Contemporary authors work: literature, music, art etc.
393.3K results
The_Weekend_-_Wicked_Games
🇧🇬
I left my girl back home, I don't love her no more
And she'll never f*cking know that, these f*cking eyes that I'm staring at
Let me see that ass, look at all this cash
And I've emptied out my cards too
Now I'm f*cking leaning on that ...
Walking home, there ain't a trace of moonlight.
You hold out your hand and everything is so easy.
And I think that's the part that scares me.
Do you feel the same?
Looking for the point where you end and the place where I begin ...
Опит за подстрочен превод по идея на с благодарност за труда и преводаческите й умения.
На Тахо край водите властвал крал
„Премъдрия” по прякор – не защото
в премъдрост добродетелна живял
наричали го тъй, а че в живота ...
Превод: Мария Шандуркова
Не гневя съдбата, на пръсти стъпвам,
от земята не вдигам очи.
Тънка нишка в живота си, скъпия,
вплитам здраво за бъдните дни. ...
Обичай, събличай - по тялото ми като шоколад се стичай.
Гризкай, драскай, душата окови ми.
Докосвай, целувай, с очите си прониквай.
Изгаряй, разстуденявай, като змия обвий ме...
Люби ме..
Сърцето теб си бе избрало,
за да го дариш с нежност и тъга.
Сравняваше те с утрото изгряло,
дори със залеза, дошъл в нощта.
Вярваше в теб, че ще го обичаш, ...
Ти ухаеш в ума ми - всяка нощ, всяка пролет
и целуваш с очите - мойта скрита тъга,
после бързо отлиташ, закопняла за полет
и за южния вятър, с теб танцуващ в нощта.
Ти ухаеш на лято със душа от циклами ...
Българо-японско НЕхайку
Народът гризна кораво бамбука!
Ши бачка смирено до края на дните,
дордето петите от зор се напукат,
срама ши измива с кръвта на мечтите. ...
Дядо ми беше инвалид от Първата световна война. В една битка на фронта бил ранен от парче снаряд в главата. Понеже си загубил каската, раняването било тежко.
На фронта не могли да му помогнат. Но по щастлива случайност с него служел шуреят му. И той попитал лекаря какво да каже на сестра си - че са ...
Малката Аля потърка очи с юмручета, протегна се и погледна към прозореца. Слънцето вече се показваше над покрива на съседната къща. Сякаш ù се усмихваше и казваше:
„Хей, момиченце сънливо,
погледни навън света,
вече пее всичко живо,
и пчелички, и цветя!” ...
Понякога седя и си мисля,
не мога ли да съм щастлива, не трябва ли...
Сама докосвам тишината.
Ще си изгоря цялата поезия,
нека нищо от мен не остане... ...
Приятел. Какво е да имаш такъв до себе си - истински и честен ?
Колко много се изписа за предателите, които отваряха дупки в сърцата ни. Колко много се говореше за хората, които пуснаха ръката, която ги вдигна от земята. Колко много свикнаха да казват и повярваха, че няма приятелство. То съществува, ...
– Пий до дъно!... Отново наливай!
Още... Още... Защо ти е лед?!
Пий го чисто! Наздраве!... Не спирай!
Я не ми се излагай, брат'чед!
– Де да знаех, че бил си роднина! ...
В последния си стих те приютих.
За малко, колкото да се постопля.
Крилете, със които те достигах,
смалиха се, а и изгасна огънят.
Не искам да запаля друг, ...
Ще ме обичаш ли, когато почернея
и светлината се засели в чужда нива,
а птиците във мене онемеят?
Ще си до мен ли? Или ще си идеш,
когато ще съм се разнищила ...
В памет на дядо
Отлисти пожълтели страници споменът...
Дядо и баба! Те са крилете на скъпоценна птица. Те са и гнездото, приютило детството ми. Те са и полета на птицата. Те са и благодатния чернозем на Добруджа, и златеещите пшенични ниви, и небето ми... лазурното, и топлите лъчи на щастието, и вси ...
/в памет на Калина Ковачева/
Клюмва, съсухря се в безотрадно униние
отмалялото село излющено,
приласкавало някога в скута си
моето детство бъбриво, ...
Потръпваща в очакване свенливо,
с звезди в небето бляскаше нощта,
когато всичко пак ще е красиво
и пак ще дишат в заедност сърца.
С воал ще ги прегръща в тъмнината, ...
(моля публикуващия редактор да не поправя думите с грешно сложена буква "й")
Посвещавам тази вездесъща творба на моя колега Филип и всички останали, които са запознати със сюжета.
Нявга родил се войник от стомана
с огън в гърдите и смелост голяма.
Лава течала във всяка му вена - ...