Препускайки през дните на живота си,
аз бях забравила какво е обичта.
Но срещнах теб,
усетих топлината от сърцето ти,
обикнах те, душата ми запя. ...

Мечтая и ридая, пиша стих,
но отиде си и този тих, прекрасен ден -
без помен, както твоите цветя и брилянти...
Дадох ти единственото, което имах.
Ненужни бяха твоите цветя и брилянти... ...

Всички щастливи семейства си приличат Всяко семейство е нещастно по своему
(есе)
Тази мисъл е използвал великият руски писател Лев Толстой в книгата си „Ана Каренина”, за да разкрие разрива в семейството на Обломови.
Самият Лев Толстой не дава пряка дефиниция на понятието щастие и нещастие, а индире ...

Пеперуда красива видях,
до дърво старо прибрала крила
- с надежда, че то ще я пази!
И мъчно ми стана за нея,
че във волен полет ...

У Т Р И Н Н А И М П Р Е С И Я
златни дюни
златни вълни
златно ехо от пазвата на светлината
златни осъмнаха момчето и момичето на кея… ...

Сред делфините настана мор –
същинска чума,
от белите кореми на медузите
се плъзна парещата болка.
Морето си навлече траурната риза ...

Тихо паднала тъма,
без ропот само тишина,
с нежна искрена сълза
изгряла само за нощта.
В покой душа усамотена ...

Пак взе ми светлината,
остави ме сама, да плача!
Не зная къде сам аз самата
и губя се във здрача!
С поглед изгаряш ме, ...

Ето я - бившата хубавица, бивша купонджиийка и романтичка!
Наедряла в ханша, стиснала зъби, търка ли търка ваната в банята.
Ето я - бивша бунтарка, от всички различната...
Нещо се случи с нея... Какво? Ето какво! Сбъдна мечтите си!
И сега търка ли търка ваната в банята... ...

Сънувах, че от демон съм отвлечена.
Заведе ме за кратко време в ада.
Остави ме там грозна. И съблечена
от всичките лъжи и маскаради.
Извърнах се надясно - таласъм ...

Сгушена в студена тишина
безмълвно си повтарям, че те искам.
Неутешима хлипа мисълта
за допир, в безнадеждността поискан.
Спиращ дъх. Умора и преструвки. ...

Бих искала да знам...
гласът ми кара ли те да мечтаеш,
потъваш ли в очите ми,
търсиш ли в душата ми безкрая...
Бих те попитала дали... ...

Писмата ти до мен
Писмата ти до мен са капки,
с които поливам цветята в душата си,
за да не загине споменът.
Писмата ти до мен са игли, ...

А щастието ме настигна и подмина,
обърна се, подсвирна ми с уста,
забила поглед в мислите унили,
поне да бях му махнала с ръка.
С надежда се обръщам днес назад ...

Знаеш ли какво е да изчезне живецът ти?
Кожата да се доизносва засукано на костите ти?!
Докато гордо крачиш през простотата
на нищетата в ежедневието си!
Знаеш ли какво носи надеждата? ...

Двамата разглеждаха картините и Алекс все повече се убеждаваше, че тя е много талантлив художник! Но защо още не я бяха забелязали?
- Сам, тя е невероятна! И ми е чудно защо още няма успех, какъвто заслужава???
- Ами... честно да ти кажа и аз не зная. Поканите са разпратени на много известни хора - ...

Безмълвна си, а искаш да крещиш и порива раздира твойта гръд. Безкрила си, а искаш да летиш и поривът раздира твоя гръб. Бездетна си, а искаш да родиш и поривът разкъсва твоята утроба. И тялото ти, застинало в красива поза, напира да се раздвижи, да продължи. Плаче ти се, но в празните ти очи не про ...

Край шосето се оглеждам.
Ученето ти повежда.
Под ремонта да пролазя...
Бачът ти ще ме прегази!
Репетиции, купони ...

ОЧИТЕ ТИ ЦЕЛУВАМ
1
От изгрева на пролет бяла
до сетния ни земен час
ще пеят птиците за нас, ...

Какво е любовта?
Една тишина есенна,
един хладен дъжд,
шепот на усмихнато дърво
със розови клони, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Иванчо се загуби. Уж бе с дядо,
пък той се заприказва с чичо Владо
и малкият, унесен във игра,
че е самичък изведнъж разбра. ...

Свалете си костюмите и маските
На услужливите и добродушни хора
Махнете и на лицемерието си окраските
Които движат го със механична сила без умора
Че уморих се вече да се лутам безнадеждна ...

В памет на майка ми
Есен. Не миналата, не в тази,
в следващата ще бият камбани -
Бога във нас да запазят.
Пътят по-лесен да стане. ...

Не знаеш колко нощи аз не спя,
не знаеш, че за прегръдките ти нежни аз тъжа,
не знаеш колко трудно е да те погледна
и да видя, че съм ти вече непотребна.
Не знаеш, че чувам понякога гласа ти, ...

Няма радост дори в радостта –
носят болка душите стаени!
Няма обич дори в любовта –
бързо гаснат мечти споделени!
Равнодушно е всяко сърце ...

Самотата ми е подла приятелка,
нахално живееща в мен,
тази стара и зла узурпаторка,
впила нокти във всеки мой ден.
Стиска с дива злоба в ръката си ...

Боли, когато направиш грешка,
когато не се съзнаваш за нея веднага,
когато неминуемо се повториш
и после се осъзнаеш...
Боли, когато няма извинение ...

На горската полянка
свикаха седянка
белите кокичета,
скромните момичета.
Техни малки дружки, ...

Днес ще започна писането отначало!
Изваждам нов лист, съвършен като дете.
Приемам безусловно - времето е спряло
и неопетнено, гладко бие моето сърце.
Извайвам букви в смисъл и значение, ...

Ра*
Твърде късно е да обичам
и може би за това...
Твърде късно е да казвам
какво, как и кога... ...

Април, 2008 г., някъде край София.
Димитър Караиванов (Митака) работи като бригадир в “Еврокомфорт” ООД вече втора година. Фирмата изпълнява общински поръчки като подизпълнител, има и някои други незначителни обекти.
По тази поръчка вече втори месец работеха на високи обороти – спешно се отваряше но ...

Пролетно утро
В страх от зимната голгота
вън всичко е заспало.
Преражда се бавно живота.
Кокиче бяло се подало. ...

Участ
На Галена Воротинцева
Аз не съм твоят мъж. За беда.
Чудодейство не ми е присъщо:
нито ходя среднощ по вода, ...

Докога ще се чувствам така...
не разбра ли вече сърцето,
невъзможна е тази любов,
абсурдно е – каза момчето,
безразлична за него е тя, ...

Свят на суетност.
На вълча сполука!
Кой ли ме знае...
И кой ли ме жали?
Сбъркано. ...