Ода за злобата
Така върви от памтивека -
обсебва злобата човека,
в душата му се тя загнездва,
отваря рана като бездна! ...

Ако си тръгне лятото от мен
и спра да вярвам, че щурците
са шестото ми чувство.
Ако спре
по слънчевите рамена на дните ...

Can we pretend that airplanes
In the night sky
Are like shooting stars
I could really use a wish right now (wish right now, wish right now)
Can we pretend that airplanes ...

Мекано - Син на Луната
(Autores: José María Cano Andrés)
(Автори: Хосе Мария Кано Андрес)
Tonto el que no entienda
cuenta una leyenda ...

There was a time
I was everything and nothing all in one
When you found me
I was feeling like a cloud across the sun
I need to tell you ...

Unkle – With You In My Head
You keepin on a holdin',
A-holdin' on a-keepin,
No giving into taking more but still still feedin',
You're clearly disturbed, ...

John Wayne
Джон Уейн
You know you make me crazy
Знаеш, че ме побъркваш
and my mind is racing ...

Бели маратонки
(тази статия е първият ми опит и не беше планувана,
просто се роди, така че не знам дали се получи добре,
вие ще кажете, ако имате търпението да я прочетете?
В нея има лични мнение и лична история.) ...

Нахлуваш ненадейно, Лятна Буря.
Листа разкъсваш.
Чупиш крехки клони.
Стъблото ми засипваш със градушка,
Обгръщаш го неистово с вихрушка. ...

Палитрата на времето ми обеднява
и все по-малко цветове остават.
Отдавна свърши слънчевият цвят,
обагрил топло детския ми свят.
Спомен скъп е розовата радост ...

Ти дълбоко ме нарани...
Даде ми надежда,
след това жестоко я уби...
Всеки ден болката
бавно става част от мен... ...

След залезите ни опасни
и след остатъците от лъчи
потъваме бездънно страстни
изнемощели до зори...
След остатъците от Слънце ...

Не знам
Дали ще мога да те видя пак
в очите ти... усмивка да открия
дали ще мога в падащия мрак
ръцете ти... със нежност да покрия ...

Тя се усмихва превзето и знае,
че е отвратителна в тази поза,
но си мълчи разумно и нехае,
че той я приема дори и грозна...
Защото Оная в къщи го чака. ...

Как да регламентираме съществуването на културата? Която не се вижда, която се усеща във въздуха. Като ниво. Като стил. Като вихър, отворил черепа ти, застинал в съзерцание на чудото на мозъка. Като вятър, посял семената на днешния ден, за да има красиво утре. Хлебно утро. Дъждовно-освежена сутрин. ...

Хронология на загубеното време
Остатъкът на ноември се изнизва скучно. Няма го вече дразнителят. Никой не ми се обажда да ме пита за това и онова. Идва и декември по същия начин. Без желание и радост. За да удовлетвори любопитството на един близък приятел, който няколко пъти го пита какво му е, реша ...

Правя стъпка в нощта
и срещам пак твърда стена.
Лутам се в безкраен лабиринт.
Откъде ли дойдох, а къде ли отидох?
Входа загубих в гъста мъгла, ...

Гледам аз едно предаване по телевизията, как се заснема един филм. Много ме впечатли режисьорът, непрекъснато повтаряше колко е велик, колко е креативен, колко е умен. Браво! Отмина времето на «скромността краси човека», сега всичко е реклама. Направиш ли си добра реклама, лед на северния полюс може ...

В изповедалнята
1) Изповедта на една... Айфелова кула
- Ега ти, тоя къде ми се навира,
искал да ме черпи бира!
Оня го раздава много ''ларж'': ...

Да си стъпиш на краката...
Дрипльовците и сакатите,
скромните и тарикатите
отглеждат в себе си мечтата,
да си стъпят на краката! ...

Не съм лазурният вятър
на юнските ти нощи.
Аз съм тихият дъждец,
който събужда
есента. ...

Пред портите на времето
Сред времето и пътищата прашни,
пребродила света навред,
загубена в безстрашията досегашни,
реки прегазила безчет. ...

Като дете
пред замъглено огледало
поетът се опитва
да открие смисъла.
Толкова е трудно – ...

Гледан отдясно, си старец.
Грижите ти са толкова много,
че между гънките скриват клепачите.
Като стар морски лъв,
за последно излязъл на сушата, ...

Щом докосна в полусън ръцете ти мънички, сине,
разбирам защо съм родена в този свят чумав, проклет,
диво - нежни реки избуяват в очите, безименни
бликат, парят в гърдите ми свити, топят ледове.
Не съм фея, та в съня за любов да орисвам, ...

Слънцето така приятно гали моята коса.
Вятърът ме гали нежно...
Огънче в очите свети,
душата ми е като цвете.
Природата е майка мила. ...

Аз разделям този свят на добро и зло.
Аз съм подвластен на илюзиите на този свят.
Разделението на добро и зло е илюзия.
Аз си мисля, че нещо е зло, а то се оказва добро.
Аз си мисля, че нещо е добро, а то се оказва зло. ...

"... my dear, we're slowly dancing in a burning room."
Достигнала дъното, дъх си поемам
и пълня гърдите си с хлад и мъгла.
Какво съм раздала, че искам да взимам?
Кого приютих, за да търся правда? ...

Разхвърляна е поезията ми, също като гардероба
и на същия принцип –
понякога не мога да побера нищо вътре,
друг път нямам какво да обличам...
а днес, когато това, което ми е давало смисъл, е станало безмислено, ...

Със тихи стъпки
до мен се приближи,
обгърна ме със аурата нежна,
погледнах те със влюбени очи,
животът ни за миг се промени. ...

За тебе плача всяка нощ,
думите ти са като остър нож.
Липсват ми целувките ти,
липсват ми прегръдките ти.
Върни се при мен, ...

Снощи те сънувах
и по теб бленувах,
подир тебе тичах
и в любов ти се вричах...
А на сутринта разбрах, ...

Нов живот е тя, смъртта,
знам си аз това,
че с края на една звезда
настъпва нейде пролетта.
Сред безмълвен гръм и светлини, ...

Такава странна, волна, непонятна,
неповторима, искрено усмихната загадка,
в която вятър спомени далечни гони,
в която глас на ангел
нежни звуци рони, ...

По здрач, когато тиха нощ заслиза
над хълмове, обвити в пелена,
шурчетата надпяват нощен вятър.
Ухае на постеля, сън и тишина.
Звездици трепкат, като струни, ...