- И какво, разказвай?!
- Е, какво... Нали знаеш, че всеки петък излизаме да вечеряме навън с мойте две приятелки... Добре, че не те запознах с тях... Та отивам аз първа, сядам, поръчвам и... чак тогава виждам - срещу мен седи най-красивият мъж на света. Сигурна съм, защото още не бях пила и ме гледа ...

По реката на забравата води ме.
Към опасания с рози бряг.
За да стопля във сърцето твойто име.
И да мина твоя път със детски плам.

Котенце
Колко малко, сладко, мило
е котенцето игриво.
Дали ще ти се свие в скута
или в обувката ще се набута, ...

Обичам слънцето да виждам,
как свети в твоите очи,
и ти щастлива да се смееш
на цветя, птички и треви.
Усмивката ти е блажена, ...

Във връзките има нещо съсипващо - предлагам да си го спестим. Какво от това, че ще прекрачим бариерата и ще се целуваме? В целувките има нещо опустошително и сякаш вместо начало слагат край. Целувките са край на увертюрата и край на най-желаното преследване.
След целувката в очите умира онова котешк ...

Осъди ме доживотно на любов,
заключи ме в твоите прегръдки!
Бъди ми съдник,
аз ще съм ти роб…
Наказвай ме за моите постъпки! ...

Приятели, до вчера мечтаех си на глас,
как скоро ще изляза във пенсия и аз.
Трудих се почтено и стажа си броях,
очаквах старините спокойно и без страх.
Осигуровки внасях в държавната хазна, ...

Отворените шепи
на деня
изсипват словеса
в мъглата
преддъждовно. ...

Животът ти прилича ми
все повече на сделка,
предава се, продава се,
същинска пъргавелка.
Обича ме, отрича ме, ...

Красота изпълва погледа ти,
пред теб бледнеят полските цветя.
Какво се случва с мен? Наистина ли
във мен разцъфва любовта?
Без тебе нощите минават тягостно, ...

Писък на птица, пробол тишината;
нежна въздишка, спряла дъха;
шепот копринен, докоснал душата;
желание, скрито в летяща звезда.
Поглед, открил съкровените мисли; ...

Облечи ме във думи, моя мила поетесо,
моля те, направи ме поне малко красив,
помогни ми да спечеля любовта им, принцесо,
мога да направя всеки от тях по-щастлив.
Те са мрачни, сърдити, вечно унили, ...

Трябваше ми светлина,
във момент на просъница.
За да мога да осветя
в себе си всяко ъгълче.
За да мога да поизровя ...

Плаче днес земята ни черна,
плаче сякаш загубила път.
Вие там февруарският вятър
и забива нокти в човешката плът.
И озъбен от злоба е турчинът, ...

Три ириса
в нозете ти положих.
Три ибиса
в небето ти изпратих.
Знам. Не е много. ...

В пустинята е толкова студено...
За нощ размества вятърът била.
Ах, пясъкът игли забива в мене.
И как боли, и как кърви гръдта...
Безмилостен е, дразни го викът ми. ...

Откраднато щастие
По устните все още лепне любовта,
телата тръпнат… А е късно вече..
Той си тръгва, тръгва тя -
на чуждо щастие обречени. ...

Мечтата, за която живея, е всъщност болна амбиция -
непланувано зачената от грозна действителност.
Появи се от дъха на мастило,
обрисувало с думи терзанията ми.
Аз не спрях да пиша за жалкото в живота, ...

Kъде си ти, моя любов?
Къде да те търся не зная.
Безмилостно гасне животът суров,
забързано тича да гони безкрая.
Къде да те търся, дали във калта ...

Дали те помня... добре се грижиш за това... Кой си ти...
Беше всичко на света... ти сам се търсеше, как аз, наивната, да знам кой си.
Беше убеден в своята игра, която в миг загрубя.
Беше този, който не чуваше и не виждаше... не искаше...
аз бях тази, която бе виновна за това, която не приела любовта ...

Събирах дъжда
в глътки ясно самосъзнание...
Разбрах защо - дъха
ти е бил винаги в моето признание...
Днес приемам едно: ...

Аз щях да се зарадвам да те видя,
да приседнем на кафе,
да си подадем приятелски ръце.
Да се върнем в доброто старо време
и да прегърнем спомена, който ...

Зимна приказка плете се вън,
сняг се сипе като сребърни дантели.
Господ Бог сънува своя сън,
бяло одеяло стели.
Там се сгушва заек бял ...

устните ти са мелодия
разтварям се винаги
в нея
а когато ме заключиш там
резонантното усещане ...

Ручейко,
бликнал сред горските дебри,
чист като детска сълза,
тичай надолу,
докато намериш ...

Горчив/о/а/и
Горчиво беше - още щом те наблюдавах.
Горчив бе пясъкът, във който аз умрях.
Горчиво беше всеки път, когато те предавах.
Горчив бе образът, на който аз се спрях. ...