Помниш ли, когато от близо те видях
и казах, че ще бъда винаги до теб,
невинните усмивки тогава не разбрах,
а само гледах лудо и ближех сладолед.
Помниш ли, че слънчев лъч ти подарих, ...

ТВОРЯ И МИ ХАРЕСВА!
Нощем, щом не мога да заспя,
търся аз утеха.
При мене идва тя
и в нощната си дреха ...

Сън сънувам,
блян бленувам.
Билки събирам,
oт сладост примирам.
Килим разстилам, ...

МОЕТО ЦИГАНСКО ЛЯТО
Припичам се на октомврийско слънце...
И като восък аз съм разтопен...
Мечтая си като кълнящо зрънце
да видя този хубав свят под мен. ...

Да кървиш, в зловещи рани ти обвит,
това живот ли е, или ад, кажи ми ти.
Любовта недовършена крещи,
сякаш недовършена картина за четката тъжи!
Всеки дъх разкъсва плът и кръв ...

Душа за продам имам
и на пазара аз отивам.
Там шатра ще опъна
и цена ще ù поискам.
Тя с пари се не купува, ...

Сънят красив долита.
Във него виждам теб и нас,
в тиха магия.
Заспивам, за да те видя,
но не насън боли, ...

Болката те изгаря... но те кара да се чувстваш човек!?
Това не ни убива физически наистина, но всеки удар слага нож в раната и тя расте.
И все по-трудно е да се засмееш, да изправиш гръб и да продължиш!
Но го правиш...

Тази нощ сълзите ми не идват,
лицето ми се сбръчка в сухота,
очите като кладенци пресъхват
и цялата съм... празнота!
В главата мисли няма, само болка ...

Моят дом е мойта крепост,
аз ще го защитя,
дори да умра
от несправедливост, нелепост,
ще стигна и до свирепост. ...

"Пътища към Нищото"
Сиви тълпи -
роботи без усмивки и усти.
Улици към Ада -
магистрали за продадени души. ...

Изгубих много време с грешни хора -
мечти, живот, надежди, здраве, сън,
във клетка от забрава аз затворих
онези истинските и оставих ги навън.
Стремях се дълго, но към пусти идеали, ...

Игра на вист
На Ж.
По съвета на мъдър приятел
свойте липси зазидах на лист:
с тях играя аз вечер на вист, ...

ЧЕСТИТ ЕНЬОВДЕН, ПРИЯТЕЛИ!
Зимзелен, вълшебно цвете!
Тайната ти знам и аз...
Шепнат ми я ветровете,
ручеи – с неземен глас. ...

Ще прегърна сивия вятър
(посветено)
Ще страдам, приятелю, толкова много,
когато отхвърлиш ме ти,
ще тежат между нас часове от олово, ...

А е толкова синьо
тази вечер небето
с бледи ласки рисува
в косите звезди –
прошепва по устните ...

Ако имах сили да извикам,
щеше ли да чуеш?
Ако можех аз да се затичам,
щеше ли след мен да тръгнеш?
И да бях опитала да си призная ...

1.
Хората мълчаха.
Отрядниците на групите стражници гледаха със студени очи в тълпата и търсеха евентуални нарушители, но такива за тяхно съжаление нямаше. Присъстващите не бяха от онези неблагоразумни хора, които си позволяваха да дадат свобода на чувства и мисли и да се изкажат против режима. Подо ...

Ти си капка роса по цветята
и частица от синьо море.
Ти си шепа искри от дъгата
и си късче от чисто Небе.
Ти си пролетно влюбено цвете ...

Седя на ръба, пръстите ми се изплъзват, изпускам се. НЕ! Не трябваше това да е краят, не мога повярвам. Вярно е, че бях направила своите грешки, но нима не бяха просто човешки; е, явно не. Нощта се спуска, а аз си отивам. Не бързо, а стъпка по стъпка, много плавно, сякаш мога да объркам нещо. Това л ...

ПАДЕНИЕ И ПРЕЧИСТВАНЕ
В този ранен, съботен час Павел се събуди в добро настроение. Пролетта бе разлистила дърветата, а пойни птички посрещаха с песен идващия ден. Предстоеше му пътуване до родното село и това го правеше припрян и щастлив. Беше си приготвил багажа предната вечер. Оставаше да напазар ...

Наш'та лудост –
от шепа пясъчни истини,
заприличва съвсем на нормална.
Тя роди натежали,
недописани стихове - ...

Живях и с тебе и без тебе,
но никога не бих се спрял,
сърцето ми трион го реже...
душата ми... един кристал!
Денем те описвах... ...

Простовато пропадащ
негонен комплекс
в мен се вдига и прави ме важен…
Имитатор на страдащ
е лесен рефлекс… ...

Еньовден е - вред ухае
на треви и билки свежи,
днес девойките играят,
китки и венци подреждат –
с корени, листа и рози, ...

Ветре, не съм онази птичка хвърковата.
Не ме подухвай все към стръмните скали.
Жадувам полети, но не ми стига устремът,
да стигна до желаните от мен звезди.
Така треперя, че душата ми се стиска, ...

Концерт за луна и пиано:
А пътеката лунна едва
бе завила в омая, припряно
свойта тиха безбрежна тъга.
Пианистът докосна тъй леко ...

На себе си не мога да простя,
че в нощите самотни
още в спомените с тебе тичам,
те така са ми удобни.
И в топлото легло заспивам с усмивка и сълза… ...

Какво направи, момиче...?
Какво направи, че в сфера от любов
попаднах аз?
Какво направи, та светът ми празен е без теб?
Какво направи, че сутрин с твоя образ да се будя, ...

Вдъхновено от прекрасната песен "Лунният принц"
Благодарности на Бойко Иванов (me6)
и Геновеве Цандева (bardluna)
Ти си всъщност Принцът Лунен,
а аз - твоето момиче. ...

ПИСМО ДО АЧЕТО
(Дано някога ме разбереш...)
Не ми харесва, когато ме лъжат.
Просто защото ми става по-тъжно...
Сегашните ви трикове са ми излишни. ...

Намираме се в най-бедната част на Европа. Тук тишината може да се наруши само от кавала на някой овчар или от автомобилите, преминаващи границата.
Тази пролет в района, в който сме, беше прохладна и свежа. Хората излизаха и посрещаха изгрева на слънцето в дворовете си. Те ставаха много по-рано от не ...

Приятелството щастие дарява.
То сгрява с топлина в студени дни.
И сгушвайки се тихичко в мрака
стои до теб, когато най не ти се спи.
Приятелството грешките прощава. ...

Усмихни се
Ангел мой...
Усмихни се, усмихни ме,
подари ми две слънца,
има край и тая зима, ...

По ръбчето на светлата ти риза,
(приличащо на прашен коловоз)
усмивката ти, хладната, заслиза
в третинката на тъжната ми нощ...
Заплиска дъжд – пречистващо начало, ...

Здравейте, приятели мои!
Заедно с Марияна Дамянова () решихме да покажем, че светът няма граници.
Представяме нашата обща творба, плод на виртуалното ни приятелство!
Не страдам от липса на мъжко внимание,
но трудно допускам до себе си в близост, ...