Блуждаещ поглед...
Стиснати в юмрук ръце...
Почти безчувствено сърце...
Как успях до тук да стигна?
Как от силна станах слаба? ...

Цветовете се преливат в монохромната дъга,
шарка със контур се сливат, избледняват на дъжда.
Образът ти се размива, губи форма и душа,
аз те виждам още ясно, в светлината на ума.
И картината рисувам, хванал четка във ръка, ...

Беше събота вечер,
ден подобно на всеки,
в календар безконечен,
сбиращ само пътеки.
До момента, във който ...

V. ЯНЕ ВОЙВОДА
Яне ле, Яне, страшен войвода,
гледаш ме строго в сянка на клена.
Млад си загинал, с жал за свобода,
във гърди мъжки с болка стаена. ...

Времето не даваше признаци за по-хубав ден от вчерашния. Почти си бе стегнала багажа, когато се позвъни на вратата. Ния потича боса по студения под към вратата да отвори. На прага с една голяма и изящна червена роза стоеше Николай.
- Здравей, мила - целувайки я нежно по нежното ù пребледняло лице.
- ...

С едничка ласка ще те разпозная,
от туй докосване ще полетя
и още нещо искам да призная -
със теб се чувствам истинска жена.
Показах мойте малки тайни, ...

Няма да оставя нещата така.
Няма да поставя тази фалшива значка.
Няма да отговарям на вашите очаквания.
Аз съм такъв и не се поддавам на омайвания.
Вашите съвети само ме разсейват. ...

Той отвори очи и стана. Погледна телефона: девет и трийсет. Нормално. След час вече беше закусил и пиеше сутрешната чаша чай. Телефонът звънна. Непознат номер. Той вдигна. Ало. Да. Слушам ви. Да. Заповядайте. Да, ще бъда тук. Довиждане.
След трийсет минути човекът дойде. Слаб, с дълго палто, изглежд ...

Моля те, Любов,
спри при него тихо!
Нека още спи!
В миглите прониквай!
Като светлина. ...

Зад бюрото, от сутринта, клати своите крака.
Първото кафе изпи, но все още му се спи.
Кисел е и този ден, пак налегнал го е лен.
А на бюрото, разпиляни, чакат преписките стари.
Нещо, ще изчакат още - ще прегледа своята поща. ...

П А Н А Х И Д А
Гълъбите с яд кълвяха
сенките си по паважа.
Сигурно и те разбраха -
литнеш ли, ще си прокажен. ...

Бодро се провикна Данчовата мама,
тук, насред селото, досами мегдана:
"Син едничък имам и ми е юначе -
мишка като види, крие се и плаче.
Гордост ми е скъпа - хубавеляк строен, ...

Какво не бих дала…
Сутрин с целувка в леглото за двама – ти да ме будиш!
Прегръдката топла над моето рамо – да е моя завивка!
Слънце да грее – аз твоя съм сянка – недей да я губиш!
Какво не бих дала… за твоята мила, красива усмивка! ...

След двадесет години
аз отново тук ще се върна, мое малко, спокойно градче.
И пак по твоите прашни улици аз ще пристъпвам,
а погледът ми, пълен с надежда,
ще търси да срещне някое познато, но забравено вече лице. ...

Пред мен стоеше светлината, покрила осанката на Бог.
Величествен, Могъщ и Властен, стоеше Той с протегнати към мен ръце.
Да се усмихна ли? Но усмивката без любов е гримаса.
Срамувах се от себе си, не исках да пристъпя към Отца,
облечена в дрипи, омърсена с петна и кал по лицето. ...

Потъваме във огледален свят,
където сякаш времето е спряло,
където само чувствата летят
и с теб отново сме единно цяло.
Пречистена от всякаква вина ...

Как ме плени? Как взе сърцето ми?
Вече цялата съм твоя, разбираш ли?
Знам, че ти не си с мен, но мечтая
да сме заедно някой ден.
Забранено е това, ...

В гората затанцува слух -
„лош изневяра-грип върлува”
и обвиниха Мечо Пух,
че куп лисички боледуват.
Събра се горският съвет ...

Ухапването
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години)
Къщата се намираше на доста диво място, потънала в ярка тучна зеленина. Бенджамин я гледаше с любов и умиление, защото тя вече бе негова, само негова. Многобройните проблеми, свързани с покупко-продажбата на имота, с оправянето на множеството д ...

Бог високо, цар далеко
Бог-високо, цар-далеко...
А на мен, за кой ли път,
ми треперят коленете-
уморена съм до смърт. ...

Когато обичаш някого истински, си готов на всичко за него. Съществува ли наистина тази безрезервна любов, тези чувства, в които няма място за компромиси, които даваш, без да очакваш нещо в замяна... Всеки човек казва, че първата любов е най-голяма, най-силна, най-незабравима, най-истинска. Но доколк ...

" ? "
Слепи ли сте,
та не виждате тръните,
бодящи нозете ви?
Глухи ли сте, ...

Сърцето ми - животрептяща антена,
улавя световните болки и скърби.
То бди денонощно - на стража несменна,
щом някъде стенат, облива се в кърви.
Щом някъде стрелят по малки дечица, ...

безалкохолен разредител за абстинентна тъга

Ще те намеря някой ден,
застанал смел и устремен,
ще те обичам повече от мен!
Любов...
Ще бъде тръпката красива, ...

Духът
Препускаме бясно в измамна реалност,
до гуша в заблуди, изпаднали в транс,
напред към прогрес, с папагалска баналност,
а крета духът ни в забавен каданс! ...

Нощни размисли в бели стихове!
Събуждаш се сутрин и виждаш...
... виждаш любим човек до теб.
Все още спящ, на път да излезе от
Морфеевото царство. ...

Храмът
Стръмно висок е блестящият храм.
Върхът – недостъпен, надменен и сам.
Поклонници рядко изкачват до там.
Вятър в стъблата на органа пее. ...

Зад хълма наднича жена с тежка и слънчева плитка.
Косачът брадясал и прям реже безжалостно дните.
Усмихва се тя както в сън и строфи прошепва в шубрака.
Листенца копринна съсънка танцуват с тъмноокия вятър.
Шипкова нежност и стрък с плода на узряла къпина ...

и всичко, което спечеля - обичам...

удавих лицата ви
светли
в гнус от разковни истини
и одрана
и мръсна и грешна ...

Колко много любов разпиляна
в този град с окадèно небе.
Само месецът плътската пяна
с ведрото си звездно гребе.
Като къртици слепи копаем ...

В медийната вакханалия
на политическата ни фекалия
плъзнали са като глисти
политическите популисти...
Фарисеи, фанариоти, фараони ...

Какво отново сбърках,
та отново свъси вежди?
Наистина какво обърках,
та попари вси надежди?
Знам, човек съм грешен, ...