От душата на ореха - II място на Четвърти Коледен Творчески Фестивал
🇧🇬
Вятърът попари градината на майстор Рангел. Сланата бе начертала цветя по разперените жълти ветрила на неприбраната шума. Оголелите дървета очакваха първия сняг, а до Малка Коледа имаше няколко дена. Старият орех жално пищеше и тупаше с клони по покрива на спящата къщурка.
Минаваше полунощ. Майсторъ ...
Как не престанах да вярвам в Дядо Коледа - III място на Четвърти Коледен Творчески Фестивал
🇧🇬
Как не престанах да вярвам в Дядо Коледа
Коледата на моето детство винаги беше прекрасна. Ухаеше на бабината „къпана питка”, на кифлички с мак, на баница с късмети и на коледните кравайчета, с които посрещахме коледарите. На Бъдни вечер винаги цялата фамилия се събираше у бабини. Нейната къща беше ц ...
Рождество - I място на Четвърти Коледен Творчески Фестивал
Текст, музика и изпълнение: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойко Иванов - Ме6
РОЖДЕСТВО
Свята нощ. Камбанен звън броим.
В нас за кой ли път Христос се ражда. ...
Една друга Коледа - участие в Четвърти Коледен Творчески Фестивал
🇧🇬
Дали да чака Коледното чудо?
Не всеки среща своя Жан Валжан...
Козета тази нощ остана будна,
със поглед, втренчен в стария таван.
Оттам, през скърцащата капандура, ...
Сърцето бие с болка под нежния силует на нощната луна.
Изгнило е отвътре, забравило е що е то красота.
То вехне и терзае със вятъра студен,
то проси и се моли за обич ден след ден.
Кърви то, не мечтае за изгрева красив, ...
Мечтист цвят фламинго
С обич на Мария, която ми подари това заглавие преди 25 години
И казват всички, розови били
като бонбони птиците фламинго.
А моето се падна с цвят мечтист, ...
Франклин Томас и тайната на щастието
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така щ ...
1. Спомен от бъдещето
Омайно утро с аромат на новоизгряващо лято. Безконечно дълбоко море, в което се оглеждаше ранната мъглявина и се издигаше все нагоре към необхватния простор. Лек, прохладен бриз разклащаше клоните на заспалите дървета по брега на залива. Бисери от сутрешната роса полепнаха по м ...
Коледна приказка стана навън,
пада снежецът и сякаш е сън.
Пушат комини, шапки нахлупили,
чудни лули от сняг са си купили.
Дребни звездици огряват пътека, ...
Навън денят преваля. Слънцето лека-полека гасне, още миг и хоп, готово, напълно се скри. И сега е тъмно. Често се чудя колко е тъмно понякога. Напълно тъмно. Гротескно тъмно. И също се чудя как цялата тази прах наоколо не полепва по крилата ми. И те си остават черни. Напълно черни. Гротескно черни…
...
Ако имах право на желание едно,
на онова, последно дето го зоват,
пожелавам си, дано се сбъдне то -
нея пожелавам си и този път.
Ако имах право на последен зов, ...
Защо да е грешно да искаш сърцето ти да е пълно с ягодово сладко? Защо да е грешно да обичаш аромата му навсякъде из живота си? Защо да не помниш вкуса му, дори когато бягаш. Когато бягаш от собственото си сърце и от копнежа към това да бъдеш цял. Цял, споделен с някого. Не можеш да си цял, ако си с ...
Прекрасно ято, ти защо летиш,
и с фигурите си крилати
какво ли искаш да сътвориш?
- Аз летя и се рея в безбрежни висини
и среща с вятъра аз търся - ...