О, не избързах да те погледна в интереса!
Сбърках си интересите с теб.
На различна планета съм, друже!
Незнанието на твоя език пари мозъка ми като огнена звезда.
Кой каза, че различните хора се отблъскват? ...

Це­лу­вам очи­те с тъ­га­та ста­е­на.
Га­ля ръ­ка­та до кръв на­ра­не­на.
Ду­ша­та ми, та­т­ко, пред теб ко­ле­ни­чи,
за да ти ка­же, че тъй те оби­чам!
Чуй ме, за вси­ч­ко съм аз бла­го­дар­на! ...

Ти тръгна си във онзи мрачен ден
и взе със себе си частица ти от мен.
Тръгна и за миг не се обърна,
за последен път очите ти да зърна.
От ревност беше завладян ...

Толкова близо са очите ти.
Позволи ми да те целуна.
Да бъда всичко за теб!
И нека прегърни ме.
Да бъдеш с мен в сърцето си от много цветове. ...

Мечтах, в онази бурна нощ, за сила. Както бурята навън беше някак несломима, така и аз мечтах да бъда. Исках да имам мощ, исках да не съм безсилен. Мечтах, че вече няма да се чувствам така, както се почувствах онзи проклет ден. Обещах си, че вече никога няма да бъда същият!
Мечтах и че вече ще имам ...

Зимна вечер и съвсем сама,
лутам се в обширната гора.
В миг един погледът ми спира
върху погледа на вълк свиреп.
Пулсът ми се ускорява ...

Съня ми от покой лишаваш,
дълбаеш в мен и обвиняваш,
като цигарен дим дъха задавяш,
дори за миг не ме оставяш.
Като картината, притисната от рамка, ...

Светът се разбужда тъй чист и красив,
разкършва плещите засмян, мълчалив.
И пуква зората, здрачината редее,
а Изтокът в пурпур полека светлее.
И мигом препуска табун буйни коне, ...

Кризата
Криза. Едно понятие, което е валидно в толкова много аспекти днес. Реално погледнато – една проста дума. А означава толкова много. В какво се изразява нейната актуалност? Бихме могли да я разгледаме от доста ъгли. Криза. Може да бъде финансово-икономическа, каквато в същност върлува с пълна ...

По текст на Елица Стоянова.

НЕКАНЕНИЯТ ГОСТЕНИН
Това e един наистина невероятен, може би по-скоро паранормален случай. Постарах се да запиша това, което все още помнех от него, без да прибавям каквото и да било. Направих го не за някого, а за себе си. Просто реших да запазя малката част от него, останала в паметта ми, преди и ...

Запъхтяна ли си? Почини.
Няма закъде да тичаш,
поспри се малко, замълчи
и помни, че ме обичаш!
Изморена ли си? Полегни. ...

Дано
Ръцете ми - две щедри невъзможности -
прегръщат лунноцветите на любовта.
Душата ми въздиша над словата на поетите -
поех по дирята, оставена от техните пера. ...

Денят бе студен и сив, но беше към края си, а аз бях на прозореца и трепнех да чуя звънеца, оповестяваш пристигането ти. Гледах през стъклото, от където едва се забелязваха сивите петна, който очертаваха фигурите на хората, бързащи да се приберат в своите топли апартаменти. Мъглата ми пречеше да те ...

Когато животът стане труден.
И светът изглежда несправедлив.
Когато чувстваш, че всичко се руши и върви надолу.
Просто затвори очи и знай:
Аз ще бъда с теб до самия край! ...

Малцина късметлии са в Живота,
но аз не съм от тях.
Ще бъда...
в екваториалните гори
или в хранилището ...

В свитата на Артемида
(втора част, последна)
Ив лежеше на дивана в хола на Артемида, която сама и кажи-речи без никаква помощ от нейна страна беше успяла да я пренесе вътре. Когато я попита да се обади ли на 112, тя едва успя да проломоти:
- Н-не... нне... нека... тайна... моля... те...
Катя се беше ...

Позволи ми да те докосна -
утре няма да съм тук и да мечтая за теб.
Позволи ми в сърцето си да те нося,
макар далеч да си ти от мен.
Позволи ми да стоя наблизо ...

Градът на липите
Когато юни сипе от небето жар
и залезът е дълъг с портокалов цвят,
градът превръща се в олтар,
а липите го даряват с аромат. ...

Искам те!
Искам те с онзи копнеж,
с който само поетите могат...
в нощ със топли звезди -
без молитва и свещ - ...

Формите любов са разностранни -
дали любов, дали пък зло...
Важното е да осъзнаеш осъзнато,
че всичко случващо се досега
винаги е за твое добро ...

Завидяха хората на полето. Завидяха на спокойната му свободна шир. Завидяха на златорусата му коса, която вятърът галеше с длан на вълни, на вълни.
Завидяха хората и поискаха да живеят там.
Речено-сторено. Докараха огромните си машини - с едните издълбаха огромните ями за основите на своите домове, ...

Очаквано и неизбежно залез ще запали
кибритените сгради във квартала,
от лятото разпуснат и ленив.
От мене управляван е кварталът,
от своята тераса аз го притежавам – ...

Здравей, любов,
сега ли се събуди,
сега ли ме погледна
с поглед син,
отново ли сънува ...

Обичам те, но малко по малко времето си казва думата. Може би след време ще говоря само - ''Обичах го''. Тази мисъл ме облекчава до известна степен, защото на този етап ми е още трудно. По-скоро се чувствам обидена. Обидена, но още обичаща. Ще ми е по-лесно, ако спреш да ме търсиш. Така не слагаш со ...

В мрака тъмен и опасен наблюдават те очи червени.
От Ада ги изпратиха и им заповядаха
да убиват и разкъсват плътта туптяща,
от нея жадно да се хранят и нищо да не оставят.
Луна – червена. ...

Отказвам
Не! Няма да дам на тишината
да трие името ти от моята
самотна стая... този момент си е мой.
Няма отново да допускам ...

Равносметка
Какви сме глупаци?! О, колко сме прости?!
Зомбирани бродим в свободен затвор!
Акъл не приемаме, даже на гости,
на други единствено правим разбор! ...

Съблечи ме от въпросите отровни...
С годините разяждащи - Неистово!
От старите любови...
Висящи още на простора!
Съблечи ме от напоените стени... ...

ПРЕМЪЛЧАНИ ДУМИ
"Половинка и градус на изток.
Но не е от рая."
Яна Кременска
Два живота далече от рая ...