Страхувам се, Любов, от старостта.
Не съм готова никак да я срещна.
Живее в огледалото ми тя
и хили се на всяка наша среща.
- Виж, нова бръчка имаш тук, и тук! ...

Дъждът е сух като червено вино
и милва уморените ми мисли,
сякаш че по вените разлива
надежди и мечти кристално чисти.
Небето е притихнало до сиво ...

Обичам всяка точица по теб.
И бръчица. И петънце. И сянка.
И погледа ти строг. И твоя тен.
Обичам всичко, заедно с дъха ти.
И твоя гняв. И кроткия ти миг. ...

Тръгваш си
и само кукувицата от стенния часовник
с прегракнал плач скърби.
Нали по съдби сте посестрими двете.
В чуждите домове търсите топлина, ...

Побеляло от
бели минзухари небе,
разлисти простора,
копнежи, усмивки.
Бели гълъби ...

КУКУМЯВКАТА
Мария не спеше. Събуди я тежкият грохот на ранния автобус за смяната, който накара стъклата на прозорците да зазвънтят. Тя се завъртя в леглото и провисналата пружина простена под те­жестта ù. Машината накъса тишината на парченца, но те бързо се утаиха върху спящата улица, натежаха върху ...

Ти пред мене си,
като приказна икона,
на която се моля нощ и ден,
ти си като топла вода,
която къпе моята душа! ...

За пореден път се чувствам ниско,
и за пореден път Не мога повече.
Не навреме се оказах твърде близко,
до завоя... и последвалото гробище.
Прецъфтяха и „Големите надежди”, ...

Как да те прежаля, обич ненагледна!
Огън ме изгаря, като те погледна!
Черна ли прокоба връхлетя ни гневна:
Бог не те закрили, дявол те поревна!
Майстори зидари - пусти-опустели! - ...

Сън ли ти беше по моите клепачи?
В утрото тръпнеща взора си диреше,
морна заспиваше на жадните устни
и със зората в роса се превръщаше.
Вятър ли беше? Щеше да стихнеш. ...

Мери искала да сформира курс за личностно развитие, но задачата ù се струвала трудоемка (имала си друга работа, трябвало да направи описание на курса, да му измисли име, да намери учебно заведение за представянето му), затова все отлагала. Един ден, както си работела на бюрото, я осенила мисълта да ...

Кръговрат
Младостта ми - дар от господ, господар
на убиеца си роб.
Кръвта ми - бурна, изтече бавно, привикан
бях от бог. ...

XI
Тази сутрин в двора на едринския сарай цареше необикновено оживление. Султанът потегляше на лов.Той яздеше прекрасен бял кон, следван от приближените си люде, възседнали силни жребци, както и от доганджиите, всеки от които беше с обучения си сокол на рамо. Край това шествие подтичваха ловните хръ ...

Мечта
Да се загубиш сред безкрая,
където чезне вечерта,
да се събудиш в омая,
сред пламъците на деня. ...

ОТГОВОРЪТ...
Затварях всички врати
угасих всички звезди
но след всяка една оставаше ТИ
Със символа на свобода ...

Глава 2
Сделка
Тъмнина, тъмнина и пак тъмнина. Имах усещането, че всичко около мен е потънало в бездънен мрак. Не усещах нищо, не можех да чуя каквото и да е, а относно зрението ми, сякаш бях сляпа.
Не разбирах, как толкова бързо успях да загубя съзнание. Нали бях вампир, нали бях безсмъртна, тогава ...

Споменът за теб бе утихнал
и с гордо вдигната глава вървях напред,
но ето, че внезапно ти се върна
и всичко преобърна в мен.
Отново аз изпитах болката голяма, ...

ухажвай ме
но не ми сваляй звезди
не ми кръщавай усмивки
а на мен се усмихвай
вдъхновено ...

Намерих те и ти остана,
в живота ми. Във моя дом.
В нощта ни, от любов пияна!
На пръсти влезе – мълчешком –
в сърцето ми и скри звездите – ...

Вземи ме на ръце...
и отнеси ме до ръба на нищото.
Разбъркай няколко сълзи
със изгрева
и ще получиш цвета на любовта ми. ...

… не питам…
"… посипал съм шепа зрънца очакване... и чакам…
да кацне едно "Здравей…", за да си клъвне..."
Едно "Здравей…" току се приземи.
Оттласнато от Своето очакване. ...

Застигнат от най-нежната стихия,
мечтите свои, сбъднал във Жена,
аз врекох се и трябва ли да крия -
в най - слънчевата Фея – Любовта?
Обичах те и все към теб пътувах, ...

Не мисля, че живееш пълноценно -
копютърно-предизвикателно;
не смееш да напуснеш стаята
и да рискуваш с истинско приятелство.
Представяш си какво ли би се случило, ...

IX
Работа кипеше в султанския двор. Какви ли не майстори изпълняваха прищевките на султана! Имаше мимари, дърворезбари, златари, ковачи на желязо, художници и каменоделци, като моя приятел Злат Момчилов. Повечето бяха от румелийската земя, но освен гърци и българи, срещах още и италианци, маджари, б ...

Това стихо е специален поздрав за всички, които ме обвиняват, че съм пишел скучно и еднообразно.
Любов, обещавам, няма да съм с тези,
които вред край мен полагат в ковчези
своите собствени несбъднати мечти,
невярвайки слънце ...

В очите ти прочетох онзи страх,
с който се надяваше да не се срещаш,
след всяко мое тръгване назад,
след всяко мое идване отсреща.
В очите ти прочетох онзи тих копнеж, ...