Знаеш ли колко си жалка, или не, по-скоро наивна си!
Повярва и ти, и попадна в капана жесток.
Обикнал веднъж, но отблъснат е,
сега е решил да мачка подред!
За него отряза косата си, но знаеш ли, ...

СВЕТЛИНАТА - МОЕ ЩАСТИЕ
Не се предадох на съблазни и сплетни.
Не приех приятелство на подигравки.
Не се предадох на лъжи - отчаяни.
Не оставих любовта ми... да крещи. ...

Със смесица от тъга и еуфория пред това, което предстои, изписвам тези редове, които целят да докажат правотата на това, което ще извършва. Дори бурните и искрени молби на съзнанието ми не могат да уталожат меланхолията и безразличието, които от доста време насам са надвиснали над съзнанието ми. До ...

На любовта си аз не мога да ù кажа: - Спри!
Недей обича повече за днес!
На любовта не мога да ù кажа: - Стой, недей люби,
за утре остави, заспивай днес!
Тя блика като жива, изворна вода, ...

Го­ди­ни­те от­ли­тат ка­то пти­ци.
Го­ди­ни­те те­кат ка­то ре­ка.
Грее мъ­д­рост в тво­и­те зе­ни­ци,
но в тях бле­щу­ка мъничко тъ­га.
Се­га си ка­то ще­д­ра ни­ва. ...

З А Щ О Н Е М О Г А
Защо не мога още аз да те открия?
Не чуваш ли ти мойте тихи вопли?
Лице разплакано връз твойта гръд да скрия
и мъжка ласка с нежност да ме стопли? ...

Презирам аз невежата,
презирам глупостта.
Презирам дейността
безцелна, кротка.
Тъжа за мълчаливия ...

"Sigma" - Live, 1984
Boiko Petkov - guitar (later "Class")
Аnguel Penchev - keyboards (later "Class")
Daniel Avdala - bass, rhythmbox (earlier "Paralax")

Нощта запя, когато се събудих
и вперих поглед в новото небе.
И сенките, и себе си учудих
с това, че самотата ме прие.
Прегърнах с радост аз нощта безкрайна - ...

Ако раят не е крайна спирка, а само междинна пътека,
осеяна с нежни рози и благоуханна тръстика,
водеща право към дебрите на ада,
би ли поел по нея ти?
Би ли си спомнял за златните поля на есенната ръж, ...

За
да
пад
неш
в ...

НАЙ-КРАСИВА НА СВЕТА
Празник на цветята,
на сцената богата
клоуните Коко, Роко
весело играха. ...

И Л Ю З И Я
И лутат се жестоко почернели
незрели мислещи съдби.
За свят бездомен две искрици сплели
жадуват днес несретни бедните души. ...

Ако не разбираш моето мълчание,
ти няма да разбереш моето слово.
Ако ти не разбираш моята болка,
ти няма да разбереш моите сълзи.
Ако не разбираш усмивката ми, ...

Дните минават, месеците си отиват, преди можех поне да вдигна главата си със гордост и да кажа, че знам коя съм, но времето отне ми този лукс - сега съм просто нищо, изгонен в тъмнината призрак, хванат с кървави окови от лъжи и затворен в метална клетка от съдбата, често тъй несправедлива с тез, що ...

Понякога човек се улавя в мрачни мигове, дано са
по-кратки и редки...
Ръцете ме болят от празнотата,
която стискам в уморени длани
и няма как да подкрепя надеждата, ...

БЪЛГАРИН ДА СЕ НАРИЧАМ
Живея в страна с цветове на дъга -
със ширнало жито в Добруджанско поле,
със Рила и Пирин, и Стара планина,
с реки, водопади и Черно море... ...

Между другото...
Може би не ти говоря, а между другото какво ще правиш тази вечер...?
Освен всичко останало, какво ли друго ти се прави с мен...?
Бомбардираш либидото ми, превръщайки го в Секс, но Неизречен,
в преносен смисъл - ти си долу, а аз над тебе извисен. ...

Денят, пробуждайки се, вдиша от студа.
Размърда се и си отвори вятър.
Издиша тъмното през сънена врата
и пак си легна.
Този път за кратко. ...

Тя не знае. Нехае...
А в моята зима,
като роза ухае!

Молба
На И.
Не се завръщай никога при мен,
неутешима е душевната ми горест,
в душата ми не ще откриеш ден – ...

Достатъчно обич ти дадох в капаро…
За още парченца сърдечни ли чакаш?
Задръж го в ръцете си, вече е старо!
Кажи ми: Довиждане! – без да протакаш!
Достатъчно заеми взе от сърцето ми, ...

С мълчанието сприятелих се и загубих се
между глътките надежда и прегръдките зефир;
измежду залези и здрачове останах жива,
но завинаги прогнила в страхове от стар кашмир.
С изгнанието душата ми се срасна, ...

И на нея ли същите неща говориш?
И с нея ли уж на майтап спориш?
И с нея ли същите неща правиш?
И в нея ли пламъци палиш?
И нея ли с целувка сутрин будиш? ...

На крачка от предколедния блясък,
замисляш се за толкова неща...
Дали не си грешил, или пък сляпо
си вярвал в нещо нереално до сега...
Назад обръщаш цяла минала година, ...

Сумрачен час
Тъмата припълзя и само зорките очи на буден бухал
все още наблюдават сенките и различават цветовете.
Без дим горят лилавите огньове на кърпикожуха
и сгряват голите и беззащитни клони на дърветата. ...

Чудно е понякога как се изсипва като пясък
през дланите протрит животът, мислейки,
че ние сме живели. Чудно е понякога
и как протрити пръстите от смилане
на ред препятствия потръпват... ...

Времето през мене минава.
Аз съм прозрачна.
Статична.
Тревогите, болката, скръбта,
заседнали в мене, не оставят следа. ...

Птичи писък разкъса оковите
на безмълвното тихо очакване.
Вече няма звезди във очите ти,
да отразяват искрите във моите.
Вече всичко е миг, само спомен. ...

поръчах си усмивка
пристигна с куриер и
повдигна духа ми
ето - виждам се нова - щури неща
ми се правят ...

Вечерта
очите ти са сини
като безбрежен океан,
който ме залива
с безкрайна нежност и любов... ...

Докосвал ли си счупено крило на птица,
кървящо в снеговете жадни, посред зима? -
от пъстроперо огнено кълбо в небето,
куршумът, за секунда всичко взима.
Ти виждал ли си в пясъка простряна мида, ...

Отегчих се до смърт
от фалшивите бисери,
от лъжите,
от живота измислен.
Отегчих се до смърт ...

Страхувам се от празната си стая,
от отдавна угасеното огнище,
от призраците, които там витаят
и от прахта, полепнала като платнище.
От самотата ме е страх, че няма ...

Всяка сутрин се будя с крила,
те отвеждат ме в дивна страна.
Там любов се римува с мечта
и цветя никнат във всяка следа.
Там няма болка, омраза, беда, ...

Имам едно намерение -
всичко, случващо се в утрешния ден,
да бъде ден със висше намерение,
каквото и да правя
да не е замърсено със никаква мисъл негатив, ...

Коледната трапеза - каква богата и сложна, чудна география има тя! На длъж и на шир щедро са се разгърнали необятни равнини от тави с вита баница. Равнини, равнини, равнини - до линията на хоризонта, където гордо се издигат планини от кюфтета, пържоли и пуешки кълки. Искрящо оросени от собствен сос, ...

Грозни думи екват във нощта,
тежки рани цапат с кръв снега.
Очите натежават от сълзите безброй,
сърцето пак се свива в един болезнен вой.
А болката остава във тебе като гной, ...