Капчуците плачат от щастие,
че дълго са чакали лъч светлина
и вятърът, криещ се в храстите,
да гали със нежност заспали поля.
Но всяка сълза не отива напразно ...

Препусна младостта
с конете бели,
тъй горди
и уверени,
и смели... ...

ПОКАНА ЗА КАФЕ
на А.
Тъй кратки бяха срещите, Поете!
Две чашки... Снимки... Диалог забавен.
Не зная точно с теб какво усетих, ...

Ще бъда (500 мили)
Когато се събуждам, знам, че ще бъда,
ще бъда мъжът, който се буди до теб.
Когато излизам, знам, че ще бъда,
ще бъда мъжът, който ходи до теб. ...

Секунда. Още една. И още една... Един по един отлитаха последните мигове на този ден, надбягвайки се с малките и крехки снежинки към Вечността. Вече всичко беше побеляло. Всичко наоколо беше кристално бяло. Замръзналите дървета, къщи, улици, хора - целият свят. Като че ли всичко бе започнало да се п ...

Тежко дишащи облаци с упоритост на мравка
се просмукаха по небето и поискаха да заплачат.
А просторът усука се под желязната хватка,
там от болката чуха се врани да грачат.
Стъклен цвят е морето в свойта пясъчна ласка ...

Изпиваме излишък от мълчание,
а думите горчат навътре в нас,
навярно всяка тъне във страдание,
измерила душата си във час.
Прибираме си репликите скришом, ...

Да бъдеш жив...? Какво би трябвало да означава това...
Понякога сме щастливи, друг път очите ни са пълни със сълзи, а понякога дори не знаем как се чувстваме... И с желание или не, все пак продължаваме напред. Защото сме хора. Защото животът представлява град със стотици улички, които обикаляме... С ...

Чудиш се кой е човекът
от моите стихове, мили.
Не си ти. Не е и Той.
Само аз съм. Това стига ли?
А аз съм толкоз измислена, ...

Мълчах. И скривах надълбоко
обидата и моя яд,
но в мене се натрупа болка
и тъмни мисли ми тежат.
И може някак неочаквано ...

Морето като котка предпазливо
лениво се изтяга край брега.
Лятото полека си отива...
и пропълзява есенна тъга.
Просветват раковините свенливо. ...

Есента заплака тихо
със прашинка,
мушнала се в дисковете,
разтопени
от натискането ...

Преди да скоча…
„Светът е оцелял, защото се е смял!”
-…какъвто днес познаваме го ние?!
Рискувам пак да сътворя скандал,
но демагогия в това се крие. ...

Латинската дума "Excelsior" означава "по-нависоко". Поемата е публикувана през 1841 г. Приемам критики и предложения, с цел подобряване на превода.
Excelsior
Х. У. Лонгфелоу (1807-1882)
Превод
The shades of night were falling fast, ...

Чиста душа
***
Твойта чиста душа ме намери:
поигра си, раздвижи кръвта...
Звездопад от небесните сфери ...

«Хе, да му се не види, макар! Целият баир е разоран от зурли! С кой акъл си дадох пушката на съседски Дончо?» Тъкмо наум се укорявах за глупостта си, когато насреща ми изскочи едър глиган - поне на мен ми се видя бая охранен. Ама нямах време много да се оглеждам - плюх си на петите и бегом, а той - ...

Пътувахме вече близо три часа. Безпокойството и натрапчивите ми видения бавно се разсейваха като дима над есенните полета, покрай които минавахме. Мълчахме. Детето спеше отзад. Мъжът ми здраво държеше волана заради високата скорост и страничния вятър. Опитвах се да пропъдя последните предателски тъм ...

В един скучен, но красив ден, я видя. И сърцето замлъкна. Хората замръзнаха по местата си. Вятърът спря своята песен. Птиците прибраха крилете си и се сгушиха по медните жици на стълбовете. Сякаш слънцето намали топлината си. С всяка нейна крачка цветенцата я милваха по нежните стъпала. Тя ходеше, а ...

Деца на звездите.
Това ли сме ние?
Аз виждам единствено
ходещи купища прах.
Отдавна в асфалта ...

Толкова е лесно още днес да те забравя,
да те прогоня от ума си за секунда само,
спомените кратки с клечка огън да подпаля
и към теб да не погледна даже и през рамо.
Толкова е лесно да не те сънувам вече, ...

Веднъж те няма,
после се появяваш на белия свят -
със глас изреваваш.
Растеш като гъба,
събираш мечти ...

Аз съм нежният вятър, който лицето ти галеше
и искрата, която в сърцето ти огъня палеше,
твоята слънчева пролет и щедрата ти есен,
твоята тиха радост и твоята хубава песен.
Ти си просторът, който с мечти ме зовеше ...

Пуснах те и ти си тръгна,
назад един път се обърна
и то, за да се убедиш, че вече
наистина от тебе съм далече.
Обърна гръб на всяка болка, ...

Спомен целува
нецелуната мечта
с устни-сълзи...
Стихът прегръща
непрегърната муза ...

Съхраних ти лято босоного
Разстлах ти лято босоного,
със вятъра рисувало слънца,
донесох ти и цвете синеоко,
окъпало се в утринна роса. ...