Крещеше когато се раждаше, толкова крехък в ръцете на Бога. Чувах виковете ти от земята и се молех Той да те пусне да слезеш при мен. А ти крещеше и крещеше, сякаш искаше да сгрешиш. Когато се изтръгна от ръцете му виковете ти стихнаха бавно и тръгна да падаш. С бясна скорост идваше към мен. Тогава ...

- Лети ми се!
- Крилете ти кървят!
- Лети ми се!
- Небето е за други!
- Лети ми се! ...

Пътеки тъче
есента златокоса.
Тръпнат ятата.

I
Залезът се изрони под ноктите ми.
Спи сълза в сърцето червено на нара.
Все полудявам до неузнаваемост.
А нощта чопли несресани спомени. ...

Мразя те, защото си щастлив
и по бузите ми сълзи се стичат.
Мразя те, защото моят ден е сив.
Мразя те, защото те обичам!

Застинал е часовникът и времето замряло е.
Стрелките са изтръгнати и всичко избледняло е.
Мечтите са далечни пристани за лодката на времето,
единствен бряг остава теглото, бремето.
Монарх, господстващ в настроението е самотата ...

За мен ти беше
Ти беше пристан, сигурна утеха,
усмивка в сивия ми ден.
Ти беше малък ъгъл, в който да се скрия,
когато на самотата попаднала съм в тежък плен. ...

Казват, че Дяволът е в подробностите. Мисля, че същото може да се каже и за Господ. Той също е в подробностите. Но с тази разлика, че ако Дяволът е в онези подробности, които не можем да отминем, то Господ е в тези, които с лекота отминаваме всеки ден... В тези толкова лесни за отминавване подробнос ...

Твоята игра
Нека те погаля с нежност, която не си усещал досега.
Нега те прегърна с топлина, която не си чувствал досега.
Нека те целуна с жажда, която не си вкусвал досега.
Нека те любя със страст, която не си изживявал досега. ...

В прегръдката на тишината...
живея без мечти...
Поглеждам тихо през прозореца,
в очите ми валят сълзи.
Навън е тъмно и студено... ...

СЪРЦЕ НА ПОЕТЕСА
С мислите в утрото пътувам и се питам -
ще стигна ли до изгрева - сама?
Дали с годините пораснах?
Дали в живота - себе си познах? ...

Защо това сърце не бие за мен?
А е само звук от вятър породен...?
Две очи блестят отново в този ден,
а слънцето е сякаш на болката във плен...

Понякога ми се иска да познавах някого, който да е изпитвал същото като мен, така би било по-лесно и знам, че този някой би ме разбрал, без да се налага да давам каквито и да било обяснения. Макар да знам, че и с хиляди различни думи да обясниш на някого как се чувстваш, ако не го е изпитал... няма ...

Една снежинка те усети
Посветено с много топлина
В този студен и замръзнал свят,
осеян с преспи, поръсен с хлад,
пропит от мъка за обич с глад, ...

И въртят се светците
над катедралния храм
и времето отмерват -
дан, дан, дан....
Камбанен звук отеква във ефира, ...

Сгушена в скута ти,
смълчана и тъжна,
с очи на сърна
и душата на гълъб,
горяща от обич, ...

Мечтая...
отново да усещам
дъха ти по мен...
Мечтая...
отново да ми кажеш, ...

Животът - понякога зъл шегобиец,
а друг път - с фриволност на автор-фантаст,
забива в съдбата ни клинец след клинец
и бавно разнищва ни - пласт подир пласт.
Оставя без маски душите ни голи, ...

Пухкав сняг се ръси през сито.
Навън всичко сиво е вече покрито.
Бели покриви и бяла земя,
Даже луната е бяла сега.
Коледна песен край мене кънти. ...

Защо си сложил тази маска, нима очакваш удар!? Или той те иска и надушва страха ти!
Влюбена сам само заради теб, но в хаоса, уви!
Това вчера беше младостта ти, объркваща и дива!
Нима човекът е роден от глупост, та не вижда глупостта!
Колко дълъг е престоят на едно място, когато търсиш посока! ...

Плясък на крила
Разбуди тишина
Морето в мене
Полудя...
Надигна се вълна ...

Искрят, искрят елховите дръвчета
и нежната им песен ме приспива!
Изгря звезда вълшебница... и ето,
че стана светло, топло и красиво!
Снежинките рисуват бяла зима, ...

От тебе заблуден съм, неразбран,
да се боря ме остави сам.
На невъзможности да отговоря,
та на сърцето пътя да отворя.
Но как така, къде и как? ...

Нямам нищо по-лично от миговете преди да заспя, тогава съм сама и съм себе си. Понякога заспивам преди да си намеря страницата в книгата (така и не се научих да си я отбелязвам), понякога разучавам сенките дълго, дълго. Ей такава съм - хем различна, хем малко скучновата. Още се усмихвам, още се смея ...

Не беше ли вълшебен онзи миг,
когато твоята любов ме озари,
и мрака непрогледен в мен
превърна в бляскави звезди!
Не беше ли вълшебен онзи ден, ...

Поезията, рисуването, създаването на музика и въобще на изкуство, са действия, водещи до продукт на даден човек, който е изразил определено състояние на душата си чрез букви, краски, ноти, танци и т.н. Това е специфична вибрация и когато друго мислещо същество чуе, види, разбере и най-вече усети тез ...

Двама мъже, вплетени в един.
Това си ти, моя радост и тъга.
Обичащ ме силно и така презиращ ме.
Любовта погубва те изцяло.
Стопля детското ми изражение твоето сърце. ...

Все още ме боли гърбът от дългото пътуване.
("Какво си правила?" – се смеят вкъщи.)
Какво, какво – направо станала съм луда,
от толкоз път отиване и връщане!
И толкоз хора срещнах, имах страшно много работа! ...

Тъгата на Бургас
На Петя Дубарова
Днес приюти ме твоят син Бургас
под твоето небе във Морската градина,
и слушах го, стаила дъх и аз, ...

Викай, плачи, удряй,
но недей да мълчиш!
Убиваш ме повече,
когато го правиш.
Мрази ме, а после, че ме обичаш, кажи ...

Препускат с бясна скорост светлините,
играят своя странен, вихрен танц,
излюпени в гнездата на слънца, обвити
във облаци от звезден гланц.
Поели из безкрайните пространства, ...

Животът е така прекрасен,
когато споделен е,
когато можеш да си сътвориш земя,
когато можеш да измислиш зима в лято
и да откриеш чудеса, ...

Празна отвътре - като изпита бутилка се търкалям в океана!
В утрините ми няма промяна!
Чудя се кога отново ще се видя в огледалото - засмяна!
Той ми беше всичко!
Беше щастието ми едничко! ...

DANIEL AVDALA: arrangement, soundtracks, midi, keyboards, vocals
Поздрави на приятелите ми Зоя, Бойо и сина им Емо! Специален поздрав на вокално-танцовия детски състав "Врабчета", с ръководител Мариана Тафрова, за участието им при бекинг-вокалите!

На 50
Щастливка съм, че доживях деня -
полувековната ми възраст ме очакваше,
на кръстопътя на живота ми се спря,
протегна ми ръка: „Да продължаваме!”. ...

Колко е тъжно да спреш да обичаш,
да разбереш, че всичко е отминало...
По навик още слънце да наричаш
това, което вече е изстинало.
И сякаш всички пътища са минати ...

Днес срещнах елена Рудолф. Но не онзи, който е собственост на Дядо Коледа. Тялото му беше тъмно кафяво, последвано от тънки малки чертички, вероятно дар от Бога. Рогата му бяха като разклонения на коренче. Обичаше да обикаля и търси деца, но не за да им подари подарък, а съвет. Това беше неговото вс ...

Дай ми топлината на слънцето, която е в усмивката ти.
Нека вятър на надежда и щастие да ни покаже пътя.
Ела танцувай с мен, моя любов, сред облаци...
Две сърца, една душа.
Две сърца в хармония. ...

Две тела.
Ще бъдат или бяха?
Обърнати един към друг,
но не и с гръб
един към друг, ...