През гората
Загубих ли се или търсих с трепет аз таз гора? Вървя бавно и се оглеждам, всичко е ново и непонятно за мен, но не се плаша, усещам, че има нещо познато в дървесата около мен. Времето бе сиво, въздухът - влажен и тежък, вятър раздвижваше голите клони и листата се вдигаха от земята за по е ...

Неканена разцъфна пролетта.
Неканена, но тъй желана!
Незнайно как си спомних любовта
и в сърцето ми възкръсна стара рана...
Спокойно си шушукаха листата - ...

Топи се есенното злато
в жарта на гаснещото слънце.
И ново чувство непознато
пониква в мене като зрънце.
Очи затварям – есенното злато ...

Когато бях влюбена. Целувката беше нещо различно. Сякаш давах част от себе си. Всеки път. Когато целувах момчето със зелените влюбени очи... Навеждах се към него. И му я подарявах. Една част от мен. И още една... И още.
И беше приятно. Не. Беше нещо повече..
Но после болеше. Беше останало прекалено ...

Самотна заспивам,
а толкова близки
заспиват със мисъл за мен.
Но никой, но никой
от тях не поиска ...

Нема 'лабаво при Яне.
Някого като подхване -
и до дупка ще го гони.
Справедливост, ред, закони –
все за тях нали ратува, ...

Щастие, нещастие,
път, писмо, любов...
Едно, две...
падат на земята те,
в марша луд ...

Дик и Ник седяха пред банката облечени в черни шлифери. Ръкавиците им също бяха черни, агнешка кожа. Дик беше малко по-висок от Ник и с две години по-голям. Също така, той беше лежал два пъти в затвора, а Ник само веднъж.
- Сигурен ли си, че ще стане? – попита Ник.
- Трябва да стане, братчето ми. Пи ...

И додето претърсвам далечни небета
с изранени от скитане ум и нозе,
като кърт, сврял резците си в корен на цвете,
ноемврийският студ ме гризе.
И не мога да стопля изобщо с дъха си ...

На птица в окото
Притиснал във душата си небето,
той крачи сам – през облаци и дим,
на храма Божи не съзрял кубето
и не дочул божествения химн... ...

Чуй! Раждаме се всеки ден
в усмивка на приятел.
В искра на поглед устремен,
в косите заиграли с вятъра.
Затоплена, земята ни прегръща ...

Молитва от безброй нечисти истини
извива бистрен път от сенки жилави.
Олтар, по-стар от времето,
рубинения кехлибар от сълзи сбираше.
В храма вечен на греховното ...

Един ден най-неочаквано ми предложиха работа като учителка в китно родопско селце. Рекох си: Божичко, колко романтично! Разкошната природа ще ме вдъхнови за стихове, които ще пратя в подкатегория – пейзажна. С голямо вълнение очаквах първия си работен ден. Имало е защо… Той се оказа истинско бойно к ...

Духът ми силен е,
когато онзи ден във трепет
усетих твоя шепот.
***
Духът ми силен е, ...

Знаех, че ще се срещнем някога
и ще се слеем в мисли от сбъднати мечти,
усещах, че ще се намираме всякога
и чувството огнено дълго ще ни гори.
Знаех, че ще посрещнем лятото ...

Ти каза ми веднъж,
че няма смисъл от това,
мъжът не може да е мъж,
ако чувства няма тя.
И стиснахме си пак ръцете, ...

Nicko - “LAST SUMMER”
1. All I wanted, I just found it in your kiss. All I need it I just got cauce you exist…!
Chours: Like last summer... It’s a secret kiss tonight! Like last summer… I just want you in my life! Like last summer… I just need you in my arms! All of my summers... I will wait for you ...

Искам те. Дяволски много те искам!
Вятърът пази леглото ни, виж.
Топли стъбла, предлюбовно притиснати,
чакат и чувстват, че пак ме болиш.
Пак ме болиш като слънце в очите, ...

Чувство за вина
От люлката - до рохката земя,
от първи плач - до сетната въздишка
все за врата ме водят на каишка,
направена от кожа на змия. ...

Самотните жени
са зимна приказка.
Замръзнало от отчаяние море
и пътища отникъде заникъде.
Мелодия недоловимо нежна, ...

Спускаше се сивата мъгла
над малкото селце,
мирис на горящо дърво,
топлеше всяко старческо сърце.
В готовност да посрещнат Коледата свята ...

СЪВРЕМЕННА ПРИКАЗКА ЗА ДЯВОЛА
"... покани ме Дявола - старият Дявол -
дома си на чашка абсент."
Христо Смирненски
Пържен смях от крило на момиче ...

ГРАДЪТ НА СПОМЕНИТЕ
Извил гръбнак под ласката на слънцето, градът, полегнал есенно в ниското, мечтае. А гънките на планината се спускат надълбоко в него, в мечтата му проникват, преливат в улиците и стигат чак в сърцето му — площадът. И всяка къща, подредена на улиците в броеницата, е спомен, търкул ...

С моята приятелка сме на следобедно кафе в парка. Късна есен, нежно слънце, ароматно кафенце... и едни намръщени хора… Айде, възрастните ги разбирам, ниски са им пенсиите, ама другите, пред заплата ли са, та са толкова унили. Икономическа криза, разбирам, световна, ама и в парка чак, е това някак не ...

Последната снежинка се прокрадва
и се стопява мигом в мойте устни,
въздишката стаена се разнася,
за да извика колко сме безумни!
Очите гледат се омразно, ...

Знам, че кафето го пиеш горчиво.
Знам, че виното го пиеш - Пелин,
знам, че душата ти бавно убивам,
но знаеш, не можем в общ път да вървим.
Ти си отвързана лодка в морето. ...

С черен креп ме завива нощта.
Прегръща ме през рамо самотата.
Две сълзи в очите ми блестят.
Сама без теб съм на земята...
Пред мене малка снимчица стои, ...

Бяхме в Гърция на екскурзия с двама приятели. Решихме предварително да отседнем в едно курортно селище. Вече се свечеряваше, когато пристигнахме. Тъй като беше ноември месец, всички хотели бяха затворени. В този момент разбрахме, че няма къде да спим. Започнахме да се питаме един другиго какво да пр ...

ДРУГАТА
Тя е толкова хубава, Господи, толкова трепетна!
Павлина Гатева
Надарил си я, Господи, с хубост –
всичко в нея сияе. ...

И тази нощ сънувах, че съм с теб,
но някак от различни светове,
и бродехме из пуста, непозната степ,
възседнали своите коне.
Препусках аз на белия си кон, ...

Шеметно, трепетно
в диви ливади,
в глухарчета бели
потапям нозе...
Росата в тревата ...

Ковачът
На дядо Марук и майка ми
с цялата ми обич и уважение.
Тази сутрин баща му го вдигна рано. Време беше да тръгне на училище, но баща му беше решил друго за малкия Марук. Вместо да учи писмо и четмо, щеше да учи бащиния занаят. Момчето беше едва на 8 години, но беше здраво, с широки рамене. Беш ...

DANIEL AVDALA: arrangement, sound, keyboards, vocals.
Песента е композиция от 1954 година на Бернард Уайнмън и Лии Розенберг, записана е от Елвис Пресли през 1956 г. и е изпята за пръв път пред публика от него през 1957 г.

Ревът на нощна сянка във гората
разкъсва грубо крехката мъгла,
раздиращ вой убива тишината
и тича по безлюдната земя.
Където липсата на светлина се движи, ...

Когато си сам. Когато те боли.
Когато пред теб е само тъмнината.
Когато сълзи напират в твоите очи.
Когато няма светлина в далечината.
Когато в сърцето ти има празнота. ...

Мечтаеш ли?
Защото аз мечтая.
Мечтаеш ли, щом затвориш уморено очи?
Мечтаеш ли, когато мен ме няма,
да ме прегърнеш и и целунеш ти? ...