Широк свят, различни хора, ала опре ли до отчаяние, всички стават еднакви .
Докато са щастливи всички вървят по своите пътеки, но защо точно щастието не свързва хората, а нещастието.
Това значи ли, че сме егоисти и когато сме щастливи, забравяме за другите.
Търсим ги, едва когато изпаднем в беда и т ...

По стълбите спуснах се в мрака тъмничен,
огрявайки с факел ронливия път.
Червеният пламък извая трагично
изящните форми на голата гръд.
Към влажния камък ръждиви окови ...

Пораснах с няколко години. Усещам ги към десет някъде. Погледнах в миналото за малко, отстрани. Посредствен беше целият живот и аз си бях едно посредствено момиче. И някак сякаш се намъкнах в нечий чифт чужда кожа. И кикотът, и миглите, и думите... желанията дори не бяха мои. И вярвах, че е правилно ...

Изгубих те, преди да те намеря,
преди да те докосна, изкрещях
и едва доловимото доверие
превърна се във пепел и на прах.
Ръцете ми пустеят онемели, ...

Мога да не кажа нищо с много думи,
но мога и да мълча многозначително.
Мога да крещя безмълвно твойто име,
но мога и да го шепна оглушително.
Мога, затворя ли очи, пак да те видя, ...

Возим се двамата по маршрутната линия –
там, в полите на Витоша.
Леки усмивки тайно озаряват лицата ни,
а мисли за милувки завладяват сърцата ни.
Пламъкът бързо обхвана телата ни, ...

ИМУНИЗИРАНИТЕ.
С бастунчето полека-лека
стигнах до средата
на пешеходната пътека...
За да не обидя Господата, спрях! ...

Тя го знаеше. Виждаше го. Нищо нямаше да е както преди, но надеждата не умираше в нея. Надеждата я крепеше. Някъде вътре в себе си го знаеше... Чувстваше, че всичко е по-студено, по-различно, по-непознато и отдалечено. Той не е по същия начин до нея. Той не я обича по същия начин. Той не я иска така ...

Признание
Прости ми глупавите грешки,
които причиних от страх,
бях отчаяно самотна
и в мъката си кротко спях. ...

По булеварда с далечното странстване,
без посока в далечния път,
аз вървя като филм преразказван,
епизод, в който всички мълчат.
И навлечени модно, витрините греят, ...

"Без следа"
Живеем с греховете си
и няма прошка за това,
що ний сами не можем да простим.
Търкалят се сълзите ни, ...

Всяка вечер тя ще идва -
няма, бледа, нежелана,
ще присяда полужива
и ще моли да остана.
Аз ще ù обърна гръб намръщен, ...

* * *
Представи си, че си капка дъжд,
представи си, че си зрънце ръж
и колко плод ще даваш на земята!
Представи си, че си слънчев лъч ...

... защо треперят пръстите, когато
ти сам избра -
без мен (не ме попита, не поиска моята оставка)
вратата търсеше... и тръгна ей така...
... прегръщаше със лекота момичета ...

21 грама астрал
витаят наоколо
до любимата…

Днес приключих вече!
Всички спомени от теб изхвърлих надалече,
моя отминала, болезнена любов!
Пазих ги до вчера с носталгия,
но бе банално. Сега разбрах! ...

Животът ми върви през неспокойни
дни и нощи.
Поднася ми не радости,
а болка, изнемога...
Ще може ли сърцето ми ...

Какво е обич...
Единение...
Река от светлини...
Внезапно счупване на клетката,
в която сме сами... ...

Моя вечна любов, виж дъждът полудял
колко страстно танцува в косите ми,
после сякаш ни скрива под плаща си бял...
Като дявол измива следите ни.
И ни пее с любов, моя нежна тъга, ...

Прости ми за минутите тревожни,
та аз съм само шепа тленен прах.
Родена съм сред грях, като безбожник,
а път към теб така и не видях.
Прости ми за отчаяните нощи, ...

На попрището жизнено накрая,
реших Венериния хълм да разкопая.
Откритие там мислех да направя,
РОДИНАТА с което да прославя!
Там били скрити някакви скрижали, ...

Цял живот се бориш с тях.
Опитваш се да им противоречиш.
И сега, когато те напуска силният ти смях,
мислят си, че ще започнеш да мълчиш.
Но не! Не се предавай! ...

Стича се по лицето,
слива се със сълзите.
Ръждясва бавно сърцето,
а след него и звездите...
Убива всеки цвят, ...

Сърцето ти е малка чашка плът,
а целият съм в нея
и целият живея
в сърцето ти, далеч от всяка смърт,
далеч от всеки страх да се излея. ...

Выйдем на берег; там волны
Ноги нам будут лобзать;
Звезды с таинственной грустью
Будут над нами сиять.
А.Пещеев ...

Улици
Мокри улици.
Дъждът измил е следите
на влачеща се плът.
В тъмния спокоен град ...

За кой ли път с тебе се сбогувам,
че в страха си пак ме нарани.
Докога на чувства ще робувам
и отново все ще ме боли.
Ти край не ще да кажеш, ...

ВИНОТО НА СЪЛЗИТЕ
От виното на сълзи –
дълго пих…
Пияна съм.
И още ме опива ...

Обичам те... обичаш ме и ти...
Но защо сега се случи всичко?
Любовта като огън ни гори
и колко време ще ù трябва да угасне...?
Онези мили, братски чувства - те къде са? ...

ЗА НАС, БЪЛГАРИТЕ
Сега аз виждам, хората се други,
те само правят своята Игра...
Те правят само користни услуги...
Растат в подмолната война! ...

Утрото ми обещава
да е хубав днес денят.
Сребърни лъчи раздават
светлина. Чертаят път.
И в сърцето ми се ражда ...

Бостън – наши дни
Струнният квартет приключи поредното изпълнение по творби на Вивалди. От естрадата се разнесе шум от почукване по микрофона. Някой изпробваше озвучителната апаратура. Сред присъстващите се чу мелодичния глас на Линда О’Браян, която ги помоли да се приближат до сцената. За миг спонт ...