Аз съм празен лист. Празен – без нито една дума, без нито един знак по мен. Аз съм празен лист и път за себе си не виждам… Но все пак чакам. Чакам като прикован към пристанището кораб, който никога повече няма да бъде изкаран в открито море. Чакам… някой да ме намери, да ми подари поне един знак… за ...

Отворена врата, прочетен вестник,
утроба на жена или пък тялото на някакъв несретник.
Мечтите трябва да останат в главата - казал някой,
когато се материализират, просто ги отнася зимен вятър.
Понякога довиждане е просто „сбогом”, ...

Нощта се точи като блус, разтапящ сетивата,
процежда се в леглото ми, по котешки дере,
пред онемелите звезди разголва се Луната,
небето е коктейл от синьо-сиви ветрове.
Във тъмнината сенките играят покер, ...

Ела до мен и ми подай ръка!
Да съм крушенеца, спасен от твоя бряг -
за мене сътворен, открит със мъка...
Изпуснат във искри и пара впряг
към ненаситния любовен пъкъл. ...

Посветено с усмивка:
На дребните душици!
Часовникът ми спря,
телевизорът се скапа,
и пак не се сврях ...

Не ме изтривай тихо в паметта си!
На прага те изпращам,
а си в мен...
че с чувствата запалихме плътта си,
ала не съм докрай изпепелен! ...

Той не знаеше какво е
да живееш в дом
в покрив изпълнен с
любов и майчина прегръдка...
Той не знаеше какво е ...

Докато по плажа с вятъра тичаш,
а под нозете ти пясъкът пари,
ще съм твоето морско момиче,
дето фара в очите ти пали.
Ще съм твоята тиха лагуна, ...

* * *
Искаше душата му да отлитне
от пустия нощен паваж пред блока.
На балкона усети дъха на липите...
И се върна, отлагайки скока.

Лунен лъч, целунал
е морето - озарява
ангелския път!
Във очите ми
танцува леко ...

Белите смели кръвни телца,
пазят от болести всички деца.
Ако през раничка влезе микроб,
белите кръвни му викват: “Стоп!”
Хващат го бързо, завързват в найлон, ...

БЛАГОТО НА ЖИВОТА
След дългогодишно обучение дошло време ученикът да положи последния си изпит по мъдрост при своя наставник. Учителят му поставил задача при едно пътешествие да избере човека, с когото би предпочел да преживее несгодите на живота. Първия човек, когото срещнали, обработвал нивата си. ...

Днес е рожденият ми ден. Влизам в банята и пускам силно топлата вода.
Готова съм да се разплача. Плача.
Дълго и самотно плача. Дори ми се иска само да плача.
После изписвам върху изпотеното кръгло и старо огледало Ч Р Д и без
абсолютно всякакво желание цифрите 4 и 5. Пиша ги дълго и старателно и ...

Беше книга. Непокътната – в която човекът четеше. Четеше от самото си рождение. Четеше през целия си живот. Прочете и за деня на смъртта си... Всеобхват. Не истина, не минало, не настояще... Имаше игра...
Игра като неправдоподобен спектакъл. Истината бе измислена. Измислицата – реалност...
Човекът с ...

Приятели мои, простете мълчанието,
изгубените думи в празнотата на нищото.
Прегръщам сега с охладнели ръце
всеки от вас с молещо се сърце.
Простете за болката, причинена от мен, ...

Искам да ти покажа това, което не мога да опиша,
че това, което искаш, е капчица в океана, който искам да ти дам,
не искам просто ти да си моя, а искам да си част от мен,
искам да преживееш това, което не мога да ти опиша,
искам да ти покажа колко хубав е светът, ...

То стои край пътя сигурно от цяло столетие. Има исполински размери - един истински великан от приказките! Клоните му са като неистово протегнати към небето ръце - мускулесто напрегнати и релефни. А кората му е грубо грапава, напукана като дъно на отдавна пресъхнало море. Корените му изпъкват над пов ...

Гмуркай се, давай напреде,
давай в безкрайната шир,
гмурни се и аз подир тебе
ще пия от сладкия вир!
В живота гмурни се, ...

Червени линии в пространство
процепват въздуха синеещ.
Не мислейки за своето нахалство,
го превръщат лилавеещ.
Тъй цветен е отново и уханен, ...

Солени риби
под стряха
лято плаче за края си
* * *
О, мой път ...

Не съм те викала, погромно минало,
да влачиш с себе си болезнените спомени
на утрото, в очите ми замръкнало,
и крепостите от сърцето ми отломени...
Не съм те викала, любими, ...

Творчески експеримент – една история – два разказа – вижте разказа „Овенът Горчо” на Иван Христов - Рудин
Бях смело момче. По-дръзко от всички в цялата махала. Не трепвах нито от приказките за Торбалан и Баба Яга, нито от историите за вампири и таласъми, които вечер по-големите разказваха около огън ...

Живея в свят на приземени хвърчила
и птиците отдавана са влечуги...
Небетата престориха се на земя,
а в тях поникваха лилави теменуги...
И тоя свят, вродено изродлив, ...

ЛЯТО
Случайна гара
Случаен влак
Случайна среща
Случаен мъж ...

Последна милост
Ще помоля за милост последна:
не обримчвай леглото със креп...
Аз съм жива – за малко ще легна
във постелята топла при теб. ...

- Георги, всички хора, които обичаха Ана, си отидоха. Първо учителката ù по френски, от чийто злополучен балкон падна Ана. После – съпругът ми. След това, онзи инцидент с нейните съученици – рейсът, който катастрофира. Останах само аз. Дали ако не си отида, тя няма да се събуди?
- Стига, стига! Умор ...

Дъждът тропаше в отмерен такт по плочата. Протяжност. Целият път беше толкова разтеглен
и се губеше в парата на капките. Искаше да сънува, да гали, да вика и да изпее цялата песен на душата си.
Но нито сънуваше, нито викаше, нито пееше. Стоеше кротко, в тъга и в безумна слабост. Девствено състояние
...

Аз съм оня без памет и минало
и надзъртам в стъклото ти нощем.
Десет пъти пребродих колибите,
за да спра върху твоята точно.
Ти ли обичник върза в ръкава ми ...

Ядосан си ми. Дразни те смеха,
избликнал с волността на ручей бистър.
Измисляш си стотици правила,
в които упорито се не вписвам.
Не си доволен. Приливна вълна ...

Изпитвай радост
от правенето
не от борбата
Надмогването
е цел на късака ...

Възторг изпитвам и желая
в алеите на мъдростта ти,
в цвят от слава да ухая
и будя с проза мисълта ти.
И в листопада на мечтите ...

Цигара. Последна дръпка. Поех дима жадно, толкова, че изгубих удоволствието. Така не исках да свършва, че чак ми загорча. Защото съм наивна и глупава. Иска ми се да разбера много неща. Иска ми се да разбера, че вкусът на устните ти ще си остане същият, дори когато не грабя отчаяно от него. Иска ми с ...

То е дълбоко в твоето съзнание,
то е в дълбините на твоя организъм,
това малко създание
няма няма нужда от садизъм.
Животът му е на кантар ...

VVV
Нестройно кресчендо.
Вятър дирижира
камбани в полето.
VVV ...