Защо ли още толкоз силно те обичам?
Защо ли трепет свива моето сърце?
Защо ли всеки миг, във който дишам -
все тебе търсят моите ръце,
за да докоснат милото лице, ...

Всичко е заради любовта,
която убива, която разсмива.
Именно заради нея, любовта,
която истината ни разкрива.
Пееха се тези думи нежни, ...

- Сънувам ли?
Отвърна развълнувана Андреа.
- Ако сънуваш, то тогава какъв съм в съня ти?
Попита Момчето.
- Ангел!!! ...

Отдавна всеки сам избира
да бъде шут или палячо,
да казва истини или разсмива,
каквото и за другите да значи.
Кралете умни слушат мълчаливо ...

Тихо е
Бира се налива
Женските паяци изяждат мъжките
Хляб и майонеза
Още по-тихо

„Човек е сам върху сърцето на земята,
пронизан от едничък слънчев лъч...“
Салваторе Куазимодо,
Нобелов лауреат
Да трепкаш плахо като свещ – ...

------------
Пълен е животът ми с предизвикателства.
Но, съжалявам, ти не си едно от тях,
(по независещи от мене обстоятелства)!
Над твойта жлъчност свивам се от смях... ...

Като пръснати звуци от китара
минава нашият живот.
Китара - звучна, силна, чувствена,
в ръцете изкусен китарист.
Струните златни нижат тонове, ...

-Днес явно ни е ден за връщане на саморъчни завещания! – просъска деловодителката, затръшвайки вратата на кантората зад гърба си.
-Пак ли е някоя недоволна от деца, от съпруг, от живота, от света?... – разсеяно попита нотариус Пенев.
-Пак. Този път е ослепяла бивша учителка.Преди няколко години, ког ...

Край пътя ни са : гладни и неугледни.
Не са ни крали, нито са ни лъгали
и мисълта за тях измества всяка друга, но
до ъгъла,единствено до ъгъла.

Ден какъв е днеска –
вторник или сряда?
Вече съм гротеска
и стихът ми бяга.
Бяга, бързо тича, ...

БАЛАХНА И ДРУГИ, НО... ЗАБАВНИ ИСТОРИИ
Във връзка с работата, ми се налагаше да пътувам много. Тук ще се опитам да разкажа само сегменти от мои пътувания до руския комбинат за производство на хартия в ОАО “Волга” (Обединено Акционерно Дружество „Волга”), Балахна
В “Баварски лойд”, Регенсбург, бе пос ...

Искам да избягам със тебе.
Някога. Някъде Просто така.
Отвъд пространството и времето.
Напук на всички правила!
Да ни прегърне вятърът-орисник ...

В студената пръст
кокиченце наболо.
Чевръсто расте.
Снега стопило,
очи ококорило... ...

В леглото на нощта,
облечена в лунна светлина,
очаквам твоето докосване...
Вземи ме! Твоя съм сега!
Разкъсвай нежно лунните воали, ...

Като разлюбен въглен
се разпадам
от допира на Вярата
премръзнала
в огнището на рани ...

Търся си място
някъде там
в пространството
разнищена
разпъната ...

Прерязано въже
Разпаднат сал
Пресъхнало море
От локви кал
От пясъци мъгли ...

вдъхновено от "Пиянство" - Огнян Пожаров
Надигнеш ли я чашата, изпий до дъно
това, което глътката не може да теши.
Бутилката ще ти напомня голoто ù рамо,
а гърлото за болката, която те гори. ...

Студено и влажно е. Сива, мъглата
пред погледа мрежи плете.
Настръхнали, мокри, стърчат дървесата –
безродни, самотни са те.
И тайно копнеят за тичинков полет ...

на Т.
По ръба
на януарската
ъглополовяща -
като в теорема на Щайнер-Лемус - ...

Наближаваше краят на работния ден и вече се чувствах доста изморена. Трябваше обаче да изпратя имейл на един от доставчиците, затова седях пред компютъра и щраках. Колегата ми Александър беше излязъл по работа и бях сама в стаята.
Тъкмо привършвах, когато някой отвори рязко вратата. Обърнах се и вид ...

Вакуумно времето се изцежда,
пада през отвора на пясъчен часовник,
животът-странник в него все се блъска,
неканен гостенин е на този весел празник,
болезнено пясъкът с годините проскърцва, ...

БЕЛЕЖНИКЪТ
Бележникът напръскан е със вар –
стои край мен той неизменно
и като с верен стар другар
споделям свойте откровения. ...

Казаха ни,
че твърде често -
високо летим,
затова се научихме как се пълзи.
Тихо. ...

Прописах в безсънната нощ.
Прописах, когато болеше.
От много години съм с теб,
не смея да кажа от колко.
Аз вярвах и предана бях, ...

Сънувах сън,
божествен сън!
Усмихнато слънце,
небе,
ясно и безоблачно, ...

Беше 30 юни 2010. Денят беше някак тежък. А несъмнено на мен ми олекна от последния звънец и от това, че 3 месеца нямаше да имам повод да стъпвам в онази жълта триетажна грозновата сграда. За пореден път хвърлих тревожен поглед към посивялото откъм запад небе и наум си повтарях, дано да се разсее об ...

Деветият кръг
Вихър пясък и слама подмята.
Бледи сенки вилнеят в нощта.
Не намерили пристан в дома,
стъкват глухи гнезда връз земята. ...

Навярно ще съм влюбена в теб всеки сезон,
ако през някой живот езеро станеш,
а аз брезата на брега ти - мой дом,
над теб надвесена, жадуваща да ме хванеш
с вълните си - страстни прегръдки, и в стон ...