Телефонът звънна. Повтори, след това потрети. Може да се каже, че бе настоятелен като пенсионер за тринадесета пенсия. В стаята беше тъмно. Една ръка бавно и фино се спусна към телефонната слушалка и събори чашата на нощното шкафче. Чу се шепот от ругатня. Към десетия път в слушалката се чу сънен же ...

Пиша този стих за тебе, мамо.
Благодаря, че имам твоето рамо.
Благодаря за всеки път, когато си до мене.
Благодаря за отделеното време.
Ти винаги, мамо, ме подкрепяше ...

Защо ли си мисля, че всички сме хора,
заченати с гени човешки,
живели по равно във топла утроба,
която ни пази от грешки.
Трудно преглъщаме ясни заблуди, ...

Бела:
... Със сенки пропити във мрака,
там тебе, ангел черен, ще чакам...
Огледалото счупено пред тебе стои
и всичко е кърваво, дори и моите очи! ...

Често си мисля кои са по-зле у нас: работещите или безработните. Отивам да се подписвам в Бюрото по труда. Служителят ми се жалва, че са останали наполовина и от работа няма време да си изпие кафето. Кимам му съчувствено. В пощата жената зад гишето мърмори, че върши пет неща едновременно и от две го ...

Животът, като планина непредвидим,
поднася ни загадките по пътя.
От всички грешки плува лепкав дим,
а спомените задуха му пъдят.
Животът е игра без правила. ...

Танцът на смъртта
Честта на воина и честна смърт.
На път към Валхала -
последни капки кръв...
Полет над битката, далеч. ...

АЙ ГИ ДЕЛИМ
Дъщерята на един българин се омъжила за турче. Зетят и тъстът обичали да ходят да ловят риба. Един ден отишли на близкия язовир и цял ден ловили, но уловили само една рибка. На зетя му писнало, че нищо не уловили и казал:
- Ай ги делим.
- Какво ще делим, та ние хванахме само една малка р ...

Колко пътища обиколих
и с усмивка умората прикрих
от пътя дълъг, признавам, и красив,
не останa време за порядък и мотив.
Остана споменът от преживяното неопитомен, ...

Помниш ли?
Хей, помниш ли ме? Да, това съм аз. Момичето от детството ти, твоята най-добра приятелка, допреди 3 години... Аз съм същата като онази, с която всяка сутрин се срещаше на кръстовището със счупените светофари и споделяше пътя си към училище, с която делеше обяда си, на която споделяше трев ...

Разговор
Поспри за малко, нека поговорим,
да седнем ето тук, поне за час.
Да... много си красива, все забравям,
но няма да се моля... не и аз. ...

Ти спиш сега, разнежена и мила,
в постеля съблазнителна и властна
и нежните ти устни е разкрила
една усмивка лека и прекрасна!
Спиш, със усмивка на лицето, ...

Дянков реже постна пица.
Уж е всеизвестна стипца,
но за вътрешни момчета
по-големички парчета
е подготвил, няма начин. ...

Дали защото пътят ми върви през тръни
или защото тръните са в мен - във мисълта?!
Аз все живея някак тъжно,
дори да знам, че радост е дошла.
Дали защото всеки ден копнях я, ...

Една сълза...
се стича по лицето…
Само една…
Огромна като океана…
Една звезда за тебе падна… ...

Солен ли е „Вкусът на времето”
„Солен е вкусът на времето
и ние със тебе го платихме.
Години от нас ще вземе то,
но в тях ние себе си открихме!!!” ...

Да речем, че си у вас. Вкъщи, на хотел, при баба ти, 'се тая. Сгъвал си се преди да е изгряло слънцето и не си бил сигурен дали е имало такова, когато си се връщал. Може би не знаеш дали е имало слънце, защото не си стъпвал навън изобщо.
Чинията седи пред теб, остатъците от вчера -- изблизани. Порад ...

Оплетох одеяло от лъжи.
И цялата със него се завих.
Надявам се, от мен да ме опази
и чувствата навън да задържи.
Уплаших се! - ...

Калинка си. И в този кръстопът,
разперени криле на мойто рамо
очаквам надалеч да понесат
червеното със черни точки право
в посоките на този свят голям. ...

Кралицата умира... Най-накрая
честта на кралството е защитена...
След три момичета, роди се син на краля,
а тронът му сдоби се със наследник...
Ехтят гърмежи - кралството ликува, ...

***
Горска ягода
е тази нощ.
В дивен аромат
желания и страст ...

Теле Зеле Визия
(Писмо до новия ми, плазмен...)
Аз, Зина,
Отчаяната съпруга на д-р Хаус,
24 часа съм Lost ...

Тя нов живот не създаде,
но плодно дърво посади.
На давещ ръка не подаде –
не плува, от всички ви скри…
Заключи си обич в сърцето ...

Една бе неговата воля,
една бе неговата мечта,
едно-единствено, но силно желание -
да бъде запомнен със своите дела.
Минаваха часове, минаваха дни, ...

Болка
Обичам те! - нима не вярваш,
нима в чувствата ми се съмняваш.
Боли, когато знам, че мой не ще да бъдеш,
боли, щом далеч от мен си Ти, ...

И знам, че винаги, когато се замисля,
ненадейно, уж съвсем случайно,
ще изникваш истински, без да забелязвам,
а всъщност аз сама ще те намирам,
в постоянните си ежедневни настроения ...

Вижте го само
бедния човек.
Изгубил нужни килограми,
докато търси любовен лек.
Загубил ума и дума, ...

Чувство едно, странно синьо,
акорд отдавна заглъхнал,
сутринта на балкона ми зимен
кацна птиче настръхнало.
На любовта ми към теб прилича, ...

Изречено на маса
Омръзна ми, щом падне лепкав мрак
и истината тръгне чисто гола -
под масата да ме задяват с крак,
а, всъщност, да ми стъпват по мазола. ...

Колко пъти със теб съм била
в непрестанния ход на живота -
аз не помня, нито пък зная.
Знам, че обич такава
се запалва от древна искра ...

159-ият член
Не беше Юда. Не струва трийсет сребърни пари да видиш нечий задник, изложен, т.е. „споделен”, публично. Беше чичо Гугъл. Той знае много, твърде много за населението на своята страна. Тази странна страна без територия, странно огледало, в което можеш да видиш и невидимото за ония, които ...

Вечерен плащ,
трепти коприна от
мека есенна мъгла.
Безвездна, вечерта
без минало ...

Заваля
и сенките тръпчиво капят
по горчивите пътеки
на страха ти.
Не помниш ти ...

Есен в сърцето ми
(Autumn Tale)
Ето я, пролетта - блести в моите очи.
Kокетно лети над главите ни.
Осветява града със своите багри и топлина. ...

Мълчи! Мълчи, сърце, не викай!
И с крясъка на болката мълчи!
С грабливите ù нокти свиквай -
урока си най-сетне научи!

на моите баба и дядо
Ако смъртта
е новото начало,
ще мога ли
живот да пожелая ...