Египет, 870 година преди Христа
Фараонът на Кеми – Осоркон ІІ току-що бе приключил с банята, обилната закуска в харема и се разхождаше сред прохладната градина на новия си дворец в Танис. Владетелят дълго не се решаваше да премести столицата от Бубастис. Считаше, че с този акт ще разбуни духовете на ...

Не съм от сънищата ти принцеса...
Реална съм и истинска, и земна.
Недей да търсиш в мене чудеса -
намерил си... мечтаната жена.
Не вярваш, че ме има... зная - ...

Сънища. Какво са те? Просто едно нощно състояние, в което изпадаме, лесно изключвайки съзнанието си? Не. Сънищата са много повече. Те са именно онези вътрешни желания, успешно или не прикритите копнежи по някого или нещо. Сънищата са огромният, объркан и обрисуван от мечтите ни илюзионен свят, в кой ...

Все някой ден ще се опиша:
не е тъй моят ръст голям -
сред остър пек и мръсна киша
вървях понякога и сам...
но няма да е честно никак, ...

МОРЕ
Аз не за първи път
заставам на брега ти.
И не за сетен път
те гледам възхитен... ...

Баба му - араб, дядо му - ливанец,
искаш ли да видиш медния му ланец.
В Мусайбето има мароканска жилка,
той гепи и на брат'чеда алуминиевата вилка.
Той е и четвърт сириец, ...

Сбогом, мой дом, моя крепост и топло гнездо!
Днес се разделям
завинаги с теб, може би.
В чуждия град ще очаквам аз вече добро -
сред непознати, ...

Да стоиш като капка чист,
сам, срещу белия лист,
и да започнеш да твориш
само както ти решиш.
Каквото ти душа иска, ...

Усмивката ми - фалшива. Едва се изписва на мойто лице. Ще ме попитате защо трябва да я има тази маска? Защото в живота хората предпочитат тази измамна украса. Че кой обича да вижда тъжен човек с разплакани очи? Че кой обича да подава ръка на човек с разбити мечти?
И времето е влажно. Денят обсипан е ...

Тук до мен е смълчана Тъгата.
Не усещаш ли колко е тягостна?
Гледа ме. И целува Луната.
Пали трепети луда и яростна.
И любовно се гърчи между полутонове. ...

В този поглед на ловец,
преизбродил степовата пустош,
скрил си дъх далечен на синчец
и ухаеш ми на лято всъщност.
Първо си помислих, че си викинг... ...

ДУША И СЪРЦЕ
Душата ми - душата ми е утринна камбана,
която с ударите на сърцето празнично звъни.
Сърцето ми - като монах притихнал в тъмното застана,
пулсиращо и нежно - то живее молитви да реди. ...

В Края на Дните
Последният камбанен звън...
Пригответе бесилките!
Увисват крехки тела,
ала не идва Смъртта - ...

Сънувах те.
Сънувах нас.
Сънувах наш`та среща.
Не бе със звук.
Не бе на глас. ...

Шия изпружиха дните ми,
жадно надникнаха в нощите,
настаниха се там, без да питат,
със пулсиращи слепоочия
и клепачи, от ревност увиснали ...

Като две листа отронени
от вятъра се носим -
към далечни простори...
Към два разделени свята...
Към два различни бряга...

Щърко, Щърко, где си ти -
бързо тука долети,
със подарък във торбата
ти зарадвай ми душата -
малко бебе с биберон, ...

Днес и вчера не се различават.
Мъртвоходещи сиви души
се прозяват и дозаразяват...
Тлачат с кал вече мръсни уши...
Светлината е напаст и чума, ...

Звездите шепнат твоето име,
Ветровете галят твоята коса...
Слънцето ти се усмихва
и вечно ще ни носи твоята топлина...
Звездите шепнат твоето име, ...

Отивам си завинаги.
Толкова много те обичам,
а ти - какво направи с мен?
Погуби душата ми, погуби мечтите ми.
Накара ме да разбера колко много болка има по света. ...

Вчера бях Господарка на думите
и те ми се подчиняваха.
Измъчвах ги до безумие.
После ги хвърлях. Не ставаха!
Не исках тяхната робска преданост, ...

Живея в свят, от мъка изтъкан -
понякога я виждам във очите ти.
И в моите я има, точно там,
където вечер ронят се сълзите ни...
Нощта е тъмна и студена, без звезди, ...

Кой смее във мрежа да хваща ята,
полудели за среща с родна земя,
с криле да обхванат свойта мечта,
утеха да срещнат в свойте гнезда?
Кой смее да спира сега пролетта, ...

Не се родих от утро край морето
или във прилива от нежната му пяна,
а в болницата тиха на Севлиево,
за първи път проплаках аз - Биляна!
Не съм израснала сред къщи и коли, ...

Тя избърса сълзите си и остави подгизналото одеяло да падне на пода. Беше силен характер, умееше да прикрива умело моментите на слабост и тези така съкровени, тайни желания от хищните очи на хорското безразличие. Умееше да се преструва, сливаше се с морето от хора и макар да не показваше истинската ...

И този момент настъпи вече,
очаквах го, но пак тежко е.
Не съм човек, а само човече,
което все иска да получи нещо.
Искам да върна времето назад, ...