ГОРАН
Седях на балкона и наблюдавах панорамата, тоест - отсрещния блок.Виждах хората, пъплещи в малките бетонни кутийки. Напечени от слънцето, панелките отделяха неописуема топлина и над блока имаше мараня. Погледнах термометъра, който висеше на балкона, и ми стана още по-горещо. Показваше 36 градус ...
И когато в дебрите на твоята усмивка се загубих
Ти видя колко хубав е света
И заобича живота както никога не си го правила досега
И се радваш че си жива че си ти и че аз седя до тебе
А във живота ти вече няма тъга ...
По дяволите, спри, така не ме поглеждай,
а ти заспи, спи, сърце, и повече не се подвеждай,
че някой някога ще те обича,
каквото и да чуеш да изрича,
и спрете вий, очи пресъхнали, да гледате с тъга, ...
- Господи, ще ми се пръсне главата! - тя се гмурна под завивката и разкошните ù тициановочервени къдри изписаха странно оплетени йероглифи по възглавницата - Защо ми позволи да пия толкова, знаеш колко зле ми става...
Тя продължи да мърмори, докато не усети неговата неподвижност.
- Хей! Защо така си ...
... Кръвта ми кипеше. Не само затова, че се намирах насред пустинята и температурата беше 46 градуса на сянка, а защото бях млад, преливах от енергия и бях жаден за приключения. Бях обграден от пясъчни дюни и колата, която бях взел под наем, се беше развалила, но на мен не ми пукаше. Знаех, че моят ...
(вдъхновено от А. Карпович и Д. Кованов)
Подарете ми днеска букетче
от премръзнали есенни листи...
Стара песен ще спретна в куплетче,
че сърцето ми нещо ме стиска... ...
♦♦ Наши дни
Колелата на инвалидната количка се въртяха с лек пукот върху застланата с дребен чакъл алея. След сутрешната неделна служба в църквата Шон Макгрегър искаше да се поразходи сред потъналата в зеленина и цветя градина, пейзаж, който му действаше успокояващо. Но за разлика от друг път, когат ...
Във шепите си слънцето поех
със топлина от идващата есен,
перце от малко лястовиче взех...
И трелите на славеева песен...
Добавих още утринна роса, ...
Създавам си реалности и в тях
чертая си живота с тебешир –
задрасквам болката – рисувам смях,
войните ги замествам с вечен мир.
Приятели – по много, все до мен. ...
КАСТИНГЪТ
(Кандидат-президентските двойки на кастинг пред Негово Величество Народа на Република България)
Мини-моно-спектакъл
(към двойката Алексей Петров – Трактора и сие, ядосано)
– Не! Не! Не! Вие не сте за тая работа! Но, моля ви се! Просто – не ставате. Да. Говоря ви съвсем откровено и приятелс ...
Какво направи ти, кажи ми?!
Не съм влюбена, не съм! ...Нали?
Но защо в моите мисли пак изплуваш,
иди си вече, моля те, иди...
Нали ти казах, че не мога да се влюбя, ...
Зашумява кръвта ми във белите вени,
побелели навярно с годините
и прескачат ума ми кресливи дилеми,
не на зелено преминали.
И тесен ми става светът, и е душно ...
В думите му намираше утеха. Те бяха способни да излекуват раните в сърцето ù, те я връщаха към живота. Преди. В този момент всичко беше различно.
- Остани с мен. Нужна си ми… - шепнеше той. Бледи проблясъци на светлина. Някакво странно чувство, сякаш съзнанието ù се отдалечава, сякаш пътува надалеч. ...