За да прекарам остатъка от живота си до теб.
Аз ти давам моето сърце,
ума, тялото и душата си.
Аз ти давам моята любов,
моето минало, моето бъдеще и сега. ...
Благодаря за страшното признание,
с което ме наказа на сбогуване,
благодаря за причиненото страдание,
макар че беше незаслужено...
Благодаря за честността, с която ...
Натрупана обич - вода животворна,
от извор забравен, подтиснат, но жив.
Възкръснала вяра в душа безпризорна,
пречистена сила чрез дух справедлив.
Крила преродени за полет безброден, ...
Виж в очите ми, колко ми значиш.
Зарад тебе се смеят, зарад тебе и плачат.
Защото всичко, което правя, го правя за теб...
Вплели ръце, вървим напред. Свят обет.
Не казвай, че няма за какво да се боря, ...
... на границата между Небето и земята...
По бялото на Душата пося ми мечти.
И закретах през чуждите ниви.
Закълваха зловещо и впиха пети -
Аз бях черна… а те бяха сиви... ...
Случайно си заседнал във началото,
от сутринта си самотния отшелник
и сънен пак се спъваш във стъпалото-
безспорно този тъмен ден е понеделник.
Някакво задръстване в главата ти ...
КАТАСТРАФА, ЙОВАН И КАФАНА
В началото на октомври 1996 година домакин на поредното експертно съвещание на дунавските страни беше БРП (Българско Речно Плаване). Съвещанието се провеждаше в черноморския курорт „Златни пясъци”. От името на „Bayerischer Lloyd AG”/Германия и DDSG/ Австрия участвахме аз и ...
Изхвърляш последни остатъци близост в бездна от боклучава реалност.
Аз съм бездомница. Ровя и търся образи. После лягам върху тях и се сгушвам в спомените им за преминало във взиране жалко съществуване.
Без да разбера, изстивам. Когато тръгна отново по улиците, всички вече ме презират. Не разбират с ...
Очакване, което с времето превръща
онази тръпка нежна на гръдта
в разпятие, във вик, в болежка.
Душа от пламък в пепел сред жарта.
Когато дланите небето не докосват ...
Ех, поезийо моя, ето - пак ме предаде,
обеща ми да мълчиш, но, уви, ти пак ме издаде.
От себе си куб лъжи създаде,
ала в замяна ти нищичко не ми подаде.
С теб в незнайни страни пътувам, ...
Заливат те вълни от спомени.
Вземат въздуха ти.
И аз съм там, и те спасявам всеки път.
Никога не бих ти позволила да се разтопиш...
... в ръцете на спомена. ...
Стоя пред огледалото и съм забравила какво трябва да правя пред него, а само издувам бузи с досада. Гледам отражението на Лина, която зад гърба ми наднича в леко отворената ми дамска чанта. Знам какво предизвиква любопитството й. И иронично я подкачам:
- Любопитството погубва котката.
Тя се дръпва к ...
Царството на сенките
Искам да знам дали съществувам?
Жив ли съм или на такъв се преструвам?
Какво бе с теб и какво е сега...
Истина или лъжа бе любовта? ...
Облечена в одеждите на странстваща вселена,
съдбата ми пристан на преродени въжделения,
плаваща с бездомен вятър и арфа на раменете,
акостирала между смъртта и небесните селения,
орисана е завинаги да бъде авантюра на Боговете. ...