О, защо животът е такъв
безмилостен, сив и еднообразен,
искам аз отново да прогледна,
чакайте, ще дойда пак при вас.
Ако е възможно, моля, ...

Посветено
Рисувай по мен нежни думи...
Пак скришом нощем си мечтая
да бъда нежната ти слабост,
да ме прегръщаш със поглед - омая, ...

ЧУДОВИЩЕ
Сънувала била ламята,
че красива е в главата…
Ала над езерото прелетяла
и образа си там видяла… ...

ПРИНУДАЕН+
Друг избор нямам и така живея...
Във тая джунгла Бог ме настани!
Когато ми се плаче, аз се смея,
единствено щастлив съм, кога спя! ...

Меден глас ми сгря душата,
меден глас на самодива.
Той ми гали сетивата,
Господи, така ли бива?
Нежно шепне ми в ухото, ...

Въпреки всичко ...
Блъскани грубо
от ляво, от дясно,
живеем щастливо,
даже прекрасно. ...

Очите ти са сини кат' небето,
синеят със неземна светлина,
виждам в теб очите на детето
с чиста, непокварена душа.
Погледна ли в очите ти, потъвам ...

Злото обича избраните
Чакам, наричам обичане.
Думи и вечност се сливат.
А в поднебесната нива
съскат искрици камшичени. ...

Не е тъй "чиста" твойта луда кръв...
Душа на самодива в нея стене.
Царува в нея Богът ни най-пръв
и къпят се косите на Селена...
Не е тъй "чиста" твойта луда кръв... ...

Зарази ме с твоята сила.
Нека бягаме рамо до рамо
в девствените гори,
ще бъда твоята самка!
На онази скала ще пеем песента, ...

Из архивите на Чико Чиков
Чико се събуди, протегна се два, три пъти, почеса се под лявата мишница и още на едно място и реши да се замисли. Добре де, то е лесно да кажеш “ще мисля”, ама за какво да мисли, като нито му се мисли, нито пък знае да мисли, а още по-малко му се иска да мисли. "Сложна рабо ...

Любов, къде си ти?
Реалност или несбъднати мечти?
Можеш ли да бъдеш ти омайна,
завладяваща и дълготрайна?
Къде си ти, в този ден, така студен? ...

Някой ден…
… в някой следващ спектакъл
след поредните зими
след всички „дали”…
по затихнали стъпки ...

ПО-МЪЖЪТ
По–мъжът от всички мои познати
не обича да мези с домати
и въобще не пие ракия.
(Ех и вие, ама че простотия....) ...

на Мими
ПОСЛУШНАТА МИХАЕЛКА
Наш'та Михаела
много книги чела.
И много поумняла. ...

Разбъркана съдба. Кълбо от възли.
Пристегнала до синьо любовта.
Завихрени емоции... до сълзи,
измъчена от стегнатост душа.
Изстрадани усмивки... белоустни. ...

На пръв поглед в нея няма нищо специално. Не е толкова красива, че да се обръщат след нея, нито толкова грозна, че да я сочат с пръст. Висока не е, нито пък ниска. Косата ú не е руса, но толкова светла, че да не е и брюнетка. Ходи винаги сплетена на плитка, както хиляди други обикновени момичета с т ...

“Light thinks it travels faster than anything but it is wrong. No matter how fast light travels, it finds the darkness has always got there first, and is waiting for it.”
~~Terry Pratchett
Бруталният махмурлук режеше мозъка му на парчета. Вървеше бавно, в такт с музиката, която пищеше от слушалките. ...

Можеш ли да си представиш
колко красота не ще забравиш
в един миг, когато
тръгва си нежното лято?
Тръгва си то ранено, сърдито, ...

В ръцете на лудия душата ми бавно посърна,
преди да избягам ме хвърли в бездна дълбока
и бял ден за мен очите ми няма да зърнат,
защото до край на него обричам живота.
В ръцете на лудия аз търсех любов и разтуха, ...

Следи в сърцето,
стъпки зад прозореца.
Намислих те.

Остани до края на света,
и рисувай жадното ми тяло.
От магия огнена в страстта
изгоря луната днес до бяло.
Погледни, звездите са без дъх. ...

Ограбен си - без чувства, без любов...
До теб жена щастлива не застава,
дори на всичко да си ти готов -
тегобата над тебе си остава...
Проклет си, може би, от зла жена... ...

Когато жените престанат да бъдат жени,
а хищници стръвни, разкъсват на части живота,
по-зли от мъже и от дявола още по-зли,
на работа, вкъщи, а после дори и в леглото.
Когато жените превръщат се в други жени ...

Отново вятър в пазвите нахлува –
отдръпва се снегът към Черни връх.
А облаче в небето леко плува,
оставило ни пролетно, без дъх.
Трепти омара. Слънцето прежуря. ...

Един приятел вчера далеко замина...
Ех, а топло беше, когато бяхме двамина...
И се скри на дълбоко Топлината в Душата...
Място направи тя на Тъгата...
Тъгата в Душата се настани ...

Прохладна лятна нощ...
очите ми те търсят в полумрака.
Една искра от светлина,
една любов, която дълго чаках!...
Прохладен летен бриз ...

Изрони тъгата на трохи,
под прозореца на радостта хвърли я...
Гълъбите-мисли нахрани!
Болката без болка скрий я!
Заключи вратата на страха ...

Животът ново изпитание пак ми изпрати,
стовари върху мен една любов.
И аз през ураган от чувства преминавам,
залитам,падам,ставам,мъча се да оцелявам.
Как тежко е, когато си обиден, ...

_____________________
снимка от: bg-mamma.com