МЕДИТАЦИЯ
Гледаме си в пъпа
с другарката ми тъпа…
Преминахме на медитация
в модерната цивилизация… ...

Душа зелена. Синьото небе.
И хоризонтът ласкаво разгърден!
Тук всичко си е пак, каквото бе
в годините, когато бях безсмъртен.
Земя – и от надежда по-красива. ...

Понякога, задъхани от бързане
да гоним колелото на живота,
улисани в голямото надлъгване
да хванем печелившата му квота,
забравяме да видим, че сезоните ...

Затворени очи
Вече виждам само силует.
Изгубената сянка на душата.
Промъкваш се тихо в тъмнината.
И стоиш сам. ...

Според КАЗ: Предишен живот: 725 г. – мъж
Професии: корабостроител, навигатор, обущар.
Затова ли
ме викат платна?
Кой, насън, ...

ТАКА ЩЕ СИ ТРЪГНЕ
и тази любов –
ще я преболедувам
като предишната.
Искам сняг да вали, ...

На моя син...
Върху пясъка написах име. И гледах как вълните го замиват. Сякаш го повиват в пелени. Нашепват му нещо на техен си собствен език. Докато отмиха и последната буквичка. После загладиха пясъка. Все едно му галят челцето. На мъничкото, дето му написах името. Скрих тайната дума в сърцето си ...

Искам финджери яко по света да разхвърлям
и с омраза живота да сипя.
Искам пред картинка зловеща света да прекланям
и кръвта на всички в отрова да стене.
Искам милувка нежна и топла, ...

Веднъж намерих чуден магазин -
на щанда му продаваше се обич,
продаваше усмихнат господин
(красив и млад, да Ви отворя скоба).
В различни опаковки любовта ...

Вечер, щом слънцето залезе. Тогава, когато луната заблести. Когато страстта бушува в нашите тела.
Тогава нека бъдем сладострастни.
Хайде, докосвай нежно ти с ръце.
Нека изпитаме най-сладките си страсти.

Учил ли си се ти да летиш,
да нямаш почва под краката си...
И да не знаеш как да се приземиш,
че невредим, без рани, да останеш?
Ти казваш ми - не можеш да летиш ...

Невъзможна среща
В тази юнска нощ пак спомените шия
- смешни кръпки до незабравена печал,
любов до безразличие. От кого да крия?!
- всичко, за което съм умирал и живял. ...

Щастие няма.
И вече пропадам в дълбоката яма.
Болката ме обгръща и вече съм няма.
Тя в сърцето ми трайно се настанява
и там си остава. ...

В душата на детето
творецът се юти...
В очите му кристални -
водопади от звезди...
Никой не разбира гения сега, ...

Тръгнах да си се разхождам
На две бири
С пръст по картата на глобуса
Но оставих мазни дири
От запечени филенца ...

****
падащи листа
реещи се заблуди
за танц с вятъра
****

Построих си вила на Марс
и окончателно изнесох се там,
уморих се от всякакъв фарс -
време е за релакс.
Построих си вила на Марс ...

Май не бил е много строг
към делата свои Бог.
А и как за шест той дни
целий свят да построи?
Затова изглежда в бързината ...

Със дъх на тихо лято
дъждът умира бавно.
Красиво и трогателно,
танцувайки печално,
листа преследват сенки ...

Образцов дом
(посветено на мама и татко :} )
Една
полусъборена представа
е къщурката ми за света, ...

Вървя замислен по леко стръмния сокак на едно почти изоставено старопланинско село, скътано в дебрите на планината.
Времето e прекрасно, а слънчевите лъчи обгарят с нежността си кадифената ми кожа.
Въпреки горещото време във въздуха се чува песента на птиците,
съпроводена с нежната музика на щурците ...

Розата вехне.
Перонът - без влак.
Плоча за нежност,
картон за брак...
Дейност тъй нужна! ...

Рисунката е на Ранди Атууд.Обикновен молив,но необикновено талантлив майстор,нали?!
Останалото - от мен!
Надявам се да ви хареса...
Б.
А виното ...

И нощ е пак, любовна, нежна нощ.
И пак градът сънува нежен сън.
И пак в нощта аз чакам те, ела.
Очаква те гореща любовта.
И в тази тиха нощ, ...

Думите политат в нищото.
После в рими се завръщат.
Търсят своя дом насъщен,
а намират... пепелище!
Догорели бели спомени ...

Пак ли ти?
Защо го правиш?
Идваш мигновено и още по-бързо изчезваш.
Изплъзваш се подобно на пясък през нечии пръсти.
Моите са. ...

Вода
Усмихват се сълзите на дъжда.
Реката на живота ги прегръща.
Поглъща страховитата ръжда
и ничия тъга назад не връща. ...

Днес Европа диша с пулс смутен -
тъмна кръв във вените й вливат.
Губи силите си ден след ден.
Нещо безвъзвратно си отива.
Чак от Сирия и от Египет ...

Виждам те – пиеш. Преглъщаш. Претръпваш.
На болка, на сила, на огън – гориш…
Малко по малко се празни. Бутилката. Чашата. Ти…
Празен на мисли, на глас и на воля…
Душата ти препуска през мене. Боли. Кърви. Изтича. ...

В такава се превръщам, щом си тръгвам -
по миглите ми се разхождат залези.
Косите си - невчесани, отхвърлени,
на плитки сплитам. После ги отрязвам.
Разхождам тялото си. Малко дишам. ...

Булеварди
Улиците празни бяха,
в ъглите мрак се криеше,
сенки тъмни ми шептяха,
нейде вълк самотно виеше. ...

СЛОВЕСНИ ОПИАТИ.
От "славните години"
на "модерна"
социалистическа
държава, ...

ТУМОР
Болката се влива в мен,
разлива се.
И нищо.
Няма никой там. ...

вилнее скитник
зъзне голо лятото
времето плаче

На заблудените братя
Наричаме ви още наши братя,
но нашето търпение умира,
защото ваш'та наглост ескалира
и с нея няма равна ня земята! ...