Безименен, рисуваше слънца
по каменния гръб на тротоара.
Във своя свят - невидим за света,
почти дете в обвивката си стара.
Подхвърляха по някоя монета, ...

***
Слез,
слез много ниско.
Погледни
с очите на мравка: ...

РЕАЛНОТО И ИДЕАЛНОТО
Зимното слънце залива събудения град с меката си нетоплеща светлина. Врабчета са кацнали на тротоара и кълват трохички, разпилени от закусващите граждани. Други от тях са накацали по голите клони на тротоарните дървета и пощят с човчици настръхналата си перушина. Съседът Григор ...

Уж с някого си,
а не си.
Стечение и…
примиримост
към нещо, за ...

Как станах депутат
(или приключенията на маймуната Чико)
Над джунглата се стеле мараня. Голяма жега е още от сутринта. Само край езерото на крокодила Кочо има живот. Събуждам се и не мога да повярвам на очите си.
Никаква джунгла няма наоколо. Вместо езерото на Кочо, има голяма кална локва на площада ...

Навън отново е пролет. Светът се събужда, пречистен от дълбоки снегове и проливни дъждове. И като че животът изглежда “по-хубав”, “по-мъдър”. Аз вървя по лъкатушещи пътеки, поръсена от снежния цвят на дърветата, взирам се в дълбокото синьо небе и с пълни гърди вдишвам от благоуханния въздух, за да у ...

ЦАРИЦА СТЕФКА БЪЛГАРСКА
Току-що се събудих. Станах, направих си кафе, пуших като луда, нали нямам работа, какво друго да правя. Навънка е студено, вътре е студено, в душата ми е лед. Настроението адски гадно. Лекарите биха казали депресия, аз - бездействие. И така, докато се мотах час-два из стаята ...

Очите ми не помнят изгреви,
макар горяли в слънчеви огньове.
Очите ми, разпръскани, безизразни,
все не дочакват сутрешна отрова.
Очите ми, затрупани от пясъци, ...

Как блещука градът отвисоко...
Сякаш небето отгоре паднало.
Всички лампи се смеят дълбоко
на нощта, във разгара ù.
И колко радост в тъжната вечер ...

По спиралите
на кожата ти
прелиствам
страниците
от падащи ...

Ще се срещнем някой ден в ада,
когато облаци в лазура не летят.
И ще се целуваме тогава,
докато телата ни горят.
Ще останем заедно вовеки, ...

Минутите са бременни с мълчание
и между нас пристъпват натежали.
Красиво и невинно отчаяние
огньове сини в мислите ни пали.
Протъркано от старост безразличие ...

Всеки е частица
от огромен пъзел.
Застани до мен,
аз ще съм до него.
Приеми с любов, ...

Чул ли си за любовта
на Сахара и Гоби?
Толкова се обичаха -
изгоряха един за друг!
И сега са пустини. ...

Не ме спирай, когато тръгна в неправилна посока.
Не ме спирай, когато правя грешки.
Не ме спирай, сама ще си науча урока.
Не ме спирай, колкото и да е тежко.
Не ме спирай, когато устремена тичам към провала. ...

Обичам те днес и само за малко,
докато са заспали очите ми.
Докато не съм станала бледа и слаба...
докато си заспал във ръцете ми.
Докато те прегръщам и не мисля за утре. ...

Ключът се завъртя в обратна посока и вратата се отвори навътре:
- Заповядай. - покани я Той
- Благодаря. Накъде? – попита Тя и се огледа в непознатата обстановка.
- Направо и после надясно. - посочи ù пътя.
Влезе в голяма стая с обширна спалня, шкафове и бюро. ...

Приятен летен дъжд вали
над града притъмнял.
На юг - посивели планини,
от изток - вятърът повял.
Черни облаци безкрай се стелят, ...

Свърши се! Небето уморено замлъкна,
като сърдито, своенравно дете,
а земята под него потръпна,
гръмотевичните му недоволства прие.
Олюляна и дрипава нивата остана, ...

Раздяла...
Ухае на лято.
A не е тъга,
понеже си тръгвам с усмивка.
Усмивка, запазила всичките спомени, ...

Отправям поглед към нощното небе
и чакам да видя падаща звезда,
за да си пожелая с тебе
да бъда до края на света.
Но уви, няма звезди ...

Откога със цвете не си ме милвал?
Нежно да погалиш раненото у мен.
Да ме притиснеш.
Благоуханно.
Ей така, да осмислиш поредния ми ...

Пред мен
Пред мене твойто бяло, голо тяло,
секунда свян и време спряло.
Дланите ти мъжки - топли и корави,
пръстите ти ловки, търсещи и благи. ...

хиляди цветя
и мъртва пеперуда
каменна река

ЛЕГЕНДА ЗА ФАУСТИНА
ПЪРВА ЧАСТ
Писмото
Мила Фаустина,
Пак се обръщам към епистоларната форма, за да ти кажа това, което имам и искам да ти кажа, защото словесното общуване с теб е трудно постижимо. При не многото ни разговори на живо, а и по телефона, ти винаги си взимала думата и не си я „пускала”, ...

Няма вече думи
И римата ми секна, няма вече думи,
не се редят слова в пенлив поток,
мълчи сърцето, в празнота обвито,
а разумът крещи – „Това да ти е за урок!”. ...

Прибирам
на тъгата в пазвата
откраднатата радост -
все още топла,
недокосната ...

Къде бяха звездите ми тогава -
да кажат колко грешен ход си ти,
в чии посоки Луната бе огряла,
че пътя си изгубих в твоите очи?
И вятърът къде се бе отнесъл, ...

МАМО...
Безутешна съм, робиньо Майчице.
Приживе в скръбта си нетленна.
И тази скръб и жал се сипе, омайва ме -
като скръб и жал последна. ...

Гатанки за животни
Скокльо първенеца
дебне го ловецът.
За кожухче меко
цели отдалеко. ...

На дядо
Слязла е неусетно от ъгъла на небето,
когато аз може би съм сънувала хвърчила,
по стълба от сълзи, дръпнала е пердето
тихо и заплакаха райските слънца. ...

* * *
Ей, орелоракощукова, как си ти?
Ей, орелоракощурава – максимум!
Като рак те тегли все назад споменът.
В подмолите пак на чувствата – щуката. ...

С МУЗИКАТА – НАПРЕД
Приспивна, забавна, мелодична –
музиката винаги ще е различна!
Щом в нея се заслушаш,
ще ти идва да танцуваш. ...

(по Е. Звягинцева)
Ти помниш ли? Показвах ти на картата
на островите мъничките точки...
В красива черна рокля бе хазартна...
и всичко, май, от стиховете почна... ...