Срастнал си се с твойта роля
на въздишащ ухажор.
Но свали грима си, моля -
некадърен си актьор.
Питам се: кому бе нужно ...

Разрушителна сила разклати покоите
на кроткия приспан копнеж,
неизживян, безвъзвратно пропъден
от плътта и душевния гнет.
Неизречени думи обзеха ...

КОГАТО СИРТАКИТО ЗАПЕЕ…
(откъс от "Терминалът")
Понеже темата за изграждането на терминал на СО МАТ в Техеран. е свързана с много обемни професионални проучвания от всякакво естество, срещи и разговори с хора от различно ниво, разчети и анализи, обосновки и още куп неща, които по понятни причини ням ...

Пино Даниеле - Тази безкрайност
[Autori: Giuseppe Daniele (Pino Daniele)]
[Автори: Джузепе Даниеле (Пино Даниеле)]
Това е песен от големия италиански певец-автор, Пино Даниеле. На първи "слух" гласът му не е от най-хубавите, но понеже е глас на истински и добър творец, бързо се разбира (може би не о ...

GROUP "PARALAX 2" 1988: Румен (китара), Даниел (бас), Стефан (клавишни), Михаил (ударни). Това е популярна песен от 1932 година, аранжиментът е изцяло наш. Записът е правен на живо.

ВИНА
Стига да искам,
ще съм тук
или там… някъде.
А може би вече ...

Един ден се отказваш и ако имаш късмет, започваш да живееш само заради себе си. Иначе пак кърпиш нещо, тук и там, опитваш се да накараш някого да изглежда цял от твоя ъгъл.
Естествено, се отказваш и тихичко си прибираш очакванията в джоба. Така де, ако си успял поне него да закърпиш като хората.

И малкият пламък не гасне,
щом лъхне го бриз във нощта...
Напротив! От вятъра расне
и бавно разтапя свещта...
Любовта ми към теб тъй е жарка! ...

Здравей, скъпа моя ПАЛЛОМА! Върнах се! Най-накрая се прибрах от незабравимия екзотичен остров на Хри...! От няколко дни съм у дома, но суетенето около мен, разправиите с багажа ми и посрещането на гости не престават. Откраднах си мъничко време и с нетърпение извадих стария ключ, който бях скрила меж ...

Двадесет и деветима
във онези дни дарени
с власт и сила бяха,
и за майчината си земя
вериги тежки изковаха... ...

Циклон разперил облачни крила над мойто слънце бледо
И в мрак потънал е денят заключил в плен сърцето ми студено
И бързо времето минава седмиците нижат се в мъгла
Мигове на тлееща надежда носят само празнота
Без теб отново чувствам се сама ...

Мечтая – следователно съществувам
Какво е мечтата? Стимул да вървиш напред, цел или просто нереално желание, по което човек въздиша, невярващ в сбъдването му. Реалност или илюзия. Върхът или пътят, водещ към него.
Но всъщност какво значение има? Нали човек има нужда от всичко това, за да бъде животъ ...

Вижте новото слънце,
погледнете промяната на сезоните,
помиришете дъжда,
събудете се до музата си за деня
и погледнете през прозореца, ...

Само сърцето прави сметка
По-хубаво е всичко твое
да е постигнато със собствени ръце
подаръкът винаги е свое
на друг човек на чуждото лице ...

Да заплача ли, когато си отидеш?
За това, че ме научи как да чувствам.
Или на раздяла във очите
да ми видиш само студ и пусто.
Да протегна ли ръце да те прегърна? ...

Хъшове с левове на чело,
духове – страшни невидимки.
Лицата тъмни крещят мълчаливо
във фирмата на Сметния Завет.
Записват си номера на Столичния Кмет. ...

Забележка на автора: "Най-накрая се наех да кача втората глава. Писана е преди повече от година и ѝ трябва редакция. За момента обаче съм се концентрирал върху развитието на историята и редакцията не е на дневен ред."
Втора забележка: "Университетът наистина си взе своя дан... След година прекарана ...

С прелюдия към теб започва съботната вечер
и въздухът насища се с копнежи и съблазън,
а аз не мога безучастен да оставам вече,
пороците ми вместо мен започват да приказват.
Не закъснявай, поканата ми е съдбовна, ...

Христина РАДОМИРОВА
Румен ЧЕНКОВ
ОСТАНИ!
– Съзнаваш ли какво направи с мен?
Как животът ми дойде и промени? ...

Светът пълен е с прекрасни неща,
изпълващи сърцето ми с чувства.
Звездите на небето през нощта
блещукат като далечни богатства.
Гледам в твоите кафеви очи ...

От отломки се научих да живея,
от изгаснали огньове палех пламък,
но нищо не можа да ме склони да онемея,
и сърцето ми... никой не разби с порив жалък!
Погребах надълбоко всички мили думи, ...

Къде останаха онези дни красиви,
защо загубих те и не мога
днес аз при мен да те върна?
Имам ли сили да вярвам
във вчера, в онези сутрини ...

Тя дойде от небесата.
Той към нея се привърза.
Тя е в мрака – светлината.
Той сърцето си превърза.
Тя събуди му душата. ...

Прости ми, че обичам те,
щом мрачна есен съм за тебе,
и че хладен съм октомври
пред хубавото юлско време.
Не ме вини, че съм коприна, ...

Не ме питай, защото ще ти кажа!
Не ме питай, защото ще призная.
Не ме питай, че още те обичам ще докажа.
Не ме питай - някога дали ще спра, не зная!
Не ме питай, защото още те искам. ...

Глас - по-нежен от коприна,
очи - по-дълбоки от океан,
ръце - по-здрави от платина,
устни - търсещи своя пристан.
Сърце - по-студено от лед, ...

Имам дъщеря голяма,
моя утрешна отмяна.
Умна, искрена, засмяна,
тя е гордостта на мама.
Мойта мила дъщеря - ...

Видях те
в края на малката уличка -
стоиш и мълчиш,
пишеш измислени приказки
на живота по белия лист, ...

В памет на баща ми - няколко негови стиха
Една цигара
и едно сърце,
и две невинни, безобидни думи;
Една цигара, ...

Майчице ти свята!
Създателка на детските мечти.
Написала с кръвта си
романите живот.
Творец на вяра и устрем ...

Не съотнасям произведението към "Приказки и произведения за деца" или към "Хумористична проза", защото го намирам много смислено и дълбокомислено. Надявам се и вие да го разберете.
Погребението на една крава
(И културата беше погребана)
Тя живя в къща. Всъщност, не кравата, а нейната притежателка. К ...