По стиха "Не опозната" на Етчи - Анета Саманлиева
Ти стана моят грях, нали си Ева...
И непорочна бе, но с мен сгреши,
аз ябълката райска ти подадох,
поисках, пожелах те, а и ти... ...

ДРЕБЕН ПОВОД
javascript:
С мама, вън по хладината,
седнали сме двете.
Мама рови с пръст в тревата, ...

КОПНЕЖ №1
Дошла е пак красива пролет!
Но вече аз не съм младеж...
Сега играя друга роля...
Но още в мен гори копнеж! ...

Мечтая за любов безгранична,
мечтая да летя в облаците,
да достигна звездите,
да преплувам океана.
Мечтая да докосна сърцето ти, ...

ЛЮЛИНСКО ЛЯТО
В Люлин на балкона
не полъхва бриза,
но върви купона,
излизаме от криза… ...

На Ф.
Завръщаш ме в живота, скъпи мой.
И стига ми, че някъде те има.
Под покрива на този свят
покой, ...

В мен има хиляди тревоги скрити.
И в сънища внезапни пазя чужди страхове.
Пред мен отлита времето -
далечно като ято,
без шум догонвам с ветрове. ...

Морето е бурно, разбесняло се и диво хвърля вълни по брега. Удрят се свирепо в скалите и сякаш казват „Стой далеч, пази се или ще се погубиш!” Небето за миг се смрачава, облаци бързо преминават и всяка светлина скриват. Плажът е самотен, дори стъпките са изтрити. Стоиш там на брега, затваряш очи, а ...

Просто нежност е това, което
искам в този час от теб,
но ти си там, далеч в морето,
сковано от безкраен лед.
Дали ме чакаш аз да дойда ...

Когато луната потъне в забрава,
когато дъждът студен неуморно вали,
когато мъглата непрогледна пада,
когато се пенят сурово морските вълни,
когато мълниите безмилостно пробиват небесните ширини, ...

СВИРКИ
Из „За кожата на една проститука”
Ако имах мъж, щях да го лъжа, че не ми харесва, но истината е друга. Харесва ми. И то много! Толкова обичам да правя свирки, че понякога се хващам как наблюдавам някой мъж с по-голям пакет по улицата и аха да се лепна за ципа му. Срам ме е от себе си. И ако щ ...

Искам нощем до мен да заспиш.
Сутрин с усмивка до мен да се будиш.
Живота нека заедно да изживеем.
Щастливи заедно ще пеем.
Към извора любовен ще вървим. ...

Ти беше там, когато ме болеше,
до мен стоеше и ръката ми нежно държеше.
Ти излекува дълбоките ми рани
и от света усърдно брани.
Ти разкри своето лице ...

Тъмна вечер, черна пелена.
Единствен полъх прониза моята душа.
На лицето ми - изписана тъгата,
болката и мъката - от хората, Луната.
Студено, пусто, тихо е в стаята. ...

Smile1 & Heartfelt(Любомир Кирилов)
Събуди ме усмихнат слънчев лъч,
погалил клепките ми с нежни длани...
Отвън долитна весел птичи глъч...
В листата на дърветата събрана ...

... И след век се върни
Заминава си Лятото,
и ми маха с ръка,
и ме бодва отляво
малко трънче-тъга. ...

СЪН
Думи изричам, но до теб не достигат,
дъхът ми спира... очите със сълзи се пълнят...
как искам да се върна в спомените,
в изгубения миг – само аз и ти... ...

О, скъпи, не произнасяй тези думи
и с мен никога мил недей бъди.
Аз съм мъртва и душата ми смърди.
Думи, думи, а бълват се само лъжи.
Истината винаги е горчива, ...

Искам сърцето ти, искам душата ти,
искам не само мислено да бъдеш до мен,
да виждам очите ти, да докосвам косите ти,
а тялото само ще дойде при мен.
Да тръпна в очакване... ...

Ще се върнеш ли?
Ще се върнеш ли, когато урагани
се вихрят бушуващи край мен,
ще стоплиш ли сърцето ми с длани,
замръзнало в този зимен ден? ...

Нощта се е спуснала над притихналия град. Минава полунощ и всички прозорци, един по един, угасват. Уличните лампи едва мъждукат и под оскъдната им светлина сякаш хиляди призрачни сенки се плъзгат край стените. Повечето хора отдавна са се пренесли в царството на Морфей, отпуснати в своите топли и уют ...

Една отронена сълза
би стоплила бездомник.
Една топла прегръдка
би утешила дете.
Но моето сърце ридае, ...

Работя нощем, работя денем,
за да платя сметките големи.
Не е ли тъжно?
И все пак изглежда няма начин
да спестя и мъничко петаче. ...

ПРОЛЕТТА Е БУЛКА БЯЛА
Пролетта е булка бяла,
златен – Лятото - жених.
Как бих искал, до премала,
да се нежат в моя стих! ...

-Мамини синчета хилави! Тук горди Пейляни живота са си дали за свободата ви, о не-е-е, дали са го, за да хайлазуват такива мърди като вас! Тежки ви се струват камъните, а?! Ей де е върхът, я бързо, бързо, че камшикът на презрението ми ще играе по изнежените ви гръбчета и по очилатите ви муцуни – про ...

Обърни се
Аз ще те гледам
И ще видиш в мойте очи
Порив нов
С който ще можеш ...

Неделята бе един от най-важните и тачените дни в Папаз дере за християните. И не само защото в неделя се почиваше от работа, а защото всяка неделя всички християни се доближаваха малко или много до Господ. Голяма част от тях присъстваше на неделната литургия и поне малка частиця от вярата отнасяха у ...

Бай Георги - ІІІ
Рано сутринта след кратка, но яка закуска, се сбогувахме с Деньо по мъжки и потеглихме. Жотев още веднъж потвърди, че колата е в ред, резервоарът беше пълен, имахме безалкохолни напитки, термос с чай и разбира се, достатъчно пари.
Когато излязохме от града, движението стана съвсем р ...

Притихнала есен покрива земята,
натежала от мъка облачна гръд -
се спотайва в стихове, вън сред листата,
а вятър припомня изоставен път.
Хиляди чувства и само две думи ...

Когато гледам в очите ти...
Мълчание ни заобикаля...
Не е нужно да кажа няколко думи.
Нито пък трябва да движa устните си.
Oчите ти да говорят сами по себе си. ...