ТАМ, КЪДЕТО ЗАВРЪЩАНЕ НЯМА
Късна есен полепна с мъглата по моята чаша
и ми даде на залеза сетния дъх да изпия.
Свечери се по-рано, денят зад рида е отпрашил.
Но това е утеха донякъде, даже магия. ...

ПОСЛЕДЕН ПОДПИС
… дали защото много ми се иска да бъда пак махленското хлапе
с бермудите и с бялата си ризка, и сламката в чашлето със фрапе,
с раздрънканата своя тротинетка, надянал подпетения си кларк,
да прехвърча край някоя кокетка, приседнала във есенния парк, ...

Кажи ми колко ли тежи вината
или пък онзи първороден грях,
за който плащаш и до днес цената,
сервирана с Божествения гняв…
Кажи ми нужно ли ти е пространство, ...

Художнико, нарисувай ми картина
вземи със дъх парченце глина
и върху платното постави
с четка добави и слънце
да изсуши калта ...

Тръгваш ли? Докосни ме!
Сенките тихо целуват стената.
В спомените ни, едва доловими
с малкия принц стоим под дъгата.
Чуй гласа ми, как нежно зове те ...

Част първа
Трети час играеше музиката на мегдана в селото. ХорАта се виеха едно след друго. В единият край имаше опнати маси, препълнени с храна. На челно място седяха младите и родата. Чорбаджи Ненчо женеше дъщеря си и искаше цялото село да запомни сватбата. Беше заклал няколко овце, изкарал беше б ...

Съдбовна среща преживяхме,
пред мен стоиш отново ти.
И пламък, който някога гореше,
запали се отново в две души.
Животът си разказахме накратко, ...

Иван Зъбовадеца и Андрей Зоотехника-двама неразделни приятели от ранни зори до късни гуляйджийски нощи вървяха към кметството на подотчетното село в което от години се занимаваха със здравето на хора и говеда.
Разпределени "отгоре" след блажените години на студентстването, двамата от различни краища ...

Пременена в светла дреха,
искам отново да те видя аз!
Ела, дай ми ти добро, утеха,
спаси ме ти от този мраз!
Нявга пламък стопли ми душата, ...

Тихо. Някъде шуми.
Тихо. Чезнат светлини.
Някой се надява,
тишината сгрява.
Ти. ...

За да ви разкажа тази легенда, трябва да се върнем назад във времето. Историята е пълна със спиращи дъха разкази, за бита, нравите и обичаите на хората, в различните етапи от развитието на човешката цивилизация. Някои звучат фантастично, други съвсем реално, но всеки един от тях е съхранил във време ...

Как, не знам, не съм виновен,
но все белята ми е дружка.
А как се случва, нямам спомен,
стане ли поредна случка.
А такива, все под строй, ...

Останах след работа да попълвам формуляри. Коридорът беше празен, но някой пак чукаше на вратата. Отворих готов да се развикам. Пред мен стоеше приведена старица. Стана ми жал и я приех.
- Кажи ми имената си и какви оплаквания имаш.
Едва тогава я погледнах в очите. Беше моето мъниче.
- Любов, нима с ...

Очаквам предизвестие за смърт.
Впоследствие, щастливо погребение,
но рано е за мойта тленна плът.
Дописвам некролог - стихотворение.
Във памет на самотния поет, ...

Осъмнала съм – със смирение
на болно и пребито куче.
Животът ми бе приключение,
което нивга не се случи.
Заравям пак в листата есенни ...

С любов ме прегърни
Когато лятото отмина,
налегна ме тъга.
Поисках секси гадже
и лъскава кола. ...

Помня го от първи клас. Имахме час по трудово, трябваше да дойдем с малки дървени станове и да тъчем с вълнен конец. И, докато грижливо прехвърлях конеца от един ред на друг, той ме дръпна за рамото. Учудих се – работата изискваше не само съсредоточаване, а и напрегнат труд. Пък той…
Учителката беше ...

Завърнах се
Душата ми се стегна
На тясно, се намери в тялото ми...
Заболя!
Реших да я лекувам непременно ...

Когато вечерта се спусна с обагрено в кръв лице,
отворихме прозорче на тавана с носле към нощното небе.
Загледани към небосвода, лежахме дълго в тишина.
Сиянието сякаш падна, в леглото край моята снага.
Обгърна ме магично, понесе ме по друми в нощта, ...

Преди малко се сетих една много сладка случка от моя живот и реших да ви я разкажа, пък ако дори един човек се усмихне - ще се радвам много.
Тъкмо бях се разделила с едно гадже. Сигурно познавате добре дните след кофти раздяла. Всичко ви е едно такова свито, смачкано, сиво. Самочувствието ви никакво ...

Скитникът арменец 43
Гурбета свърши. Анто кооперанто се пенсионира. Датата е 30 Юни 1981 година. В 8 часа сутринта положих последен подпис за края на учебната 1980/81 година. Последна учебна година в лицея “Ел Леймун”. Прощавай Рабат, прощавай Мароко. Завесата на мароканската сага падна. И хубаво, в ...

ЕСЕНТА МЕ ДЪРЖИ ПОД ОКО
Есента ме държи под око.
Забележки по цял ден ми прави.
Не харесва, че турих сако
върху ризата с дълги ръкави. ...

Когато свъсено те гледа
животът ти и с поглед кос
поредна пирова победа
поставя под голям въпрос,
спомни си мигове щастливи, ...

След жегите през миналото лято,
когато пак се пръкна есента,
преспах с една приятелка, в която
навремето бях влюбен три лета.
Девойката бе много променена: ...

ВСИЧКАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ
… време ми е вече да изчезна – нейде си! – из по-добрия свят,
да летя в космическата бездна, дето всеки ще ми бъде брат,
дето и светулката в гората ще ми слита в шепата – сестра! –
искам – Добротата ми е свята! – в своята душа да побера, ...

Оня ден коментирах едно изказване на получовече относно Андрешко.
После се замислих. И се сетих, че преди време имах за герой в роман новият Андрешко, правилният. Не съм го пускал тук, но ако някой иска да види целия калейдоскопичен роман – моля:
https://chitanka.info/book/6000-kalejdoskop
А тук ви ...

Картината беше красива и стилна. Постави я в спалнята си, за да я гледа вечер. Художникът беше нарисувал слънчоглед в едър план. Приличаше по-скоро на маргаритка. Изображението му грееше в оранжево и жълто, а фонът беше много светъл с лилави оттенъци. Нима може да съществува такава красота, толкова ...

Празни са
очите на небето...
И няма път...
И няма път към теб...