От любов към платената любов
Онова лято работех в залата с покермашините, тъмна зала, без прозорци и никакви часовници, доста добре посещавана през деня, когато съвестта на комарджиите спи и по-слабо нощем, когато падне летният мрак. Спомням си за тези дни. Когато се случеше да няма клиенти, застава ...

Върнах се. Посмях да превърна бягството
в обратно кротко ходене към скованите ти
рамена, питащи защо си тръгнах.
Уплаших се от крещящото "обичам те",
защото никога преди не бях го чувала. ...

Живот, отворен като книга
с откъснати печални страници…
Един-единствен миг не стига
да пламне огънят на танца.
Вълни,посребрени от болка, ...

Ти и аз във шоколад
в шоколадовия град.
Шоколадови лица
с шоколадови слънца...
Шоколадови целувки ...

Животът ми лети всеки ден, минава вече като час. Спомените ми избледняват все повече с годините, умъртвяват в съзнанието ми лика на един човек, който никога не бих искала да забравя. Но лицето му е бяло петно в съзнанието ми, а душата му отдавна е далече. А толкова бих искала да го видя да чуя гласа ...

Спомням си онзи момент на миналото горещо лято. Цял ден изпиваше ни жега, но вечерта като освободител дойде дъждът - топъл, свеж. Приспивна песен ми пееше, а на сутринта си бе отишъл, като неверен любовник. Станах, кафе си направих. Ароматът на кафето изостряше сетивата ми. Седнах на прозореца, къде ...

Усещам – вятърът разбива лицето ми,
смразява душата, сковава сърцето ми.
Призрачни спомени около мен се въртят,
„Предай се!” ми шепнат и надолу да летя.
Така съм високо, а съм толкова ниско. ...

И останах отново сама... След всичко, преживяно с теб, след всички моменти само и единствено с теб... Несъвършения, на който много хора гледат с насмешка, с лошо око, дори с презрение. Онзи, когото мнозина не познават, но когато мине покрай мен, настръхвам цялата.
Беше ли любов? Не знам. За мен беше ...

Студенина и хлад
обгръщат душата и мислите ми,
от лед е вече сковано сърцето ми.
Безизразна маска нося сега,
под която има само празнота ...

П Е П Е Р У Д А
Както болка спира се с омраза
и "ОБИЧАМ ТЕ" е само фраза.
Градът премигва в светлина
и липсва новата зора. ...

Нощта над моя град пътува,
стаила не една надежда.
Луна, замислена, тъгува,
в прозореца ми лик оглежда.
В такава нощ, не знам защо ли, ...

Сутрин нежно вълните целуват брега,
да събудят от изтока слънцето.
То проблясва под сноп светлина
и избухва аленеещо над морето.
Плуват лодки и хвърлили мрежите, ...

Животът е кратък поглед
и дълга усмивка
на смъртта...
Смъртта - случайно намигване
и страстна целувка ...

Моята мила родина
се е превърнала в свинска кочина.
Станишев, Петков, Овчаров крадат от Европейските фондове
без да се замислят за хората от обикновените родове.
Но ето, появи се Бойко пожарникаря, ...

Зодия „Овен”
Геле се мисли за водач,
но он си е чист Овен -
с рогите все напред. :)
Зодия „Телец” ...

Магазинът за втора употреба "Креа" бе разположен на широка и удобна улица с изглед към кметството, в близост до подземен гараж, който клошарите използваха за писоар и отдушник на низки страсти. Вътре дрехите бяха наблъскани като шишенца в провинциална аптека, по цветове и възрасти, по калибър и нюан ...

слънчева буря
нощни пеперуди -
сърдечно пърхане

Прекрасен беше този град, където неусетно отлетяха най-хубавите години от съвместния им живот.
Не беше трудно за тях, селските чеда, да свикнат с новата среда, да тръгнат в крак с ритъма на градския живот, да се гмурнат в морето от хора, прииждащо на талази , заляло улици и площади, особено през лет ...

Повлякъл страшните вериги
на вековния жесток палач,
не бе народ, а глухо стадо.
Без пастир. И без водач.
Скитник прашен, непознат, ...

- Тъмно е! Промълви градинското джудже на спуканата пластмасова лейка.
Отвън бе паднал сребърно перлен здрач. Студът бе изковал своя аплик около бледото и подпухнало лице на луната. Тя бавно тътреше старите си пробити чехли по билото на дълбоко спящата отсрещна планина. Утрото се струваше толкова да ...

Аз зная, Дяконе, че името ти значи свобода.
Изречено на глас, то може да троши окови,
от пепелта въздига ни по-силни и за бой готови,
зарежда ни с живот тъй както живата вода.
И вярвам, Дяконе – във погледа ти син ...

Ще бъда огън в твоите прегръдки,
ще разтопя леда в твоята душа,
ще бъда пристан за изгубената вяра,
ще върна спомена за любовта!
Ще бъда извор на надежда, ...

Любов...
защо я искам така силно всеки път.
Когато съм ранена от любов...
аз не я намразвам,
а я искам пак и пак. ...

Кокиченце бяло и мило,
как главичка си свило.
Колко много те харесвам
и с много трепет те очаквам.
Ти, кокиченце малко и красиво, ...

ОБИЧАМ ТЕ, МОЯ * ЖЕНА!!!
*"моята умна красавица"**
**"моята красавица умна"
1. Кръв,
това си ти, ...

"Човешкият живот е като съд, който трябва
да бъде напълнен" из филма "Сибирският бръснар"
на Никита Михалков
Човешкият живот е празен съд.
Да го напълним със любов и вярност, ...

Бил ревнив и гневен всеки Бог,
уверяват разни богослови,
и немилостив, и много строг
бивал към неверните. Сурово
Господ им намеквал да внимават, ...

На обич ме учиш
на Антония
Приятелки – много, но нямах сестра;
от Горе ме гледаха двете ми баби;
и мама не беше със мен тъй добра, ...

Аз се връщам понякога през златокосите просеки -
там пътеката още с мъха си ме помни.
Мълчешком ми са думите малко внимание просещи.
Аз се връщам - парче от строшената стомна.
Тишината ми глуха остана от толкова писъци, ...

Авторът винаги има право
„Дали да не премахнем умалителното „ръчички“ в този стих, мила Искра? Твоят лирически е мъж, все пак....“
Искра стана от бюрото, извади от хладилника бутилка минерална вода и жадно отпи няколко глътки. „ Последната бутилка-мина през измъчения ѝ от жегата ум.-Утре ще трябва д ...

–Черноморието цяло
от бетон е натежало:
раснат сгради "звездочели"
на комплекси и хотели!
Имаше простор и дюни! ...

Нагоре по бедрата и
надолу по корема ми
се втурват макове
със жилави стъбла,
поруменели кадифени венчелистчета ...

Опашка на чинчила се показа
отзад кафявия декоративен корал.
Какво съвпадение?!
Каква обработка?!
Сляха се в едно с онзи материал. ...

"Сенките на нашите непростени грехове"
Над разпилените във гроба общ нозе
капаните поставя ловецът на сълзи,
с наслада къса крехките криле
на давещи се в блатото души - ...

Така Илайла се вкопчила в единствения клон в близост до Стийв. Прекарвала времето си винаги там. Той свирел с цялата си душа. Гледал я и изливал прекрасна музика. Тя звънтяла между листата. Достигала чак до върха. Дървото било щастливо. Но Илайла не. Тя мислела непрекъснато за слънцето, за небето, з ...