ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДИН НЕУДАЧНИК
(Втори епизод)
Приликата с действителни лица е случайна
И такааа...
Нали ти обещах да продължа, ...

СЕЛСКА ИДИЛИЯ
Препусне ли горе луната,
да гони в тъмата звезди…
Нощта запрегръща земята,
а в мен запрескачат искри. ...

Любовта не трябва да повяхва
като цвете притиснато от сушата.
От чувства несигурни - ревност неясна,
не бива да бъде заглушена.
Като капки проливни от облак, ...

Любов или сън?
Денят ми започва
с "Първа програма".
След нея,
по навик, ...

ГЕЙ – ПАРАД
Назначиха мухата
за контрол по чистотата?...
Доктринерът по генетика
е с обратна аритметика, ...

Аз синьото камъче стискам в ръцете
и времето връщам в скалистия залив,
когато ме носеше, сякаш перце съм,
на гръб в пещерата с ръцете си здрави.
Полагаше бавно на мокрия пясък ...

Не усещаш нищо друго, освен тласъците на въздушното течение, които те водят през мрака. Пространството около теб се осветява от сияйна вълна и смачква сърцето ти с непоносим ужас, породен от животинските ти инстинкти, които действат в пъти по–бързо от разсъдъка ти, зает да отбележи, че се намираш в ...

Пролог
- Търся ефрейтор Кот... нещоси - заяви пощальонът.
- Аз съм - кимна Ко Та Рак.
- Това писмо е за вас - подаде му го пощальонът. - Подпишете тук.
- Хъм - изсумтя Ко Та Рак, щом прочете писмото. - Вадят ни от "пас". ...

CUBA LIBRE 4
Тази сутрин слънцето зажули още в 6 часа. Денят обещаваше да бъде най-горещият от изминалите 3 дни. На закуска летовниците пиеха ледени сокове и почти не поглеждаха към останалата храна. Плодове и сокове компенсираха обилното потене. Освен горещината хората се измъчваха и от непоносимат ...

За теб любов…
Зелена трева, лек ветрец, който те гали по косата...
Мисля си с думи може ли да се опише красотата...?
Ти си там и ме гледаш с очи сини и дълбоки,
сякаш този поглед нещо иска да ми каже, ...

Има нощи, в които будуваме,
нощи на нескрити желания,
във които до смърт ще жадуваме
да забравим за всички страдания -
всеки път, щом сме казвали "сбогом", ...

Обичам да е тихо
и понякога да съм сама,
но черна сянка вгражда,
в очите ми Тъгата,
и Болката не ми прощава, ...

Откакто съобщиха по телевизията, че печелившият от второто теглене на тото „6 от 49” е от Златарево, градчето вреше и кипеше. Не преставаха клюките и интригите ни денем, ни нощем. Още на следващия ден след новините по телевизията, в градчето започнаха да се навъртат непознати индивиди – дебеловрати ...

Когато денят се слее със слънцето, се случват странни неща.
Замислените хора се откъсват от кабела, свързващ ги със сивото ежедневие и се впускат в безжична и безгрижна безтегловност. Сякаш търсят края на нещо, което отдавна са забравили да започнат. Сякаш мислите им, късчета от медни проводници, из ...

Игнатий
Едва се качи в автобуса. Тича, тича след пухтящото му туловище, докато шофьорът случайно не я зърна в огледалото. Но нали си беше веселяк, махна с ръка и не я смъмри за закъснението. А ги чакаше дълъг път през Балкана.
- Ела, седни, тъкмо се чудех с кого ще си бъбря! - усмихна се Радко. Беше ...

Нека винаги има моменти в живота ни, за да правим добро и си благодарим взаимно.
Да простим на близките си, на приятелите си и най-вече на себе си и да поискаме прошка от другите.
Да сложим настрана всичките си оплаквания, да затворим очи и да мислим за всички прекрасни начини, по които смe били бла ...

Там в градината пълна с цветя,
стоеше единствената момина сълза.
Нежна, но незабележима беше тя,
никой не бе открил скритата ú красота.
Живееше ден след ден със своите мечти, ...

Щурчетата са мили спомени,
които в тъмното ни викат
и капчици тъга отронени
в мига, преди да ни обикнат.
Зоват щурчетата протяжно, ...

Аз искам да те имам, но не мога!
Аз искам да си мой - уви!
Ти имаш си приятелка красива
и обичаш я, нали?!
Тя също силно те обича, ...

Във роден дом се връщам, майко, татко!
Години дълги във чужбина аз живях, творях.
Далеч от родна стряха, мила къща
пари изкарах... но от мъка остарях.
Пред бащина ми мила, свята къща, ...

Когато бях на четири годинки,
в един отдавна неотварян шкаф,
открих случайно книжка със картинки.
От челната корица величав,
възседнал кон и с боздуган в ръка ...

Душата плаче пак ранена...
боли, кърви, страда безутешна...
Съдба такваз е отредена
на таз Душа - сама и грешна.
Нижат се дните ú - дълги и тревожни ...

Капките нарекох "Усещане за есен"
Акварелът е на Николай Михайлин и е наистина едно предчувствие...
Надявам се да ви хареса!
Б.
Приготвя четките си ...

На Радко Радков
„Я памятник себе воздвиг нерукотворный...”
А. С. Пушкин
Днес горди сме, учителю, богати,
с наследството, което завеща – ...

Със теб ще остарея скъпи...
До край! До твойто рамо ще съм аз,
макар съдбата с ударите тъпи
да ни напомня силната си власт...
До теб да остарея искам - ...

Това, че съм добър,
те възмущава.
Че съм наивен - просто те гневи!
Не възразявам,
зная, имаш право. ...

Не, не ме разпитвай,
аз какво изпитвам?!
Просто обърни се,
просто си тръгни.
Нека тези мисли, ...

Понякога живея със усещане за дъжд -
за онзи летен дъжд – внезапен и суетен,
и след като да литна изведнъж,
за да запазя спомена за теб, несрета.
За да рисувам после, след дъжда - ...

Небето в теб
като другото небе
ли е?
Имаш ли си
лазурни сини ...

Нощи в бял сатен
На теб ухае моята възглавница
Снежна приказка в сатен.
И мечтите толкова измамни са,
че дълго търсят своя ден. ...