НА ПЛАЖА
Море и плаж.
Над плажа – мараня.
А върху пясъка лежи … - свиня!
И друга там! ...

Човек често се сеща за миналото. Но не за хората от миналото. А за себе си в миналото. За какво е бил, за промените които времето е нанесло върху лицето му, за малки бръчици щастие и белези от сълзи по бузите.
Понякога се връщам в любимото си минало. Когато бях на 7 и светът беше мой.
Всичко свято м ...

Той никога не подаряваше цветя,
пристигаше със тихите си стъпки.
Във шепите не носеше дори мечта
и в тишината шиеше си кръпките.
Той никога не влизаше във кръчма, ...

МОМЧЕ И БАЛОН
На Николай
Колко сълзи изплака - море!
Виж! Балончето е цяло
и от срам - почервеняло! ...

Сама не зная... Може би любов е,
когато се събуждам променена
и всеки ден като молитва нов е,
защото ти притихнал спиш до мене.
Когато във очите ти поглеждам ...

Не успяхме докрай да обичаме
***
Не успяхме докрай да обичаме,
ще останем навярно приятели.
Давим спомен за сетното вричане ...

Кучето, дето чакаше залеза,
не знаеше, че така се нарича.
Търпеливо си взимаше
сбогом със светлото.
Два-три маха с опашка, ...

От края на миналата година са ми се отворили едни пътища, свят да му се завие на човек. Цяла България обиколих – някои дестинации по 2 пъти. Както и да е, аз поне съм в привилегировано положение – куфар съм, демек не шофирам, возят ме, но си е изморително. Още повече, че тотално съм скарана с автомо ...

Слънчеви лъчи в очите ми
oтразяват неоткрити светове.
Навярно приключения предлагат ми,
aла единствено пред себе си виждам
картини, без цветове. ...

Откровение
Косите ти красиви искам да погаля.
Очите ти игриви нежно да целуна аз.
Отново огъня любовен в тебе да запаля.
Да се почустваш най-желана та дори за час. ...

Малка детелинка
с четири листа,
кацнала Калинка
на едно от тях.
Ето, малко коте ...

липсите така трудни за прикриване
очите
някак
неестествено
отворени ...

Казват, всичко се връщало!
Така и не се върна Той...
Небето, земята обръщах!
Изгубих го в онзи завой...
А аз къде ли съм тръгнала! ...

Глава 1
Стаята беше слабо осветена, но си личеше, че принадлежи на тийнейджър. По пода беше нахвърляно бельо, а на бюрото сякаш беше построено сметище – опаковки отчипс, бирени фъстъци и кола. От тях се подаваше един компютър. В ъгъла на стаята, точно до кошчето за боклук бяха нахвърляни смачкани ли ...

Какво съм аз, какво сме ние –
капчица вода,
изпусната в морето,
лодка без следа,
изчезнала в небитието... ...

VII
Вече по-рядко посягах към Доброславовата история. Пак бях в депресия, която се задълбочаваше. По Великден, не само че нямах празнично настроение, а още по-осезателно чувствах лицемерието, студенината и отчуждеността, плъзнали сред сънародниците ми. Сякаш доброто бе поругано и погребано толкова д ...

На Галена Воротинцева
Яви се - светла точица на сайта -
зареяна в ъглите на всемира,
с един мотив на руска балалайка
в табуна български... И няма спира. ...

Пластелинено
Колесницата препуска,
а в насрещното платно –
пластелинено семейство –
количка с бебе, мама, татко - все едно, ...

Да си тръгна избрах
и сърцето си вече заключих.
А те виждах до мен...
всяка вечер те виждах
и насън те докосвах. ...

Какво ми се случи днес. Вървя си по Витошка и ме спира мъж, за да ми иска стотинки. Много рядко давам, защото съм виждала как ме лъжат. Искат стотинки за билет и си купуват после... няма значение. А този мъж ми каза:
- Няма да те лъжа, искам петдесет стотинки за бира, аз съм пияница. - И се усмихна. ...

Влюбена съм в нощите безсънни.
Влюбена съм в тишината звездна.
В чувствата си – езера бездънни -
ритуално чиста влезна.
Гмурна се до дъното, където ...

Посипах с пепел аз косите си,
за да не се оглежда слънцето в мен,
погребах тайничко мечтите си,
за да не бленувам теб до мен.
Убих и пламъка в очите си, ...

Едно бурканче мед -
подарък от поет...
Не някаква си роза,
с бодли да ме тормози –
душата на поет ...

За първи път те видях да плачеш -
ранена от действията човешки.
Ах, защо си замълчах,
защо не те спасих от чуждите грешки.
Изведнъж рухна смелостта ти, ...

Тръпки ме побиват отново,
чувства изпитвам - странни!
В черно съм пак – по навик,
за хора си мисля – алчни!
Пролет беше, жаден бях, ...

Там, дето щъркели се реят
над пищните лозя
и ветрец милва слънчогледа -
там блика радостта.
Точно там - под небосклона, ...

На кръстопът отдавна аз стоя,
мъглата всички пътища покрива.
С молба поглеждам бялата луна -
пътека да огрее, та дори трънлива.
А тя покрива своето лице, ...

На моя духовен Учител
с дълбока признателност.
Дългият път към целта
не е толкова стръмен
и невъзможен, ...

Вълшебен сън
Издигам се бавно, нейде нагоре,
край мене звезди и планети летят,
звездно небе и космически полъх,
божествено чувство и ето... летя! ...

Харесвам този бар, поради наличието на тишина. Това е рядко явление, когато човек може да се скрие от всички крясъци и децибели на чалгослушащата общност и напиването има особено очарование точно поради този факт. В сезона на жегите се консумира предимно бира, но аз предпочитам уиски, понеже ефектът ...

Аз търсих те,
накрая те намерих...
Ти търси ме
и също ме намери...
Мечтая те, ...