АЗ НЯМА ДА ПРИЕМА
Не мога аз... И няма да приема
да ми натрапват идоли в света.
Аз пример от разбойници не вземам.
И идеологиите им не ща! ...

Всяка година помагам на баба си, като ù бера една определена билка от гората. През последните няколко години все се случва така, че я бера на едно и също място и ходя по няколко пъти, и качеството на билката на това място не е кой знае колко високо.
И ето, времето за беритба настъпи и през този сезо ...

Усещам как с осанката си пак денят,
коси от злато вплел във пръсти,
усмихва се с усмивка топла и блестят
по устните му ветрените тайни.
Прегърнал лятото със сините очи, ...

Горчи от загоряло прясно мляко.
Детето кашля. Масата - в трохи.
Безредие сред прах цари по шкафа.
О, този безпорядък как гнети!
За тебе вечно време не остава. ...

Необятен навеки
В нощ съдбовна сънувах очите ти.
С лунен лъч ги чертах в паметта.
Неподправена с грим синева
взида чудни мъниста във дните ми. ...

ОТРАЖЕНИЕ
Погледнах в огледалото -
а то се счупи.
От черното ми отражение.
Огледах се в прозорците - ...

Пристанище съм. И това море
ми обещава срещи и раздели.
Аз не познавам други брегове
и по-далечни някакви предели.
Ти тръгваш днес. Ще чакам да се върнеш. ...

Прости ми, мамо,
за белите, които
като дете правих,
прости ми,
че като девойка ...

Опряла ръка в стъклото, гледам как дъждовните капките се стичат по него. Небето е покрито с облаци и само светкавиците го раздират. Светът ми се преобръща само за миг и всичко свършва толкова нелепо. С пръсти рисувах красивата картина на щастието… и изведнъж разсипах тъмните си боички върху нея. Неп ...

В памет на загиналите при магистрала "Тракия" и всички останали нелепи жертви на пътя!
Като малка се страхувах от чудовища,
отмъкващи във сенките доброто.
Боя се днес от магистрали и кръстовища,
от хора и машини, предвестници на злото. ...

С въздишките парфюмът ми - изтрит е!
Безумно чувство - дъхаво ми казва: "Слабост!"
И шепнат ми, че той единствен е,
че при него 300 пъти ще се връщам!
Говори ни вятърът тайни слова, а ...

Реквием за една греховна любов
Глава пета
През 2000 година празнуваха 65-ия рожден на Борис в Париж. Отново използваха едно негово служебно пътуване, за да посетят града, който първи беше приютил любовта им. За тях Париж беше символ, беше един вид люлка на чувството, което се беше появило преди 20 г ...

Борба със себе си
Аз със себе си се боря,
терзая се, анализирам, споря,
достойнството и моралът са най-важни за един човек,
те не са изпразнени от съдържание клишета, ...

За болката какво да ви разкажа...
във мене е... дълбоко я приспах -
разголя ли душата, ще покажа
какво научих и какво видях...
Видях, че мога да съм силна, ...

С полъх на вятъра
По принцип, в летните горещини,
се чувствам леко уморен. И знаеш ли,
че днеска, без да искам, пак се улових
да си почивам, ...

Светилото окото – душата в светлина,
не се грижи за нея и храната
в житници ли птиците събират?
Не си ли ти по-ценен от това?
Е, хайде, придай на ръста си височина, ...

Безразборно разпиляни
образи в гротеска луда:
Ту Христос с кървящи длани,
ту обесения Юда.
Страховити, вероломни ...

Красота и вяра или болката от любовта?
Какво ли виждаш ти в тази черна роза?!
Сълзи обливат нежните листенца,
а капки кръв пропиват се в пръстта.
Защо се радваш ти на самотата?! ...

Един човек уловил една светулка и тъкмо щял да я убие, ей така, за забавата, когато тя му проговорила с човешки глас:
- Хей, моля те, не ме убивай!
- И защо? - почудил се човекът.
- Ако ме пуснеш на свобода, ще ти отговоря на един въпрос, какъвто и да е. Ако някога си се чудел за нещо, което няма ка ...

Щом си сред вълци -
трябва по вълчи да виеш!
Своя човешки характер
дълго и умно да криеш.
Ще те усетят - и в миг ...

Над главата ми, в меко възглаве,
цяла нощ мисъл глухо кръжи:
днес какво в тоз живот ще добавя,
съвестта ми да спре да тежи?
Под прозореца просната риза ...

Този път, който лудва в безкрая
и ме пали с горещи очи,
тихо моите болки гадае
и ме води към луди мечти...
Който може дъха ми да вземе ...

Мъглите се събраха за вечеря
под върховете на балкана.
Земята се покри с постеля
от любовта ни разпиляна.
Дъждът свирепо се изсипа ...

-Вън от двора ми! Да не си стъпил тук, мръснико гаден! – крещеше, че чак се пенеше дядо Панчо, размахвайки кривака си подир Аньо.
-Ама синът ти, ама Лазо ме покани, че зърно от вас ще купувам бе, селски… Успокой се, няма да те обирам – успя да се обади Аньо.
-На тебе нивга и нищичко няма да продам! ...

Птица на прозореца.
(Не дишам.)
После
ще пиша стихове.
После ръце ще протягам, ...

Тишина. И в тишината думи,
поискали на глас да изкрещят,
да хукнат по издрасканите друми
и цветно по паважа да цъфтят.
Да пръскат пак уханията нежни, ...