Дали ще търсиш пътища обратни...
На пясъка из лепкавия скут
ще спиш с морето (онзи стар развратник,
не дал и ден общополезен труд)...
Как дръзко ще предлага свойто рамо, ...

Съблечи ме с лудо настървение....
Татуирай ме с целувки цялата...
Разпъни ме, молеща спасение
в див екстаз, в неистова премала...
Издълбай ме с устните си тръпнещи, ...

- Стопирах първия автомобил, благодарна съм, че спряхте… такава виелица, а акумулаторът ми се повреди.
- За нищо, аз пътувам по този маршрут от години, винаги помагам на изпаднали в беда като вас, не се тревожете. - казваше госпожа Николова, като обгръщаше с топлия си кехлибарен поглед младата си сп ...

СТЕНА ОТ БЕТОН
В стена от бетон ще се зазидам,
за да вдигам, че не ще издигам:
животът е тлен на живи под голгота,
която пепели духа ни към Живота!

Казах "довиждане" на нравите.
На старите, на новите и... твоите.
Побягнах, но се спрях задъхана.
Глезените ме боляха от оковите.
Обърнах се. ...

"В защита на Живота"
- Знам, знам, че човек не трябва да се присмива над "детинщината" в хората, който се имат за вече пораснали.
Но, наистина, когато съм отпочинал и свеж, тяхното поведение ми се вижда, освежаващо-комично.
Докато съм уморен и депресиран, същите тия "умове" ми се виждат най-благонад ...

Родена съм от обич да летя,
да са ми чужди злоба и омраза.
Душата ми - градина със цветя.
Сърцето ми - на любовта оазис.
Но напоследък трудно се лети. ...

"Сянка на стената"
Как мога да обичам някого,
щом себе си дълбоко мразя,
щом час по час все тъй неистово
в смрадта на чувствата си газя? ...

В обичта на едно сърце,
в красотата на едно лице,
в празнотата на едни ръце -
тебе аз открих.
Живях без небе, без земя, ...

Нямам думи. Върви!
Ето, давам ти път -
беличък, от онези, дето казват
все цветя да растат.
И усмивка ти дадох, ...

И двамата знаеха, че тя е малка. Вървеше грациозно като претендент-балерина, движеше се охотно около мъжете, привличаше погледите с женския си чар, а дрехите ù с нищо не подсказваха годините. Само тези детски очи открито редиха цифрите, а те бяха долепени шест и едно, но започващи на обратно.
И двам ...

Ще избягам ли от теб -
ти си зла и нежна.
С жесток и тих укор
ме връщаш пак.
Нямаш име ти си вездесъща, ...

ЖИВОТ ЗА ДВАМА
Само в света не се живее.
Животът даден е за двама.
Човек за топлина копнее,
за нежност, за любов голяма. ...

Защо ли
Защо ли търся сметка от живота,
приятни спомени от миналите дни.
Тъга в душата просто е излишна,
за малко ти със себе си седни. ...

Ех, народе беден,
колко много ти търпиш-
смачкан, гладен, унизен
на ръба стоиш.
На ръба на бедността, ...

Притихващ зов към нещо минало,
угасващ стон за страст изстинала.
Надежда, бягаща от самотата
и само споменът на сетивата
остава в мен да ме измъчва. ...

Артист!
Каква чудесна роля имаш!
Като в игра на покер - пълен блъф,
наивно захапах твоятa стръв.
Поглед жаден впери в мен ...

67.
С целувки искам тялото ти да покрия,
до дъно да изпия твойте устни страстни,
като лиана дива, аз по теб да се увия
и да се впуснем в забавления прекрасни. ...

Сектор „Аут”
Бърка вихрушки
стара старица -
зла и плешива -
бърка, не спира. ...

От предишен живот те познавам
Били сме с теб в минали животи,
били сме двама, но с една душа.
Събират и разделят се съдбите ни -
на изпитание подложила ги Вечността. ...

С песен искам да ме събудиш
и да усетя на моето ушенце
как нежно шептиш ми
"обичам те, мила"...
С твоите ръчички искам ...

„Алхимикът”
Паулу Коелю
Есе
Чрез книгите си Паулу Коелю показва своя философски мироглед. Той разкрива, че, въпреки всички трудности, животът е дар, който трябва да се изживее по най-пълноценния начин. Макар да е набожен, той не проповядва и не налага определена религия. Чрез книгите си показва начи ...

Моя мила, ти, мъничка моя,
тебе викам и търся в нощта!
Тук да дойдеш – светлик над прибоя –
с гръм и грохот пред мойта врата.
И изтича се мракът през клепки, ...

Keyboards, arrangement, soundtracks & vocals: DANIEL AVDALA
...

Не ходя на църква и свещи не паля.
На гроба си не искам дървен кръст.
Говорете си, наричайте ме оная-
/-Грешница/- сочете ме с пръст.
Изгорете ме жива на...моята клада, ...

Петър завиждаше. Той беше едно съвсем малко дете и несъзнателно усещаше, че върши нещо лошо, но не можеше да спре да завижда. И страшно съжаляваше. Съжаляваше за това, че живее. Четеше история, в която се разказваше за друго дете - Иван, живяло в приют за сираци, което беше починало. Беше Коледа. Вс ...