Тихо ридае душата ми.
Безмълвно, без вопъл, без стон.
Копнеят за вик сетивата ми,
Но нашепват в тих Благослов.
Дълбае прозрение в нищото... ...

Това е много стара песен от 2009-та година и успях да я възстановя по-случайност от един дефектен стар хард диск.
Тогава се мъчех с една много трудна за свирене китайска китара Squire и един ефект на Zoom ,където почти нямаше шанс да звучиш нормално,но за онова време за мен си беше предизвикателство ...

В големия сблъсък
Едно нещо се открои
Остана звезден плисък
И звездата се роди
Бе тя с очи прекрасни ...

Барът затваряше, но на него стояха още няколко пияни типове които си допиваха. Всъщност те бяха компания, но вече бяха изпили по доста и оклюмано самотно си допиваха. Бармана Петър Романов бършеше измитите чаши и ги редеше по местата им, когато в бара влезе красива млада дама с руса коса и бяло палт ...

КОЛЕДНА МОЛИТВА
Все още помня някои неща,
които трябва о̀време да свърша –
да насека на моя стар баща
в гората два самара сухо върше, ...

Зимата искаше да заличи празничния ден и почти успяваше.
Отприщила се като виелица още в ранните часове на деня, нахвръляща се зла и сърдита срещу всички светлини по улиците на града. По обед, дъхът ѝ сновеше с шумни вихрушки от наострени скрежни кинжали, готови да пронижат безумеца, посмял да излез ...

Обичам да анализирам, а сега, когато имам повод това се случва още по-лесно. Замислям се за уроците,които ми донесе годината и какво научих от тях. Всяка една година променя много, дори и повече от колкото искаме. Понякога е точно това, от което имаме нужда.
Научих, че трябва да действаме и да напра ...

По памет
С музика рисувам те по памет,
преживявам някак странно...
По залезите поздрави търкалям,
някога дали до теб ще стигнат?! ...

Поискай още...
И ще ти отчупя къс
от мойта, шоколадовата нощ...
Поискай още...
И ще я поръся ...

Картина исках да ти нарисувам,
да разбереш от нея що е в мене,
градина райска, на която се любувам,
неподвластна на беда и време.
Но не посмях да хвана четката в ръка, ...

Лина не обичаше зимата, студено, заледено, сиво, а сега още повече не я харесваше, нали тази есен се запозна с малкото мравче Янко, а мравките през зимата не излизат...
Двамата се срещнаха в градината, под ореха, където е големият мравуняк на мама мравка Незабравка. Малкото момиченце помогна на Янко ...

Любовта търси нови изживявания.Тя не следва логиката на живота, но се съобразява само привидно, когато скланяме да я търсим в определен момент и в определени състояния.
Докато една ранна утрин лейтенант Турсунов не зяпна от удоволствие да наблюдава в изнесената си напред позиция, как две камуфлирани ...

Бурно бе морето,
разбиваше широките силни вълни
в пясъка така немощен -
на мъчение обречен.
Бягах по брега, ...

ВЕЧЕН ЧУЖДЕНЕЦ
Душата ми е прекалено стара,
за път отдавна е готова тя…
На щастието не открих олтара,
край мен животът тихо прелетя. ...

Спомням си, дойде облечена,
само по палто...
дали не беше и съблечена,
стои в главата ми едно "Ако"...
Но помня! ...

Коледни целувки - 7
И в тази нощ
се случват
чудеса –
едно дърво ...

Ако някога стане така,
че лицето ѝ някак се стъ́жни,
и дори заболи я глава,
вероятно е просто да... лъже.
Не, наистина. Бих се учудил! ...

Беше първият вторник на декември, 20:30 часа.
Михаил, симпатичен петдесетгодишен, но все още строен брюнет вкара маздата в гаража, отвори жабката на колата, извади скилидка чесън, обели я и я сдъвка. Скилидката бе неговата застраховка.
Той заключи гаража, тичешком стигна до входната врата на къщата, ...

НА МЕНЕ БОГ МИ ДАДЕ ВСИЧКО
Във крайчеца на есента
едно момиче ме споходи –
и аз със зяпнали уста
видях красивото му боди, ...

любов с любов се
единяват и в любов
се претворяват
.............................................
друга подредба ...

Скромничка е нашата елхичка,
мъничка и сгушена тя бди,
но в чорапчето й има всичко -
От Любов, до хиляди мечти.
А когато дойде свята дата ...

Коледа
На Коледа Бог запалва свещите на елхата
и тя грейва украсена с различни светлини.
И някак светло става и на хората в душата
и няма тъга и мъка, радост грее в техните очи. ...

В приказния свят
През девет планини в десета,
през петдесет морета и реки,
в света на приказното царство
ще бъдем само аз и ти. ...

И колко пъти слънцето изгрява?
За сто лета и сякаш двеста зими,
садях сред тръни цвят до цвят... тогава,
сега са дните просто обозрими.
От долната до горната земите, ...

Глава четиридесета – интермецо за сигурността
- Да се запознаем – кварталният отговорник. Арестуван сте за кражба. Имате право да мълчите, имате право на адвокат, но запомнете – чистосърдечното признание облекчава вината. Момент, телефонът... Да... да... идвам! Сержант! Постойте малко при арестанта! ...

Глава четиридесет и първа – за привличането
Та като рекох за глада и нещо ме престърга отвътре. И тръгнах към дома. Обаче, трудно се влиза. Отпред, на пейката, се разположил целият ККП. Демек – квартален клюкарски пункт. И не пускат овек да мине току-така. Ако е непознат – тоя пък какъв е, що е, как ...

Киър
Уж със Стоун трябваше да изпушим по една цигара, но реално стояхме навън вече повече от час и кутията му привършваше. За това двамата бяхме еднакво отговорни. Просто някак не можехме да спрем. Той не пожела да се качи, не и сега. Обеща ми, че причината за това е, че самата гледка и ситуация, ко ...

КУЧЕНЦЕТО НА ВАЛЕРИ СТАНКОВ
... защо си нямам кученце, което
да ме събужда в седем сутринта? –
да скитаме по изгрев край морето
и стихове цял ден да му чета? ...

Двамата излязоха на просторната тераса, с висок, дървен парапет и мраморни плочки по пода. Слънцето залязваше зад планините в далечината и светеше в топъл оранжев цвят. Балкона гледаше към градините на големия манастир. Там Грен видя много чудни растения и зелени, цъфнали дървета, както и доста друг ...

Имаше още два часа, преди Лизи да може да види Рамая, така че двамата със Сам се върнаха вкъщи. През целия път девойката потискаше прозявки. Човек би помислил, че след като може да те промени физически и да ти даде по-дълги кучешки зъби и уши, то да преливаш от атма ще направи нещо и за енергията ти ...

Няма те.
Дъхът ми спря...
Прониза ме и
отлетя през мен в безкрайността на мрака.
Магията остана ми ...

В изкуствен свят живеем, във тези наши дни,
Изкуствено напредва, но с истински лъжи:
Изкуствени напитки, изкуствени храни,
Изкуствени целувки, изкуствени гърди,
Изкуствени пандемии, изкуствени войни! ...

МИСИЯТА
Антонио зяпаше странните същества, излизащи от кораба. Вторият беше противно дебело създание с огромни буци по тялото, но веднага се усещаше, че той е главния.
Местните изчезнаха и сега стоеше сам пред непознатите.
Добре дошли! - реши да каже нещо.
А, той говори! - промърмори джуджето. - Веч ...

Много по-важно от плодовете на твоите усилия е, в какво се превръщаш докато ги събираш.

Ню Йорк
17:55 ч.
Новопостроената сграда на Източен полицейски участък дистрикт 21 беше на десет етажа височина и на десет подземни етажа дълбочина; отпред беше с огромна остъклена фасада.
Чако Гонзалес, порядъчен жител на Града на ябълката, с влизането си в сградата бе поразен от огромното фоайе на ...

Когато ставаш на шейсет,
а още дух младежки носиш,
живее в теб едно момче
от зрелостта ти недокоснато.
Когато със характер благ, ...

Прости ми, Моцарт! Аз те убих.
Антонио Салиери
Защо тъй, Боже, ме наказваш?
На него даде ти това,
за което толкоз молех. ...