Роден в небето,
за тебе то
е топло,
близко
и единствено, ...

Не съм ги очаквала, нито съм ги търсила. В един съвсем неотличаващ се момент те просто се родиха и потекоха в мен. Когато ме напълниха, започнаха да ми говорят. Мечтаеха да се излеят в думи и да завладеят нови Вселени. Написах ги. И те тръгнаха...

Автор на стихотворението е моята скъпа приятелка Мара д-р Попова. Мир над праха й!
Написаното по-долу е съвместно разработена версия на нейното стихотворение.
Да бе простил, Господи
О, Господи, кажи
защо човека сътвори, ...

Обичам те!
В тревожната ми утрин,
открила спомен в песните на птиците
В гласът любим.В страстта ,която будиш
с копнежната,безплътна сраст в очите ти. ...

Помниш ли пролетта, която грееше в цветята...
Помниш ли как птиците пееха радостната си песен...
Помниш ли разлистващите се дървета, отново завръщащи се към живота...
Помниш ли красивата и жизнерадостна усмивка на искрящото слънце в очите ми...
Помниш ли как вятърът ни целуваше нежно... ...

С презрение, дори погнуса,
на нея гледат в квартала,
а тя се рови из боклука -
за кучетата улични храна е пак събрала.
Едни ù викат откачалка, ...

Измервам
Измервам
километрите с пръсти.
Започвам от
квадратче над главата. ...

Иска ми се да можехте да видите как моето седемгодишно момченце преборва чудовища в 3D игри на съседния комп. Подскача на стола, надава бойни индиански викове и крясъци, дърпа ме силно за ръкава и вика: „Тате, виж! Виж бе, тате – минах двадесет и седмо ниво. Гений съм, нали!” После прави няколко кръ ...

За аз и ти, и пустинята на душата ми
Снегът вали, събуждам се сред зноя
на твойта топлина, обляла мойто тяло
и искам в нежната прегръдка на покоя
да скрием утрото със пухкаво одеало - ...

Липсваш ми безкрайно много,
тъй далече си от мен, но и тъй близко в сърцето ми.
Страдам аз за теб, голяма болка се е загнездила в душата.
Липсваш ми ужасно много.
Всичко в мен крещи. ...

Когато те срещнах, нямаше слънца
и ние запалихме си мълнии кълбовидни,
и всяка една от тях до пепел изгоря.
Дали с огнище и жарава нямаше още да се имаме?
И срещнах те в пресъхнали земи, ...

И тъмна нощ в душата ми прозира,
уморявам се от толкова неща.
Недоспал, трамваят ме приспива,
завивам се със мисли през глава.
И щорите покриват ми тъгата, ...

Мълчанието!
В него се крият
много неща.
Всичко се казва
чрез него. ...

Позволявам си отново да направя една реплика на един от най-четените автори на произведения за деца. Моля да ме извините, ако съм преминал границата на уважението към Ал. Милн и неговият герой - мечето Пух.
Просто сега събирам (или поне си мисля така) минало и настояще...
Б.
На лов за Муслони.
По Ал ...

На моята Любов
Към теб през нощите пътувах,
в лодката си " Мисъл" с тебе бях.
Желаех те и в сънища сънувах,
животът спря, но аз не спрях. ...

Мразя те, но те обичам повече.
Чувствам се силен,
но всъщност съм слаб пред любовта ми.
Искам да ти дам свобода, но не мога без теб.
Казвам ти "да", но вътре в мен казвам "не". ...

Едно ангелче ми донесе лъч надежда.
Лъч надежда като – свежия полъх на вятъра.
Нежния аромат на цветята.
Красивите цветове на дъгата.
Едно ангелче с душа, чиста като сълза. ...

Вземи сърцето, душата и живота ми.
Вземи ги, посветил съм ги аз на теб,
вземи ги ти веднага, вземи ги, те са твои,
принадлежат ти.
Вземи ги... ...

Сладоледено момиче,
бучка лято в есента.
Устните ми те обичат
през деня и през нощта.
Сладоледена усмивка ...

Ноктюрно
Сбогувам се със тебе,
лято.
Тази вечер ми тежи…
Водката ...

И Господ Бог реши
да попита Материя
за въпроса на Света
и създаде Светлина.
Въпросът беше: Любов-та или Омраза-та?! ...

Сама съм, но ми е усмихнато...
Сутринта ще изгрея на една улица, която обичам, защото е тиха и спокойна.
Винаги съм търсила такова местенце, уют и топлинка.
Представям си я... онази покрай морската градина, с кестените.
През лятото обичам да вървя по нея, кестените са разлистили едни големи листа от ...

Целувай ме сега, дорде са устните ми
топли.
Прегръщай ме,
дорде съм слънчева и млада.
Ще дойде есен дъждовита - ...

Хората са яко лицемерни и вбесени,
потънали в мрачни сиви дни.
Забавления за душичката си те намират,
но сивотата никога не спи.
Само в мрежи, изтъкани от лъжи ...

Не се връщай при мен!
Дори не опитвай!
От болка
ще пламнат очите ни.
Леден вятър ще вие ...

... Денят е сън.
Сънят е ден.
Кошмарът –
винаги със мен.
Отчаян вик! ...

Семейна пиеса за мъж и жена
Действие първо: Тя - Мария Николова и Той - Мишо Илийков
Преди да се срещнат, тя била пъргаво девойче, което умирало от желание да тича по плажа на родния Бургас, да се пече на слънце до пълно "изпържване", да се къпе в морето и да си играе на артисти.
Семейството и било ...

на DY
Усмивката снегът я подарява,
по белите и крайчета ще стигнеш,
учуден, в най-щастливата държава,
копнежът неизбежно ще изригне. ...

Тъжна затова съм, че няма кой
да ми каже две красиви думи,
в които главният герой
да си "ти", човече мой...
Как да мога да повярвам в това, ...

Назъбена реалност
до пулсиращото ми сърце.
Неин диагонал –
гладка възможност:
за поредна любов или предпоследна забрава. ...

Със кошница от винени череши,
ще те очаквам всяко ново лято,
ще бъде всяко лято сякаш вечно,
ако до есента аз тебе чакам.
Ще дойде тя с оранжева интимност, ...

АЛЕРГИЧНИЯТ ПРИНЦ
Имало в една страна цар и царица, които си имали едно-едничко детенце - момче. Те много го обичали и му угаждали и на най-големите капризи.
Веднъж, през зимата, когато било още студено и нямало почти никакви плодове и зеленчуци, кралят заповядал да донесат портокали от южните стран ...

Като мънички летни слънца
греят твоите детски очи,
приказно чист се събужда Светът,
сред прекрасен букет от мечти.
Плисва звънлив и неземен ...

безсънните си нощи да споделя ли с теб
и черните си мисли не смея да изричам
и всичко туй донесено от теб
в шепи от вода изтичаща
от много волни думи болни ...

Любов по време на холера
Отново пишеш - толкова ли я обичаш?
Откога - забравил си. Дори и тя не помни.
Аз мисля, че дори не знае.
"Илюзия е" - каза тя и тръгна. ...

Нежен е дъхът опалов на необятната ни нощ
и ласките валят в палитрата на пролетна дъга,
танцуват нашите тела във салса на страстта,
ала не могат да намерят в близостта покой
и търсят те да преоткрият своето небе ...

Миришеш на неделен карамел,
а ирисите – толкова златисти,
че ще покапят като късен хмел
във кошера на бунните ми мисли.
Как бих могла и миг да издържа ...

БЕЛОВА
ЕПОС
Когато стъпките по пясъка изчезнат,
Отдръпвайки се с морската вода.
Когато жълтите листа политнат, ...

Тихо е... Тишината вали
Падат капки във мен и във моята стая
Тихо е... Сякаш всичко боли
Сякаш чувам отново на времето края
Няма те... Промени се нощта ...

Не ме поглеждай пак! Не ме докосвай!
Убиваш ме. Не разбираш ли това?
Щом срещнат се очите наши,
сърцето ми замира - ще умра.
Не ме поглеждай пак с този поглед! ...