О, Животе! Нямаш ли съвест в теб да гори?
Как без пощада разбиваш човешки мечти?
Няма ли милост в твойта душа,
че пак опустошаваш всичко по света?
Животът, без да искаш, продължава ...

В бездумие отровата се влива,
а паяци - в душата ми плетат,
ти още си омайващо красива,
защо ли не достига този факт?
Живеем бързо, даже прекалено ...

... Прибрах се общежитието и седнах на пода. Притварям очи: в съзнанието от само себе си започват да изскачат думи, всъщност това е техника, приписвана на самия Гуатама от рода Шакямуни, по-известен като Буда: Правя дълго вдишване. Правя дълго издишване. Правя късо вдишване. Правя късо издишване. Ус ...

"Тъжна съм, Обич! Ти пак си отиваш...
Някак безплътно се губиш в мъглата...
Шмугваш се в първата уличка крива
и ме оставяш сама с тишината."
"Как не си спомняш, че ти ме намрази?! ...

За лудите
На „луд” е равен „ненормален”.
Така се сочи чак до гроб.
Но „луд” да съм, че днес
„нормален” ...

сънувам ден
търся вътрешни усещания
в които насладата дреме
халюцинирам си времето
през деня ...

Дневникът на едно излекуване– част 8
28
Това, което не ме убива, ме прави по- силна?!
Хич не бях съгласна в момента!
Мотаех се из къщи вече втори ден. Не бях се и къпала, след като оная нощ висях в банята, докато не гъбясах и пак не можах да сваля миризмата на пот от себе си. Така че обявих къпането ...

В съня си чувам те как плачеш,
скрит от тъмнината,
сълзите тихо как се ронят
и идва болката позната.
Аз искам пак да те прегърна, ...

Мама Меца-Грижована
днеска рано-рано стана,
мляко сложи на софрата,
да нахрани тя децата.
Сипа първо на момчето ...

Екранът светъл е,
а пък е черно зад прозореца!
Но пак е адски синьо във очите ти!
А в моята душа червено е!
Снежинка имам във зеницата! ...

Дъждът заваля тихо и кротко. Земята го чакаше. Беше пролет.
Доволен беше дъждът. Щеше да измие всичко и всички. Но... какво е това? Хората разпериха чадъри? Ядоса се и се усили. Много се усили. Капките станаха големи и студени. Земята напоена се наводни. Каква грозна гледка...
- Не, не - си каза дъж ...

КЪСМЕТ
Слънцето клонеше към залез. Удължените сенки на прашните дървета полягаха в избуялата край пътя лайка. Цялата улица тънеше в тънкия мирис на билката. Две дългобради кози, изправени на задните си крака, подпираха дувара на Върбановия двор и с настървение прищипваха върховете на цъфналото бъзе. ...

Представете си един мъж. Всъщност, точно в момента не повече от момче; седи на паважа. До него има точно едно триъгълно картонче, което предполага, че някога някъде е имало и парче пица. Което обяснява и касовата бележка, хвърлена на, да речем, метър.
Ако следваме филмите, момчето трябваше да си къс ...

Стоя с ужасно глупава усмивка на лицето и така в продължение на вече няколко часа. За пръв път от ужасно много време чувствам как сърцето ми тупти в по-щастлив ритъм от обикновено.
Тъгата, която бе обладала цялото ми същество, както буреносните облаци хвърлят сянката си върху оживения град и го прев ...

Движение 1: Въведение в Хаоса
Вали!
Гърми!
Трещи!
Малки капки падат по листата! ...

Пожелах си гнездо – и подирих наоколо слама,
стиска лепкава кал и забравена в стомни вода.
Търсех миг - за подслон. И надеждица – капчици само...
Газех в гъстото блато сред воя на жаби стада.
Сплитах снопи камъш и не знаех ни ден ли е, нощ ли... ...

Когато те обичам
В жълто съм, когато те обичам,
топла светлина за теб извирам,
с устни на безкрая те обричам,
с пръсти те рисувам и намирам. ...

Не мога да не се надявам,
когато близо съм до теб.
И сълзи на воля ти раздавам,
превръщайки се в половин човек.
Когато в скръбта си съм обляна ...

Не беше дъжд.
То бяха стъпки на
една жена, която е далеко.
По хлъзгавата хладна светлина,
по мокри листи, покриви, пътеки, ...

Един народ бе смачкан от съдбата,
от петвековно робство поразен,
но търсеше той път към свободата -
не се признаваше за победен!
Пробуди се от сън и после тръгна ...

Поглъщам ли ви с празнотата си?
И щом усетите дъха ми - бягайте.
Кръв тече, когато ви докосвам,
когато ви целувам, хапя.
Самотата ми издира ви ръцете ...

Ето виж – заваля...
Не усещаш дъжда,
но... го носиш в очите си –
тъмни и плахи.
Пак ли? Пак ли си плакал?! ...

И да ти разправям скъпа, моя ако знаеш вчера какъв номер ми извъртя, ти напарво не можеш да си представиш. Нервите ми скъса. Аз не знам коя ли би го търпяла? О, такова ти няма да търпиш и една минута. Майко, млъкни, ти не ми се бъркай, моля ти се! Абе майка е тука за празниците, с нея какви празници ...

В безсънните нощи,
когато мисълта лети
и се блъска безпомощна,
в черепните стени...
Признавам по човешки ...

0000000000000000000000000000000000000000
Всичко бе готово! Сандра се огледа за последно дали не е пропуснала нещо, но всичко бе перфектно подредено.
- Скъпа, какво правиш още тук? Отивай да се обличаш! Гостите вече пристигат! - Сам бе притеснен - Виж, аз вече съм готов! - беше облечен в черен блейзъ ...

И над града заваля, тъпа болка в сърцето,
грозна, зловеща луна, глухо е и морето.
Схлупва се тежко небе, а тебе те няма, къде си?!
Болката тихо влече само спомен от някакво ехо.
Помниш ли как на брега седяхме и гледахме тихо, ...