Накъде отива ли? Аз знам!
Отива натам, където...
13-годишни деца с високи токчета и оскъдно облечени пеят "I'm a nympho" в нощните барове. Около тях 30-годишни предрусали безделници се клатят в същия ритъм...
Мислиш, че не е нормално деца в 4-ти клас да са опитни пушачи, но съм сигурна, че ако ги пи ...

Недей, не си помисляй със клишета
от сорта "много си красива..."
препънал погледа си в пазвата ми,
да ми говориш за любов неустоима.
На мен не са ми нужни празни думи, ...

Любовта, тази стара измамница,
най-коварно си тръгна от къщата,
ходи гладна и мръзне с клошарите,
без да има хабер да се връща.
Трака ситно с артритните кокали, ...

От мен не искай да ти обещавам
грандиозност, чувственост и плам!
Не желай и да ти посвещавам
стихове от някой си поет голям!
В обич гласно няма да се вричам ...

Искам да съм капчица дъждовна,
да се стека по жадните ти устни.
От мислите - да съм поне греховна,
оставяща среднощ очите будни.
Перце да съм от лястовица бяла ...

Във всяко същество присъства страхът. Това е необходимо, за да оцеляваме. Страхът е първата реакция на ума, която изпраща на тялото, за да го предпази от болката и смъртта. Но когато този страх стане постоянен и неконтролируем, тогава той от защитник на живота не се ли превръща в негов враг?
Всяко п ...

Лято наднича
с очи на момиче,
слънчеви зайчета мигат.
Гларус помаха с крило...
Плажът, все още пуст, ...

Красиви недоразумения.
Топли откровения.
Студени откровения.
Сътресения.
Жертви. ...

Край мен си, а за тебе цяла вечност
не бях се сещал… в себе си вглъбен,
привикнал някак с твоята сърдечност –
довчера незаслужен дар за мен.
Живях щастлив и с упрека ти гневен, ...

Какво съм за теб, кажи ми -
едно нищо може би.
Ти никога не си ме наричал любима,
а аз те обичам, моля те, прости.
Любовта ми за теб не означава нищо ...

Как искам
да те видя на вратата си.
Разкаян.
Плачещ.
Милостив. ...

Разбирам. Може би не му е трябвала моята любов. Всъщност защо въобще си помислих, че му е нужна? Защо въобще повярвах, че знача нещо за някого? Защо изобщо дадох сърцето си на човек, който го разби на милиони парчета? Защо съм толкова наивна? Защо не мога да се позная? Защо се промених така, до неуз ...

Какъв поет съм - аз съм просто човек.
И рими сдиплени от кош не вадя.
Животът ми дотук не беше лек.
Раздавах се без мисъл за награда.
Пилях се в луди нощи хулигански. ...

Обличайки невидимите дрехи,
се връщам към началото на крайния въпрос.
По бримките на чуждите утехи
ще виждам случилото се на каменния мост.
Забавено, но все така забързано, ...

Групов пъзел при обучението по икономика
Разработил:
Евдокия Йорданова Колева
Преподавател икономически дисциплини ПГХТТ- гр. Пловдив
Глобализацията в съвременния свят изисква и глобализация в реалното образование. ...

Животе, поспри се
и дай ми ръка,
не викай оная с косата.
Дали ще нося кръста сама,
дали ще ме блъска съдбата. ...

Почуквате тихо по моя прозорец,
след секунди барабаните, удряте.
Накрая звукът ви се слива във хор,
мокър, носещ вестта за прохлада.
Приглушено стича дъждът ...

Наследство
Предците мъката си завещаха...
само нея бяха наследили,
надежда... и една усмивка плаха
- не им достигнаха за друго сили. ...

Как да откъсна душата си
нежно милувана
от твоите пръсти
как да ослепя очите си
насочени към твоето ...

На сина ми Николай
Сине мой, ти знаеш ли, когато
на птиченцата порастат крилата
и тръгнат
със политналото ято, ...

Две тела
Отразяват се очите в очи.
Устни, впити в мен.
Тела отдадени се сливат.
Души окъсани се вплитат. ...

Сам и тъжен аз вървях
Сам и тъжен аз вървях
през живота сив и скучен,
зъл, пиян, потънал в грях,
в плен на болка, смях беззвучен... ...

Изваля се... По-кратко от вик.
По-тихо от дъх на мушица.
И неделният дъжд мъченик
скърпи в длани примряла душица
– само капка по лист от лоза, ...

ЕМИГРАНТСКО
От щастие – и глътка – не отпила,
с надежда сляпа тлея... Жива клада!
Сърце оставих в Теб, Родино мила.
А сянката ми броди... Из Елада... ...

Изгърмя и тоз балон –
на престъпния си трон,
разпрострян над цял народ,
че царувал Октопод.
Октопода, Октопода ...

Пясъчни замъци,
вълни крайбрежни,
детски смях, игри и крясъци,
съхранени в мигове нежни.
Кораби, плаващи в необятни води, ...

Посвещавам този стих на приятелите ми в Нета.
И най-вече на тези, с които имам честта да се познавам лично.
Всъщност...За всички!
За всички!
Б. ...

Клонче цъфнал люляк
снощи
кротко се люлееше
в студената прегръдка
на морето.

Остани
Някой път така ми липсваш
и очите си затварям,
и представям си, че идваш,
и в прегръдка ме затваряш. ...

2 ОТКРОВЕНИЯ
Не зная мислите си как да събера -
подплашени са,
като диво стадо?!...
Къде ще спрат за миг, ...

с благодарност към В.Х. за идеята
Мария трепереше. Вече цял час ходеше по улиците, а бебето в количката започна да проплаква все по-често. Даваше му водичка и се усмихваше едва забележимо на чаровното личице. Знаеше, че скоро ще трябва да смени памперсите и да нахрани детенцето си. Може би в някоя т ...

Не те обичам
само заради очите ти,
по-нежни от летни лъчи!
Не те обичам
само заради косите ти, ...

- Ние мразим омразата и обичаме любовта - безметежно се ухили Хи Пи.
- Ъъъ... - почеса си носа Черната Пантера Ра. - Това не е ли малко противоречиво...?
- Оммм... - напяваше Ла Ма.
- Оммм... - мантреше и Но Щен Вълк.
- Ха! - възкликна Хи Пи. - Краставите кучета се намират. ...

В дълбочината на нощта
отеква ясно тишината
и мракът нежно кадифен
обгръща ме отвсякъде.
Къде ли си сега, не зная, ...

Никой не обича самотните. Защо? Не е честно, наистина. Та те са хора като всички останали, нали? Те също стават сутрин, мислейки за изненадите на новия ден, за нещата, които имат да вършат и за куп други дреболии, които постепенно окупират целия им ден.
Добре, но с какво са по-различни те от другите ...

Ангел със сърцето
ми излетя, замина за
красивите
небеса.
Той взе и моята душа, ...

ИЗ „АЗБУКА НА МНИМИТЕ БЪЛГАРИ”
КОЛКО СТРУВА ДУШАТА ЕДИН НА ПАТРИОТ?
Снощи един политик от нова една партия в предизборното студио призова:
„Братиа българе, пътриоти ли сте, що ли? Докога ше търпим тез, дето ни ограбват? Който е пътриот и душа има българска, без време да дойди при нас в партия НППЗБ. ...