По стълбица невидима небесна
архангел слезе. Да не чуе зло!
Врабец ли беше, от тълпите стреснат,
бърборещ луд... Или не е било.
Гъгниво попът мънка поменика, ...

В зората на интернета. Първи сайтове за онлайн запознанства. Сърфирам, сърфирами , хоп, попадам на интересна половопротивоположна личност - научен работник/ как звучи само! два часа чат ми отне, докато ми обясни къде точно пада ударението на "научен" / в някакъв институт по химия, органична ли, неор ...

Не бъди надменен,
не мисли себе си за толкова скъп и ценен,
на този свят си просто дребна прашинка,
и макар и страшния ден да ти се струва далечен,
знай, че няма да си вечен. ...

Време беше.
Малко преди осем часá баба Гинка изключи телевизора, облече се, накуцвайки излезе на терасата и седна на стола. Беше ѝ трудно да стои права. Януарското утро бе изненадващо меко за сезона. За своите осемдесет години бабата бе спретната и модерна. Бялата й коса бе накъдрена на едри букли. ...

Скъпо мъничко детенце,
ти си моето меченце.
Днес е твоят ден рожден,
а стихчето е дар от мен.
Пожелавам ти да слушкаш. ...

Перезачёт.*
Техкомиссия Болградского района совместно с районной ГАИ, проводила техосмотр и квалификационную плановую переаттестацию колхозных механизаторов, проверяли железные возможности людей.
Осеннее солнце лениво вползало в коромысло неба, утро дня рассыпчато падало на сбитую землю, было похоже ...

Татко беше пораснал до горния ръб на тревите,
а пък аз се смалявам – в стремежа да стигна до корена.
Есента ли отъпка браздите със златни копита?
А на мен ми се искаше само това – да говорим.
Аз пребродих без него света, в който той не поскита. ...

Музика, изпълнение: Аспарух (Арс) Любенов
Music, performance: Asparuh (Ars} Lyubenov
- Бъдещето
- The future

И днес ще ти напиша аз писмо,
поредното... така ще е докрая.
Без марка ще е то и без клеймо,
с адрес до Бога. Някъде във Рая.
Ще сложа детелинка за късмет ...

СТРЪКЧЕ ЕСЕННА ТРЕВА
... есента по летни еспадрили
запристъпва в дългите треви –
гащница – на вили-мотовили
цял ден из стърнището върви, ...

С теб се срещахме средата на времето
и мигът в своя блясък превърна се в ден.
Полетяхме с римите и прие ни небето,
танцуват душите ни несвършващ рефрен.
На времето спряло, потопихме се в пулса ...

Старата църква, измивана от дъждове,
бе добила цвета на старинна икона.
До нея стоеше прегърбен на две
самотник с ръце, като борови клони.
Смълчано облегна се той на стената, ...

Метеорологичната прогноза за края на седмицата предвещава: идната неделя над страната ще премине рекордно студен фронт от североизток с червен код за буря и арктически студ. Студеното време ще започне с блудкаво червен дъжд от ледени късове поради ниските сутрешни температури от минус 50 по Целзий. ...

Първи монах: „Вижте, това знаме се движи.“
Втори монах: „Не, вятъра се движи.“
Трети монах: „Умовете ви се движат“
Коан в дзен-будизма
Подреждаше ръкописите старателно, като внимаваше да не ги разбърка. Не всичките бяха подшити и от време на време някой лист опитваше да избяга от купчината. ...

Нещо става в къщи.
Или го е имало отдавна и не съм го забелязал, или сега е повече от очебийно.
Възможно ли е мама да си има любовник...
Защо не, за годините си е много запазена и никой от пръв поглед не може да ги определи. Даже е и красива. То умното не си личи от пръв поглед, но красотата си личи ...

ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ПРОШКАТА
Ти всичко вече си простил,
защото всъщност си забравил.
Животът беше водевил,
концепцията – твърде слаба. ...

Градски дъждове обилни –
отидете си от нас…
Харалампи Харалампиев
„Златен прах“ разсипва звуци.
Челопеч – завит в мъгли, ...

Когато севернякът издуха
докове все по-силно удрят вълните
Димитровден скоро е минал
и дъждовете звънтят по прозорците
От време българина казал е ...

…
Мислеща за нас,
споменът не бяга,
но и аз -
искам да го запазя. ...

Тaя сутрин се събудих с усещането за полет...
В съня си бях черно гълъбче, което прелита в градския пейзаж и търси храна. Но хората забравили, че именно гълъба е бил първото опитомено животинче, ме прогонваха... Да, именно гълъбът е бил това пернато, което първи приютили човеците в първобитните си о ...

Грешка
Всеки ден ли ще се чудя
виждат ли ме, като тяло?
Защо така в огънят се губя?
Защо сърцето ми е живо, но не и цяло? ...

Поетите бленуват тишина,
в която само мислите си чуват,
(обличат своите тайни в красота),
които във душите им върлуват.
Живеят за момента, тук, сега, ...

Зло е обмислено недобро.
Зависимост е осъзнато пристрастяване.

АВТОПОРТРЕТ С МЕТЛА
... понеже мога сръчно да мета,
пък – и от глад за да не се спомина,
метач цаних се в служба „Чистота” –
и – ей ме, на! – във Морската градина, ...

Поетите живеят, за да пишат
и пишат, за да могат да живеят,
с поезията си по-лесно дишат,
без нея да живеят, не умеят.
Но не защото са сърца страхливи, ...

Есента бавно пристъпва към прага си...
Вятърът люлееше клонките на дърветата и листата капеха тихо, небето погалено от есенните нежни лъчи изглеждаше прекрасно. Паркчетата бяха празни, чуваше се лаят на бездомните кучета. Минавах бавно, защото този парк ми бе любим, с радост прекарвах времето си тук ...

В нощ, когато с тъмни храсти
вятърът си шепне,
в нощ на сънища и страсти
мисля си за тебе.
Като тъмен призрак скитам ...

Изкачвам се по стъпалата и имам усещане, че вървя в обратна посока на ескалатор.Не ми се работи, но трябва. Вече съм на втория етаж и пред мен е пълен коридор с пъстролика тълпа. Понася се:
- Докторът идва.
Чувствам се, като Гай Юлий Цезар, който отива към Сената. Като мексиканска вълна се понася "Д ...

Щом приключа тука на земята
и припърхат ангели с криле
с тях ще литна аз към синевата
в синьото, копринено небе!
Е, какво можах, това направих! ...

Сред болка и във ад
слънце над самотен град
разсейва нощните тъми,
дъждът спря да ръми.
Мило дете, ти се усмихна ...

Вятърът брулеше клоните, пееше с тях, а дърветата почти се люшкаха от идващата силна буря.Стоян и София пътуваха в колата, без да усетят преди час, че времето ще им бъде лош съветник.
Софи беше щастливо омъжена, ала с годините някак със съпруга и си омръзнаха. Той все оставаше един такъв пълничък, в ...

Ние всички
отиваме някъде.
Бързаме или бавно вървим,
Стигаме докъдето съдбата ни
е решила да се приютим. ...

Някакъв, самообявил се за академик, наричан галено Акото, показа за сетен път полуграмотността си и въпиющото си личностно нищожество.
Ще кажете – ама как академик ще е полуграмотен?
Че не го казвам аз - той го демонстрира.
Съчетавайки в едно образите на бай Ганьо и Андрешко. „Бай Ганьо“ може да е ч ...