А казват...
А казват, че очите са прозорец на душата,
но по тях виждаме болката така позната.
Ръцете били за докосване на човека любим,
но усещаме тъга, когато се отчуждим ...

Лустросани предателства с усмивки присвити
по рамото потупват ме и ме гледат в очите.
Срещу тях няма изградени надеждни защити,
защо пак печелят те, а губят все добрите?
Паяжинни въпроси оплитат ми представите, ...

В пожеланията за рожден ден или какъвто и да било друг празник, включваме и щастието. Щастие - чувство, което те кара да сияеш, да си усмихнат, да живееш пълноценно.
Щастливи ли сме ние хората? Можем ли да оценим това чувство и колко често го изпитваме? Щастието може да се разгледа от много различни ...

Защо не затвориш очите за миг,
да видиш живота по начин различен,
да чуеш във себе си глухия вик,
че всъщност си силен и даже обичан,
че всъщност се криеш от погледи чужди ...

ТАЙНА
Ти си моята тайна –
моята любов до поискване.
Ти си спирката крайна.
Последна любов те искам. ...

Тъй цветен е и ярък, и лъчист,
тъй нежно гален е от Слънцето самотно,
изпращащо го в родната му вис
към сребърните дебри на Луната.
Облечен е във огън, в пламъци, ...

С какво да те сравня?
Дали със сияйната зора,
която е Божествена светлина.
Или с шепота на млада гора,
която дарява свойта ведрина. ...

Не беше любов, щом така нарани ме!
Не беше любов, щом сърцето разби!
Не беше любов, ти си демон без име,
играещ умело със хорски съдби!
Не беше любов, беше дяволска нужда! ...

Ще избягам от теб, ще избягам от себе си!
Ще затворя решително всички врати!
Ще заключа и своите чувства!
Ще се гмурна в море - безразличие,
ще се скрия в пустиня безводна... ...

42.
Изпаднах от съня си с рязко вдишване и с неясно, но твърде силно тревожно чувство. После въздъхнах тежко. “Ден последен”. Това обясняваше всичко. И звучеше като присъда. Бях се събудила в девет, като по часовник. Явно регулярно повтарящите се аларми от предните дни бяха реанимирали някакво подоб ...

Никога отново няма да е твое моето сърце.
Сега аз съм тази, която пролива сълзи, преглъщайки болката с усмивка,
борейки се с поредния ден и поредните чути думи...
Преглъщам тихо мъката си, но е толкова трудно пред света да бъда щастлива, а вътрешно да горя... Трудно е да пренебрегвам погледа ти, изп ...

И някъде там, сред прашния свят,
се раждам убита и никога жива.
А животът ми - толкова млад -
в ръцете ми чезне, издъхва, умира.
И плътта ми дом не ми е, ...

Великден дойде,
да, днес пети април е.
И елате, хайдe
яйца да боядисваме.
Децата ще се включат ...

Колко бързо лети времето! Месецът ми тук отвори криле и изхвърча! Неприятно връщане... Свръхбагаж... Сълзи. Сополи... Липсва една думичка: “Благодарим!“ Само плочката ще ми остане... Познато, нали?
Напрежението ме прави tonta (глупава - исп.). Слагам сандалите в кошницата да премина през митницата и ...

Фонтаните танцуват с вечерта
на дансинга от лунно огледало,
край призрачни, безмълвни дървеса,
облечени в ефирни наметала!
Фонтаните танцуват с вечерта – ...

В такава нощ
блуждаят музи.
Събличат мигом
всеки свян.
Горят по тялото, ...

А Д
____________________________
В неговия Ад
няма място за Ангели.
Нито за разказвачи на приказки. ...

Моята приятелка - смъртта,
често ме посещава...
Понякога идва ей така -
и от някой близък ме лишава...
Понякога се прави на мила, ...

Погалени от Вятъра
криле
мечтаят да преплуват
Небосвода.
Обърнал поглед, ...

Никита Сергеев забърза леко крачките си. Успя да се качи в автобуса в последния момент. Огледа подозрително за контрола. Слава богу, този път нямаше! Неколцината пътника не го удостоиха с поглед. Седяха умислени, всеки загърнал се зиморничаво в дрехата си. Зъзнеха безропотно, дори не се възмущаваха, ...

В огъня аз съм калена и с него да играя аз умея. Хвани ме ти, хвани, пожара в мен усети, но недей ме пуска, а в огъня стъпи. Залезът съм аз на твоя ден - ярък и тъмен, дяволът с погледа мил. Устните ми сладкодумно те привличат, но напоени са те с отровата змийска. Ръцете ми милват, прощават, но и те ...

Аз
Кой съм аз? Тинейджър, изграждащ се човек.
Понякога аз съм лошата невинна, неоценената. Понякога съм обичащата силно, болезнено и никой не забелязва. Понякога плача със сълзи, ридаене, но никой не чува. Аз съм оптимист, понякога реалист. Положително настроен, но понякога отчаян. Аз съм този, койт ...

Преси: -Млъкни бе, Преслава, пречиш ми!
Преслава: - Офф, че си скучна, никога не искаш да си говориш с мен!
Преси: - Ами ти постоянно искаш да говориш...
Преслава: - Все нямаш време за мен! Като сме сред хора, те е срам да ми говориш, като сме сами, си намираш друга "полезна" работа... Пффф, писна м ...

"Black Nights"
Black night, white lights
Your eyes amplify
Like a heartbeat
On the downbeat, lover ...

If I wasn't here tomorrow
Would anybody care
If my time was up I wanna know
You were happy I was there
If I wasn't here tomorrow ...

Хайнрих Хайне
Девойка на морския бряг...
Ein Fräulein stand am Meere
und seufzte lang und bang.
Es rührte sie so sehre ...

МАМО!
Някога бях във прегръдките ти,
а ти беше в сърцето ми.
Някога виждах болката ти,
но се правех, че мижа. ...

У Н И В Е Р С В С И Н Ь О
поизгоряла от слънцето
луната се лющи
посипва бяло злато
в живата страница на океана ...

Срамно време
Не вярвам глупак да си вземе поука,
но пак ме раздразни таз суетня –
кукувицата с нова сила закука,
снесла яйцата си в чужди гнезда. ...

Несподелена любов
Той погледна в очите ù кафяви,
влажни, красиви като на сърна,
вгледа се, очаквайки любов, слова,
ала сълзичка там една ...

Моята малка сестричка
Моята малка сестричка,
хитра е като лисичка.
Скача, скача по кревата,
после дърпа ми листата. ...

Летели
две гълъбчета бели.
Намерили парче от пица,
мъничка трошица.
Да хапнат се поспрели. ...

И ето ни отново. Прохождащи като деца.
Учещи се да обичаме – познавайки дома.
Какво е любовта? Безвремие, облечено в дни.
Мечта, съшита с минутите - конци.
Какво съм аз без теб? ...

"А и брадвата лежи вече при корена на дърветата, и тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля." Матея(3:10)
Покай се, земьо! Времето изтича.
Дървото ти дали принася плод?
Неплодното веднага се отсича,
а плодното пребъдва във живот. ...

* * *
Цяла нощ
буйстваха
ненаситните ветрове…
Блъскаха ...

От тишината беше оглушал,
надеждите избодоха очите,
но коренът му беше оцелял,
звезди разсаждаше в лехите.
По старата асма гълчеше ...

Когато се налага да обяснаваш неща, които влизат в домашното шкафче за необяснимости... е, именно тогава, разбираш колко празен и безчувствен е речникът ти. Седиш пред празния лист, в главата ти е суматоха, някъде в далечината съседът ти свири на пиано и някой е прострял последните си чисти тениски ...