Очите ѝ са сияещи изумруди, а дъхът ѝ аромат на канела.
Устните й са карамелени, елегантно пристъпва като газела.
Тя ме изпълва, нишката между нас е толкова силна,
от гласът ѝ пърхат пеперуди, косите й се веят като алени щрихи,
а аз се потапям цял в нейната хубост обилна. ...

Скитникът арменец 40
На Лена с цялата ми обич! София, 13 септември 2023г.
Тя беше човекът, който непрекъснато ме поощряваше да пиша. Намираше, че това е едно прекрасно занимание. Миналата година на представянето на моята последна книга “Един софийски малчуган разказва” беше домакинята която посрещаш ...

Самотният човек умее да чака. Разбира границите на „не“ и „да“. Самотният самотен не винаги е сам. Има си градина, която обработва, цветя, които носят ухание, папагал и котка, част от интериора. Самотникът е чичо ми Илия. Почти на 80-т години, сребристите му коси и набръчканото лице са белязали днит ...

Опашката пред него е безкрайна,
миглите му слепват. И тежат.
Хората пред нея – все досадници,
едни и същи. Гледат я. Мълчат.
Той стиска в шепата си две банкноти, ...

Обиколих милиони светове -
(безсмъртна съм и ми е позволено),
но виждах само вятър да снове
в застинала пустиня от безвремие.
Разхождах се из странни градове - ...

Влизам в дрогерията и се упътвам към рафтовете с препарати и консумативи. Една служителка реди по тях.
- Добър ден! Извинете, терафлу за гореща вода?
- Добър ден, в дъното в дясно.
В момента, в който го казвам, се усещам какво съм изтърсила, но вече е късно: тя ми отговори вече.
Добре че продавачкит ...

Стоим си двамата с Никой, мълчим и гледаме в Нищото. По едно време той ми казва:
- Гледам четеш и пишеш в някакъв сайт и ми се иска да те попитам, с кой от хората в него искаш да се срещнеш.
Замислих се дълго и накрая му казах:
- С Никой.
- Ами тогава, защо пишеш и очакваш коментари под написаното? ...

Хванат микрофон -
сторен макрофон.
Порнопечат да преустанови,
не ще моралът се възстанови.

СКИТНИКЪТ АРМЕНЕЦ 39
Красива е гледката от върховете на селцата кацнали по скалите. Долу в равнината, една плодородна земя дава поминък на десетки хиляди трудови хора. Лозарство, зеленчукопроизводство, етерични растения, са култури познати от векове и прославили Прованса със своите вкусотии. Не случ ...

Такааа…
Събота… И аз се събуждам отново рано… Не ми се спи, а ми се иска да поспя още… Или поне да дремя… Любимо състояние. Като народът след избори.
Неее… Без политика и днес…
Като любуването на хубава жена. Гледам я, представям си я на леглото, гола… И мълчалива. Че какво може да ми каже една хуба ...

СЪБОТЕН СОНЕТ
На просяка душата е сълза –
която скритом броди из всемира
Търкулната в листенце на бреза,
тя в крехките зелени вейки спира. ...

КУФАРЪТ НА ВЛАДА
Денят дойде на варненската гара.
Ти не пристигна с нощния експрес.
С клошарина си делнахме цигара.
С кафенца – две, от автомата – нес. ...

Преди да поемем към Созопол, все пак решихме да се отбием до стария Несебър, хем да го видим какво е станал, хем да хапнем нещо, че от плажа всички бяхме изгладнели, особено аз. Отиваме на крайбрежната. С голям зор намерихме къде да спрем и тръгваме да си избираме капанче. Там, ресторант до ресторан ...

Помня пътеката. Сивата степ,
там Луната заспива.
Помня и моста. Нощ като креп.
Виждам звезда да застива.
Помня и храма. Горд в пустошта. ...

Убеждението, че въпреки многобройните кризи във всички области на обществения живот най-хубавото в развитието на света тепърва предстои, а също и възприятието, че целите на провежданите от политическите елити реформи в бъдеще ще предложат сбъдването на всяка мечта, а защо не и удовлетворяването на в ...

Мия често си спомняше онази детска игра с врабчетата. Тези спомени понякога предизвикваха усмивка, понякога - не ,но тя не се отказваше от тях. Те си бяха като подарък -грижливо опакован в красива хартия , с малка ,кокетна светло синя панделка, прибран за да бъде изваден в подходящия момент. И такив ...

Мъж. Около четиридесетте. Върви бавно. Не се обръща дори. Влиза в голям магазин. Има толкова много хора, че той бе сигурен, че никой няма да му обърне внимание. Разхожда се край стелажите с продукти. Не бърза. Знае, че няма да купи нищо. Просто така.
- Ваньо! - чу женски глас зад себе си.
Обърна се. ...

Копнеж по теб, по всичко твое,
което да ме пали, пали.
По тялото ти, да е мое,
когато дрехите си свали...
Да ме целуваш без умора, ...

Здравей! Едва ли чакаше ме ти?
Дойдох в града. Реших да се отбия
за миг да зърна твоите очи
Усмихнати и пълни с дяволия!
Днес във тях прозира и тъга. ...

Любовта идва при нас стеснително.
В едната си ръка държи въже,
а в другата остър бръснач.
Поглежда ни въпросително,
един вид дали може ...

Това е една чудна поема,
за това от живота кой какво взема.
За любовта на Бет и Иван,
един във друг се влюбили в Узбекистан.
Били на работа една, ...

Нощта преваля, времето за кой ли път
напомня ми за отминалия ден.
Сълзи, Приятели на болка стара...
Събират своят дан.
Къде изчезнаха ,Приятелите... ...

И пак без желание отварям очи,
и пак без надежда отново скитам,
в свят без любов – свят без мечти,
провалът злокобен пак да изпитам.
Че хората – много, но човеци – малко, ...

ПИСНА МИ, БОЖЕ!
… моля те, Боже? – когато се сбъдне в Рая и моят последен живот,
някъде там – в небесата отвъдни, цял ден да хвъркам на автопилот,
малка светулка – продупчила мрака, птица, пронизала синята вис,
писна ми вече два века да чакам, Господи, Ти да ме викнеш на бис! ...

На някоя пейка
През всички лунни затъмнения,
през всички сезонни кръговратности,
през всички погледи и подозрения
и пътища от стъпки на случайностти, ...

А този стих ще бъде малко тъжен.
(Възторгът не понася моя ум.)
На никому, със нищо длъжен,
единствено за тебе имам думи...
Сега ми се мълчи, понеже помня ...

Болката се връща всеки ден
рови в мозъка,дълбае
тя изтръгва силен стон от мен
наранената душа ридае.
Лекари край мен се суетят ...

Самотното врабче хвъркна омърлушено из простора.
Дани стоеше до прозореца и гледаше навън. От няколко дни имаше висока температура и го болеше гърлото. Беше само на седем, а пропускаше красивия ден и дните за училище.
Обичаше книгите, особено приключенските. Родителите му ходеха на работа и той тряб ...

Животът е един огромен лабиринт и ако нямаш водач, който да ти помогне и да те изведе от него, ще се луташ до безкрай. Но как да разбереш кой е най-правилният навигатор, на който да се довериш? Водачи всякакви ще се намерят, които ще те объркат и най-много още повече да те отдалечат от изхода на лаб ...

Какво е живота? Сбор от хубави и не чак толкова хубави преживявания. Но живеем за да съществуваме, нали? Размножаването е крайната цел на всяко живо същество. И въпреки това докато живеем е добре да ни е приятно, а не просто да съществуваме. За това и тийнейджърите се опитват да вземат всичко от жив ...