Омръзна ми от болка да се раждам и в болка да умирам (пак).
Въздух не ми остана да издишам, а да вдишам, нямам как.
На любовта си съм вече безкрайно далечна.
От душата ми – и помен няма.
И не спирам, ...

Събуждам се и поглеждам към стената,
там, където съм наредила небрежно много мои снимки.
Измежду тях, някъде по средата,
намираш се и ти...
Още сънена, правя някакви си мимики. ...

Защото аз не искам да греша.
Не искам да пристъпвам громко.
Не искам кървава душа,
оставила безжизнени отломки.
Защото искам да живея ...

Ти си толкова далеч от мен
А вятърът на вън е толкова студен
Той покрай мен минава
И хладината в сърцето изстудява
Но топлата мисъл за теб ...

Ето ни отново
сами в този свят
и започваме всичко наново
за пореден път.
Ето, грешките отново се повтарят ...

Изгубена е вече тя,
онова силно чувство – Любовта.
Сега е само думи и изречени слова,
празни думи, казани на вятъра…
Във безкрая отлетя... отново... ...

В очите ми се вписа като болка,
която дълбините им изрича.
Но никога не ме запита колко
е дълга тишината ми без тебе.
В ръцете ми остана като белег ...

Надига се страхът на пръсти
да пипне голата мечтa.
Разрошената рима търси
ръцете на стиха.
Надбягват се светлите мисли ...

Там някъде отгоре...
Светлина си...
и Любов...
В памет на Рая....
Преди година само беше още с нас. ...

Недовършен
Незавършен в душата си... бял.
Труден ребус - живота обичам,
колко в мен е картини създал -
неживян, не ще го предричам. ...

Когато чувствата излишни са... къде отиват те?
Когато имало ги е със купища... изгубили са се като дете?
Все казват, че енергия в природата
не се изгубва - сменя си породата.
Дали избягали са на перваза? ...

Посях толкова надежди в теб,
но плевелът на твойто безразличие ги задуши.
И като разочарован от реколтата орач
зовях с косата си Смъртта,
а Червената пътека стана път. ...

В щастие и тъга вие подкрепяте моята душа,
без вас дъждът би бил студен, а нощта - страшна.
Вие сте моят пристан и моето спасение,
за да продължавам напред давате ми вдъхновение.
Знайте, че можете винаги да разчитате на мен, ...

Важна задача
получи Кълвача.
От сутрин до здрач
да бъде пазач
на всички в гората. ...

-Е, разказвайте, какво се случи?
-Имаше страхотна буря! Яхтата се разби. Паднах във водата и съм загубил съзнание. Как съм стигнал до брега не зная, но като отворих очи, видях нея! - той погледна с толкова обич Сандра, която вече сервираше чая.
-Случайно погледнах през прозореца и... видях човек на ...

Толкова си друга, че препържи въздуха.
На жена се преструваш, за да ти падат на удара.
В гарваново облечена, под перуката - огнена.
Скритият коз на Дявола, в бесовете му валяна.
Палиш планети със заоблено вълнение, ...

Поогледах се - не те видях,
търсих те - не те намерих.
Зачудих се къде си ти – най–добрия ми приятел.
Мъничко ядосан и леко симпатичен, аз винаги те виждах.
Но днес сякаш беше нов ден за мен. Такъв, че теб те нямаше. ...

Петко не учи, затова няма да сполучи.
Учебник да хване не ще,
а играе само с плюшеното си мече.
Бележникът му е пълен с двойки,
но на места намират се и тройки. ...

(на творците по душа)
В приказка на черно-бели краски
е заключен извънредно малък свят
и в него – ние, вечните мечтатели,
все бързаме за някой влак. ...

Страшно се надига тъмнината
да обгърне всичко с хладна грациозност.
Ето – даже въздухът се дави,
тъжен, с обозрима сериозност.
Всички късчета на разпиляната надежда ...

В сърцето те допуснах втори път...
и болката завърна се повторно,
а равна беше тя на малка смърт,
защо ли позволих така неволно...
повторно да живея на ръба... ...

Сред полянка в слънчев ден
синичко цветче наднича.
Хей, забрави ли за мен?
Няма кой да ме обича!
В миг усмивка ми дарява ...

Тази пролет баба Живка
почна да бере копривка.
Аз в двора съм до нея,
искам да помагам,
но не смея. ...

Без тебе мога да живея,
без теб, без твоята любов.
Без теб пак силно ще се смея,
макар без теб животът да е суров.
Без тебе мога, но не искам, ...

Ще се стичам на спомени...
Плуваща вътре във теб.
Ще дочупвам треските отломени,
изгорели в горчивата степ.
И когато събуждам очите си, ...

Тежък е пътят на думите. Непосилно се носи...
Въздухът не ти стига да ги преглътнеш.
Изплъзната дума между зъбите скърца...
по вените – остър бръснач, нож – право в сърцето.
Птиците да прогоним... срежете крилете им. ...