Завидяха хората на полето. Завидяха на спокойната му свободна шир. Завидяха на златорусата му коса, която вятърът галеше с длан на вълни, на вълни.
Завидяха хората и поискаха да живеят там.
Речено-сторено. Докараха огромните си машини - с едните издълбаха огромните ями за основите на своите домове, ...

Очаквано и неизбежно залез ще запали
кибритените сгради във квартала,
от лятото разпуснат и ленив.
От мене управляван е кварталът,
от своята тераса аз го притежавам – ...

Здравей, любов,
сега ли се събуди,
сега ли ме погледна
с поглед син,
отново ли сънува ...

Обичам те, но малко по малко времето си казва думата. Може би след време ще говоря само - ''Обичах го''. Тази мисъл ме облекчава до известна степен, защото на този етап ми е още трудно. По-скоро се чувствам обидена. Обидена, но още обичаща. Ще ми е по-лесно, ако спреш да ме търсиш. Така не слагаш со ...

В мрака тъмен и опасен наблюдават те очи червени.
От Ада ги изпратиха и им заповядаха
да убиват и разкъсват плътта туптяща,
от нея жадно да се хранят и нищо да не оставят.
Луна – червена. ...

Отказвам
Не! Няма да дам на тишината
да трие името ти от моята
самотна стая... този момент си е мой.
Няма отново да допускам ...

Равносметка
Какви сме глупаци?! О, колко сме прости?!
Зомбирани бродим в свободен затвор!
Акъл не приемаме, даже на гости,
на други единствено правим разбор! ...

Съблечи ме от въпросите отровни...
С годините разяждащи - Неистово!
От старите любови...
Висящи още на простора!
Съблечи ме от напоените стени... ...

ПРЕМЪЛЧАНИ ДУМИ
"Половинка и градус на изток.
Но не е от рая."
Яна Кременска
Два живота далече от рая ...

Аз съм скромна детелина,
несъвместима
с плевелите и с цветята!
Не мога с щира да се боря,
вкоренен е здраво във земята - ...

Никога не съм обичала така,
душата ми струи в усмихнатите ъгълчета
на устните ти кадифени.
Никога не съм обичала така,
сърцето ми пулсира в бляскавия поглед ...

Стъклен студ в поглед мрачен, потискащ…
Ежедневно го срещам у хора…
Ей така… някак… ми се приисква
да стопя стъкълцата умора…
Между мен и тях – тон от бумащини, ...

Когато гълъбите са нещастни...
В някаква сива празнота.
Цигареният дим с всеки поглед.
Очакваш в разговора необмислен
да израсне - думата с първите най-слънчеви цветя! ...

Утре не е обещано
Накацали по балконите, тъжните лица на сателитните чинии отразяваха скръбта на човеците обратно към земята.
Болезнено-незапомнящо се, сивият ден повтаряше себе си. Морето - спокойно, застинало в очакване, огледално копираше нищото отгоре.
Като изтребители, пикираха гълъбите и с пля ...

СКЪПИТЕ НЕЩА
текст: Станимир Димитров
музика и изпълнение: аз
Виж я днес - тя е вече будна
очите й са стоплени от първите звезди ...

ОТКРОВЕНИЯ
Всъщност това е като терапия…
Всъщност тук разбираш колко си сам…
Съществуваш единствено ти. И душата ти.
В този свят излишно голям. ...

Мама...
На Мама - колко много писано е за нея!
Колко много са чувствата за нея!
Колко са сълзите, колко са мечтите!?
Колко много обич е изписана - за нея! ...

Да го пропилея, да го пазя ли?!
В чудовище ли да се превърна?!
Да ги мачкам, да ги мразя ли?!
Или времето да поискам да върна?!
Различна ли съм или си въобразявам?! ...

Мъгла
Бутилка запотена в ръцете си държа.
С надежда, зов за помощ, поглеждам я с тъга.
Наполовина празна изведнъж превърна се тя.
Усещам лекота, а болката превръща се в мъгла. ...

Дългото сбогуване
Мъжът се поспря за малко пред входната врата на жилищната кооперация и се загледа разсеяно в бездънните очи на звездния океан. След това се огледа плахо и смутено, сякаш искаше да избяга от дебнещия поглед на собствената си гузна съвест. Обзелото го мигновено колебание, внезапно се ...

Не помня вече влюбена ли бях,
че се усещах млада и щастлива,
а днес е тъжен моят смях,
о, боже мой, как искам да съм жива.
Повярвай ми, животът е измама, ...

Тих пролетен дъжд
над града се сипе,
по улиците аз вървя,
твоето име шептя.
Тих пролетен дъжд ...

Съдба...
Събрах си в шепите
онези дни, в които
искам да оглеждам
залеза на следващите. ...

копринена тишина
само ресниците ми
лицето ти едва докосват
от дъха ти
руменина моето облива ...

Тъжни очи горят за нежността,
тъжни устни горят за любовта.
Ти си моята най-красива звезда,
ти си това, което наричам красота.
Сърцата не в едно са сляти, ...

На мама
Ако можех с ръка да изтрия умората,
набраздила челото ти, морното,
да изпия тревогата, смазала
на сърцето ти порива... ...

Сивотата над нас няма надмощие
и от нежност думите ни светят.
Душите ни общуват денонощно
и чуваме си нощем гласовете.
А се напъват да ни разделят, ...

И сега пак до теб ще застана.
То не беше любов и отричане.
То не беше самотна отбрана
и наложено благоприличие.
То не беше любов. Беше скърцане ...

Повикай ме във нощ безсънна,
аз с полъха на вятъра ще долетя,
жадуваща и безразсъдна,
в постелята до теб ще се стая.
И вплетени телата ще танцуват, ...

Пак на раздяла,
горчиви сълзите са.
Струните плачат.

Подай ръка
Видях те, търсеше пътека,
чух, че викаше "подай ръка".
Сълза се стичаше полека,
в очите блесна малко живинка. ...

Ще ти разкажа тихо, но на себе си...
Обичам те, защото се усмихваш.
И ето ден и ето тъмнина е.
Къде си?
Думите ти, погледа ти, твоята усмивка? ...

„Но трябва да ти кажа, Санчо, че нещата, добри или лоши, не стават по някаква случайност, а по изричното предопределение на небето. Всеки е ковач на своята съдба”. Откъс от мъдрите мисли на великия герой на Сервантес, чиято творба „Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча” буди и до днес интереса на ...

Дядо Стоил лежеше в същата болнична стая, в която и татко. Той беше голям човек - едър като вол. И много обичаше да разказва весели истории. Макар че животът му угасваше, той разказваше ли, разказваше. Сякаш това беше неговата последна съпротива срещу настъпващата смърт. Няма да забравя неговата пос ...

Homo faber родих се
***
Наиграх се на роли, човече:
всеки ден бях различен и нов...
Но поредната маска се свлече, ...

31 декември!
Викове от щастие, еуфория покриваща лицата, телефонни обаждания и непрекъснатия въпрос „Къде ще празнуваш?”, а след него следват и с кого ще бъда, какво ще пием, какво ще ядем, подаръци и т.н. Вече от няколко дни съм се наслушала на тези думи и почти машинално започвам да разказвам, за ...