Луната, жадна още, спи над мен,
изпила въздуха от дробовете ми.
Изтъркан и престорено студен
в нощта заспиваш в силуетите.
И тихо нежността, измамена, ...
Нарисувах рисунка. После взех гума и старателно я изтрих. Изрязах формички от гланцово блокче и ги залепих върху розов картон. Така измайсторих град с цветовете на дъгата. Имаше лилави облаци и оранжево слънце с тъмни очила. Обаче взех, че го смачках. А после го разкъсах. Събрах го в шепи, изхвърлих ...
Остави твоята собствена вътрешна светлина да те води!
Идва време, когато трябва да се справяме сами.
Ние трябва да се чувстваме достатъчно уверени в себе си.
За да следваме нашите собствени мечти.
Трябва да сме готови да направим жертви. ...
Той беше ням. Бяха му изтръгнали езика преди много време. Когато беше малък и другите влечуги нападнаха пещерата му и убиха родителите и братята му. Него оставиха жив. И го хвърлиха в ямата сред пустошта. Да оцелее сам, беззащитен и гол. Но той оцеля. Спаси го стар гущер и го отгледа. Възпита го, но ...
Мога да го усетя във въздуха… Аромата на младост, щастие, радостни викове, прегръдки, рокли, костюми и снимки… Боже, колко много снимки… И аз съм някъде там в суматохата сред цветя, подаръци, балони, прически и гримове. Някъде там, където детството ми приключи. И усещах аромата на морето, още преди ...
Ние бяхме приятели
Бяхме приятелки. Най-добри приятелки.
С теб не се познавахме, бяхме напълно непознати, но съдбата ни събра и станахме най-добри приятелки. Заедно бяхме винаги. Споделяхме всичко. Заедно се смяхме, заедно плакахме. Знаехме всичко една за друга, но както ни събра съдбата, така ни и ...
Стъпки в снега. Обречена тишина
и толкова е бяло... кристална светлина.
Душата ми - любов до болка,
стаена във очите на кошута.
Върви в снега със ласка кротка. ...
Пристъпваме бавно по пясъка ситен, вълните се плискат в нашите крака, сълзите се сливат с водата солена
и се скриват в пелената от водорасли зелена.
Вървим и мълчим,
а думите неизказани крещят.
Не искам първа да си тръгна. ...
Прости ни, дете, прости ни, Гери!
Погубена душа от бели лицемери!
И нека закълнем се пред детския ти лик,
че ще те пазим вечно в сърцата всеки миг
и няма да забравим красивите очички! ...
Елица (tryn) ми поръча да нарисувам Любовта...
А аз я видях в рисунката на едно дете!
Взех я от Нета и я намирам за много талантлива.
И честно казано, много се надявам да ви хареса така - изобразена по възможно най-чистия начин...
Б. ...
Думите са пясък - слюдички в речица,
времето пренасят в двойна стъкленица.
Кей им е душата, но просторът мами,
диша им в платната бриз от мисълта ни.
Думите са огън - грее или пари. ...
Без съмнение, Кийтс (1795-1821) е бил добре запознат с La belle dame sans merci, дълга поема от френския поет Ален Шартие (1392-1430), в която се разказва за нещастията на един млад влюбен. От друга страна, като добър англичанин, Кийтс произнася "Ла бел дам сан мерсѝ" само с шест срички, както е в п ...
Уморих се да бягам, толкова пътища претърколих,
като камък, отчупен сам от върха на скалата .
Уморих се да моля за всичко и нищо, а теб не измолих
и останах оня камък изпотрошил душата.
Сякаш бях длъжна да знам, че душата ти е от стъкло ...