Хляб и светлина
Светлината е да виждаш пътя,
храната, за да се наситиш,
Любовта е за сърцето,
с него да обичаш. ...

На вашето внимание -втората част!
Б.
Поглеждам отново крадешком…Прекрасен е!
Говоря за нейния профил, на промеждутъци осветлен от огъня. Напомня за…Не! Направо си прилича на кошута, напрегнала всичките си сетива… Но външно - виждам, не дава изобщо да се разбере. Владее се! Чудесно при това!
– Спри д ...

Есенно настроение
Обичам да скитам
под дъжда,
през размитата
мъглявост на годините... ...

Заглъхва плач,
отронва се сълза
и вятър в клоните играе.
Със жълти листи иде есента
и в призрачни мъгли присъства, ...

Аделина пак се беше залепила за стъклото и гледаше безучастно как децата си играят на площадката. Те викаха, крещяха, блъскаха се и си посипваха главите с пясък. Детски му работи. А това дете, с неговите три години и половина сякаш беше подпряло всички тегоби на този свят с крехките си раменца. Няма ...

Наша видна журналистка,
в сутрешния блок,
прави репортаж за риска
от стафилокок,
който фермите семейни, ...

Тя е толкова хубава, Господи,
че не зная дали съществува,
или, свита на топка в леглото ми,
самотата ми в унес бълнува.
Може би, съм измислил ръцете ủ ...

Заминаха си мойте карнавали!
От нищото направих си мечти!
Пресичат на червени светофари,
понякога и кротките реки.
И блясъкът залязъл във очите, ...

Седя под стара върба, на тихия браг на реката
над мен прелитат ята и махат за сбогом с крилата.
Сякаш че нотка тъгa в сърцето ми пламва веднага,
че лятото пак отлетя и само спомен за него остава.
И моята стара върба ме гали със клони туй нежно ...

Навън вали…
Далеч от мен си ти,
но и при теб така силно вали.
Аз и ти.. потънали в мечти,
жадувайки да бъдем “ние”, ...

Вдъхнових се отново да пиша.
Да пиша, но какво да пиша?
Не ми се пишат банални неща за любовта,
нито пък ми се пише за радостта.
Не искам темата ми да е философска, ...

Имах момент на слабост,
в които само за една,
непозната, различна, кокетна,
минутка, в която ме завладя...
Имах момент, в които ...

Мечтите ми, отчаяни, до ъгъла
ридаеха с наведена глава.
Съблякох ги, над мен се свлече пъкъла
и Дяволът пристигна начаса.
Със него всъщност неведнъж осъмвахме ...

Аз съм лятото.
Ясно-синьо изгрявам,
а очите ми зеленeят.
Като житен клас се склонявам.
Като глухарче се пилея. ...

Обичам вечер късно да "гледам" звездите, не, аз не ги виждах, аз просто усещах тяхното сияние, обичах тишината, която ме обгръщаше вечер, застанала до прозореца. Аз не можех да видя нито звездите, нито луната, нито слънцето денем, не виждах никого около себе си. Отдавна бях свикнала със самотата и т ...

Слънчева музика и цветове.
Имах криле да летя.
Виждах нежен блясък в косите ти.
И очите ти - толкова влюбени. Само в мен.
Шарени думи. Носеха музика. ...

Е, Дон Кихоте, стара откачалко,
ръждясаха ти бойните доспехи.
Набеден благородник, самохвалко,
кого залъгваш с бляскави успехи?
Пребори ли се с мелници и вятър, ...

Слънчево момиче
В злато ти се къпеш цяла,
слънцето пилее звезден прах,
безкрайна топла обич си събрала,
от устните ти грее нежен смях. ...

Страх ли те е, съвършена моя?
Страшно е да бъдеш съвършен.
Мона Лиза е зад десет слоя
кварцово стъкло в един музей.
А пък ти си толкоз немузейна... ...

ПОДМЯНА
Очите ти, изпълнени със болка –
проникват във душата ми и стенат,
косите, побелели от тревога –
докосват нежно моята душа, ...

Добива адът популярност!
Къде е истинският Бог?!
Пред Него се кълнем във вярност,
за да ни съди с укор строг!
И с трясък падат ореоли ...

*****
Хванах пътя! Без да гледам назад.
Само себе си метнах на рамо.
Скътах си спомен за шумния град,
избягах от житейските драми. ...

Парченце от метеоритен къс,
картина на Исус-Христовия кръст.
Стъпка в пясъка от влюбени младежи,
неспокойна мисъл за неосъществените стремежи.
Отражение от остаряващото огледало, ...

Гледаш го пред теб,
чуваш вечната му песен,
чуваш как отмерва тежко минутите пред теб.
Старият часовник на стената
отмерва времето ден след ден. ...

Колко хубава е днес нощта,
тя спуска се бавно над града.
И аз, потънала в нея там сама,
мечтая си загледана в първата звезда.
Мислите ми плават по звездното небе ...

У мен са пощадили вековете
духа на Аспаруховата свита
(помни добруджанската земя
устрема на волните копита).
Сразил човешката поквара, ...

Обичаш ли дъжда
и слънцето пламтящо
целунало очите ослепели
Обичаш ли словата
неизказани ...

Изгаряща е плътската ни близост.
Не искам като факел да горя.
Искам като въглен да те топля
в огнището и денем, и в нощта.
Дали е лято или зима, ...

ПЕСЕН БЕЗ ДУМИ
" Забрави, забрави, забрави!" -
казва моят разум студен.
"Запомни, запомни, запомни!" -
вика, крещи сърцето в мен. ...

СЛЕД ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ
С небрежен жест - привичка твърде стара,
той угаси мъждукащия пламък.
В живота сляп аз бях една цигара.
А мислех, че за гладния съм залък. ...

Синьо
Потъвам в синьо безвремие,
без съмнение,
преливаща от светло в тъмно нежност,
цветна безметежност, ...

Някакъв релеф разкривам
под червената завивка.
А до него пък намирам
най-красивата усмивка.
Тръгнах аз да го проучвам - ...

Беше дете, когато го направи за първи път. Пое въздух и тръгна по тънката сребърна пътека, разстлана пред него от лунна светлина. Или беше Луната тази, която му прошепна да върви, без да се страхува? Рибарят вече беше стар. Бръчките прорязваха лицето му и солта на морските води блестеше в тях, засъх ...

Κρύψε με
Hide me
Κρύψε με στην αγάπη σου,
Hide me into your love,
στ' όνειρό σου, στο κρεβάτι σου ...

Реми Зеро - ... сякаш всичко се разпада...
----------------------------------------------------------------------------------------------
Authors: Shelby Tate, Cedric LeMoyne, Gregory Scott Slay, Tate August Cinjun & Jeffrey Cain Thompson
------------------------------------------------------------- ...

Не си отивай,
когато съм все още гола,
облечи ме в своето сбогуване,
с тази нова мразова усмивка
не ме облекчавай, ...

Не стой отвън на прага ми. Ела.
Събуй си трънените стъпки пред вратата ми.
Изчистих. До последната вина,
заплела паяжина по стената ми.
Изтупах мислите си - колко много прах! ...

Част 1. Оправданото доверие
От няколко дни бе в познатото си настроение, но все още не се решаваше да започне да пише. И което бе най-странното в случая – не знаеше защо. Обикновено спираше на улицата или в къщи и веднага започваше. А сега не се получаваше. Далечните спомените за един прекрасен танц ...

Той е просто приятел – от тези, с които е лесно
да кръстосваш до съмване влажния градски паваж
и с когото, дори да мълчите - не е неуместно,
а когато говорите, няма табута за вас.
Той е този, на който звъниш, без през ум да ти мине, ...