Стъпки оставям по мокрото в пясъка,
морето ги трие след мен.
Стигнах отново изгубен до бездната,
а тя безпощадна е с мен.
В комбина със времето, шепнат озъбено, ...

ХРАМЪТ НА ПОЕЗИЯТА
… дали защото Господ ме наказа да мина през света – един добряк,
не знам какво е завист, мъст, омраза? – трептулка в мен светулчица по мрак,
пред мравката разстелих магистрали, на птиците отворих топъл юг,
Жена, дете – и книжица погалих! – не стиснах пръсти ни веднъж в юмрук, ...

Звезди да свалям никак не умея -
те нека си блестят на небосвода.
Да скачам отвисоко пък не смея -
летенето не ми е по природа.
А да запея страстна серенада, ...

Той е мъж мечта за всяка дама
Красив, богат и умен и напет.
Животът ни без него би бил драма -
поредица от сиви дни безчет.
Че е прекрасен няма и съмнение. ...

Нима овластените хора са ужасно явление?
Все още търся Истината, която е явно търпение.
Войните са част от върха им твърде възможен...
И нечакана идва съдбата с дъх нечакано грозен!
Пък ние, обикновените: системно без договор хора, ...

Не стигна ми годината една,
в която чувствах се сама.
Не стигна и поредната злина.
Сърцето, след която спря.
Не стигна болката една. ...

I present the poem with which I am again on first page in allpoetry.com
https://allpoetry.com/poem/12377798-Then-by-Tanya-G.-Guleria
When the morning sprouts from the night
Like a snowdrop from the brown land
And from the window rays of light ...

6 глава
Измина един месец от както Елизабет се нанесе в Ню Йорк и почти два след срещата ѝ с Дрю. Фирмата ѝ ,, Финансов анализатор - Елизабет" ЕООД беше новосъздадена, като точно в този момент тя държеше документите, доказващи това. Беше горда със себе си. Щеше да положи много усилия, за да се разви ...

Прошката да заслужим,
просто е. А дали?
Вярата – все наужким,
истината боли.
Сребърници стотици, ...

Човек
Беше седнал умислен на един камък. В ръката си мачкаше топче глина загрижен, какво още има да направи до края на седмицата. Много неща са и дори да иска няма да може.
По едно време погледна в ръката си, какво е станало с глината. Направо се изуми. Там стоеше малка фигурка, която много приличаш ...

ПЕСЪЧИНКА ОТ ПЕЙЗАЖА
... печална песъчинка от пейзажа,
погълната от бясната вълна –
по цяла нощ в тръстиките на плажа
седя си под безмълвната луна, ...

Колкото ставаме
за Брюксел по-хрисими,
толкова повече
ще сме еврозависими.

Грен се сепна и събуди, от настойчиво чукане по вратата на стаята си, в манастира Спелтън. Бе посред нощ, много късно, и той стреснато се надигна в леглото на лакти и се огледа набързо.
Стаята му бе малка но удобна, с единично легло с меки, топли постели, дървено бюро със стол и малка маса за хранен ...

СЪЛЗА
Забравих вече кой съм, откъде съм.
Не помня ЕГН, адрес, PIN-код.
От Господа живея – афоресан.
Но и това е форма на живот. ...

КИБРИТЕНА КЛЕЧКА ПО ПЪТЯ КЪМ РАЯ
Разгърден, вятърът довлече
стадата облачни над мен
и бързо в падащата вечер
студът взе къщиците в плен. ...

1. Таз година, драги мой, там, след първия завой, нещо хубаво те чака. Трябва само да последваш знака.
2. Стъпките й проследи. Тя те чака от зори. Не знаеш, колко е красива. Макар, че мъничко е дива - Любов.
3. Господ здраве ще ти дава. С него даже ще получиш слава.
4. Куфарите приготви. Ще ти трябв ...

Преди, сега и после,
три измерения на времето,
но винаги един е мостът
на пътя ни и носи ни течението
на нашия живот. ...

Искам да мога да стъпча ония,
дето завиждат и клеветят.
Искам да мога да ги изтрия,
не само в мен, а от целия свят.
Искам, когато подавам ръката, ...

Елизабет си пое рязко дъх и изпусна ключа. С юмрук започна да разтрива внезапно появилата се болка в гърдите си. Чу тихо изпукване като от стъкло откъм земята и още преди да погледне към гривната на глезена си, я завладя лошо предчувствие. Черната перла, където Сам бе оставил фрагмент от себе си, се ...

Разстила езерото лек покой
и иска да ми каже нещо, да.
И в снежна зима, и във летен зной
привлича ме с вълшебната вода.
И в снежна зима, и във летен зной ...

В момент на отчаяние,
без никаква надежда за спасение.
Не мога да дишам,
сърцето ми отказва да тупти.
Душата ми, крещи колко много я боли. ...

Поетите, те също имат майки,
в къщи ги очакват късно вечерта.
Те силни жени са, не се вайкат,
на лицето им има и усмивки и тъга.
Те пращали са синовете си на война, ...

Фортуна ме погледна даже с двете.
От тотото - печалба! Милион!
И ти веднага цъфна, нежно цвете,
почти блондинка. С грим и силикон.
Прегръдката ти е като магия. ...

Събуждаме се. По-добри и грешни.
Да се посмеем. Може да поплачем.
Каквото беше, казваме си, беше,
от утре ще е някак другояче.
Не можем да се върнем отначало. ...

Аз без теб не виждам,
аз без теб не чувам,
и на дъното потъвам,
затворена в тъмнина.
Аз без теб не заспивам, ...

Ухае на напита стомна.
Мома ли беше? Дявол знае
"Ухание", Александър Белчев
По дяволите тази мисъл!
Любов ли е? Не вярвам! ...

Кольо стана от дивана изключи телевизора и остави дистанционното на масата пред себе си. Отвори балкона и излезе навън. Въздухът беше тежък. Миришеше на запалени въглища, на горяща гума, а валеше и бял пухкав сняг. Снегът покриваше столичния град пред малките му кафяви свински очички. Градът отвръща ...

Жив съм
Аз съм тих покровител.
Пътека към рая съм.
Безстрашният рицар
в тегоба разпалена. ...

Ден първи след интервенцията – живи сте. И сте се наспали за първи път от месеци насам – отпускът си е отпуск, макар и леко помрачен / хм, леко ли?/ от остатъчната болка и тръпненето в челюстта. Тъй като не сте скочили в тъмни доби, както в обикновен работен ден, кафето не е толкова животоспасяващо ...

Какво ли мисля си, рядко позитивен
да спрат войните от първи в понеделник
Путин, Байдън, Ким, Нетаняху... и т.н.т
как ли спите, така ли се "приспиват" децата - животът ви понеже ви е кратък
Един ще съди, не и аз ...

Аз унесен съм в мечти, дете!
Остави ме до теб да полетя,
да съзерцавам хубаво цвете,
всичко лошо аз ще ти простя!
Слънце грееше, топлеха ме лъчи, ...

Ти беше за мене наслада,
сърцето в нежност обвила.
Заслужена земна награда,
като прегръдка на самодива.
Ти беше храм сред цветята, ...

ДЕН ЗА ПРОШКА
Той добър е светът, ала ние сме лоши стопани.
И защо ли за всичко все другият да ни е крив?
Кой ли повод е дал да се мислим за богоизбрани –
досието ни Господ ли писа със златен молив? ...

-
Чук-чук-чук…
Пиленцето разби черупката, измъкна се, отръска се от парченцата и каза:
- Сега ще ви науча как се живее…
- И се огледа с интерес… ...