Трета финална част
Вещицата погледна към обличащия червеното си палто дядо Омраз и му каза:
- Не бързай с кмета. За него има още шанс.
- Аз ще му дам шанс, хо-хо-ха-ха-хра-хра... – засмя се дядо Омраз.
- Добре нека дойда с теб тогава? ...

Командирът на ракетната бригада полк.Иван Крачунов все по-често се замисляше...Като какъв човек може да стои зад онова "фазанче",младият лейтенант Генчо Турсунов,познат в бригадното и гарнизонното общество на Ямболската мотострелкова дивизия с явно не дотам лицеприятното прозвище "Гуньо Турсуна"?!
В ...

След много часове на бърза езда, в далечината, пред групата конници се видя градът Толхаус. Когато по обед наближиха по-малката крепост в началото на източния мост, който водеше вътре в града, те бяха посрещнати враждебно, от много войници с опънати лъкове и арбалети и пред затворена порта. Боецът н ...

Откакто му е дадено перото,
и въглена, и камъка от свише,
човекът е научил, че каквото
с причина измълчи, ще го напише.
А после закъснялото око, ...

Във всичките сезони
Донесе ми от пролетта усмивка
и подари ми нежно любовта.
Донесе ми целувка страстна, лятна
и оня слънчев свят от младостта. ...

Обърна гръб… отказа да ме вижда.
Сбогувах се със старото си аз –
гневът ми на талази заприижда.
Дори без спиритически сеанс
е ясно, че ще сторя тъпотия ...

Глава тридесет и трета – за дребните разговори, ползата от разделното хранене и чистенето на инсталациите
И тогава дойдоха двама – мъжът на булката-мазохистка и Митето. Първият я спаси, отвеждайки я набързо, вторият седна при мен. Ние с Митето, както се сещате, сме стари дружки. Ех, кога бяха ония м ...

Глава тридесет и четвърта – за мъжката воля и свобода
Обаче, дойде Кольо и ни отърва от политиканстването рано-рано. Бръкна в джоба, извади някакви банкноти и рече, че ще черпи. Имало за какво. Ние се опитахме плахо да възразим. Плахо, защото внимателно крепяхме халбите. А той вдигна своята:
- Е, на ...

Елизабет осъзна, че не се бе връщала на площада от Лунния фестивал. Оглеждаше се смълчано, докато Сам крачеше към него по алеите на парка, обрамчени от дървета, които растяха толкова здрави само заради магьосниците и сянката, която скалата, където дворецът се помещаваше, хвърляше. Не знаеше точно ка ...

Господи, Господи, колко съм глупав.
Вярвам в изящното и в себе си трупам
чувства, емоции и размишления
за всевъзможни, Твои явления.
А хората - те са, разюздани атоми, ...

Оядени от злоба, завист и интриги,
все гледаме във канчето на другия,
по чуждото проточили сме лиги
и жалбите ни чува даже глухият.
Напираме след жалките промоции ...

Непоколебимост
Устойчивост и равновесие.
Увереност.
Убеденост - твърдост и установеност.
Позиция са те - на ума и волята. ...

Зима студена, ледена, зловеща
Слънцето бе скрило своите лъчи.
Земята смразена, още през Ноември,
Но роди се Тя и всичко озари.
От три звезди, най-малка беше Тя, ...

Старият кагебешник Путин успя майсторски да анексира Крим. Дотук добре, но Запада, олицетворяван от САЩ, реши да използва Украйна като военен форпост за прицел от упор на Русия. Нещата започнаха да стават особено опасни за Путин, когато Доналд Тръмп загуби изборите в САЩ и президент стана Джо Байдън ...

Иванчо: Тате, надникнах през прозореца на съседката и я видях без бельо.
Бащата: Успокой се, сине. Било е коледна промоция.

Съвременното (модерното) и традиционното от най-нови литературни произведения у нас и в чужбина.
Както традиционните, така и модернистичните произведения, имат своето място в литературата.
Що се касае до традиционната литература, тя има оригинална линия, която се установява не само с читателската ау ...

ЗЕМЯТА Е ПОСЛЕДНАТА НИ СТРЯХА
Животецът бездруго ни е кратък,
защо си го вгорчаваме сами? –
нали – пътик-пътик! – вървим нататък,
към по-щастливи някъде земи, ...

мнозина
под „порядъчност“
разбират днес „упадъчност“

металът
болките от
флекса ги усети
и си пожела Съвети

ВЕЧЕРНА ПЕСЕН ЗА НЕВЕРНИЦИ
Покрай бездомника и песента търкулна се една монета,
И уморена стихна есента върху разбитите павета.
Заметна листопадните поли, подви коляно, седна бавно.
Забързани към светлото коли, нетърпеливи и парадни, ...

Обичам този град, когато ням
и глух е сутрин. Още си доспива
и вятърът с посока променлива
разнася листите насам-натам.
Издига се над всичко сънен храм, ...

ЕДИН ПЕЧАЛЕН ИДИОТ
... не много умен, не и много прост,
без бялото букетче зимни рози,
във Фейса всяка заран съм ви гост
с нелепите си стихове и прози, ...

Глава тридесет и втора – за разните мъже и господарките им
И ето – на другия ден вече сме. Познайте къде? Правилно – пак при Ванката. Ама съм само аз, нещо избързал часовникът. Тъкмо викам едно кафе и се стряскам. Самотната дама на съседната масичка се надига, разкрещява, заразмахва ръце. Непознаващ ...

БИТОВА РАПСОДИЯ
Каляваме се – в трудности и битки.
Понякога те мразя – до полуда.
И трудно с битовизмите привиквам.
Но страх ме е – до смърт! – да те изгубя. ...

Паметници… се надигат!
Нещо май ги заболя.
Май че трудничко го вдигат,
или пак ги засърбя
за - червените ботуши ...

„BIOMET” ЗА НИКЪДЕ
.... мъгла пълзи по урви и дерета, мъгла и по душата ми пълзи,
изгледах 7 филма в „Biomet”-а – ужасни „Made in USA”-бози,
съседът по седалка си изхрупа солетите – и вафлите с кокос,
и си заспа – мечоче във хралупа, подир Витиня с гърбавия мост, ...

До Коледа са дните преброени.
Елхи сияйни - пъстро премени.
Ухае на смола и на канела,
дантели бели зимата изпрела.
Навън студът безжалостно върлува, ...

Колко мина, че те искам?
Година чувствата потискам.
Език зад зъбите си стискам.
В стените думите притискам.
Така очаквах вечерта. ...

Преди известно време Недялко Йорданов помести на фейсбук страницата си стихотворения – посвещения на негови приятели, придружени с общи снимки. Сред тях са знаменитите ни поети Стефан Цанев, Христо Фотев, Любомир Левчев, Дамян Дамянов. Снощи заспах, а тази сутрин се събудих с една и съща въртележка ...

Ако птиците ,загубят си крилата...
Ако мечтателя загуби си мечтата...
Ако любовта загуби същноста си...
Ако умираме без да задаваме въпроси!?
Кой сме ние...сенки ,герой или ...

Клавиши на пиано и среднощни трели -
допълвайки се - раждат съвършенство ...
Емоции взривени - покорени цели -
насаждат на душата ти блаженство !
Духът , трошащ бутилката - възкръсва, ...

Стадо, кучета, пастир, осли,
винаги така било е на земята.
Човеците пасат трева като овци,
а някой в тъмното обсебва им душата.
Паяжина изплетена от енергийна връв, ...

Срещата ни, помниш ли, започна
Малко след като есента
За Сбогом! лятото целуна
А после завесата от листа се спусна
И залеза вече идваше мразовит, студен ...