Защо ме мамо ти създаде
за мъки в този свят тъй грешен
Защо не ме прибра при себе си
покоя да намеря вечен
Живот без цел и без посока ...

Добрите приказки нямат цена, за разлика от добрите разказвачи.
Той знаеше това. Знаеше и цената си. И никога не се пазареше.
Искаха вълнуващо преживяване! Струва толкова! Точка!!
Приелите бяха малцинство, но платилите
оставяха и бакшиш. Отначало, отказваше /бакшиша/. ...

ЧОВЕКЪТ Е МЕТАФОРА НА БОГА
Метафората може да убива.
Но може и от смърт да те спаси.
Понявга тя е жулеща коприва.
Понявга сноп девойчини коси. ...

Не виждам всъщност никаква интрига;
живее всеки според своя нрав
един си лае, други кукурига,
а политикът винаги е прав
Не може във дебат да се пречупи ...

Жигосват ме безброй противоречия,
крадат неделните ми дни.
Изпитват ме с железни красноречия
и искат истината да звучи…
*** ...

Какъв сюрприз? Съдбата, знай, не пита.
На бал съм, даден от самия крал.
Мираж е да съм в неговата свита,
в прованс до вчера просто съм живял.
На чара си ще взема да заложа, ...

Само бришем
обещанията стари
върху снимките на нашите другари
и нови пишем.

Вдигнахме наздравици за Михаил, за нас, за живота като цяло...
- Извинявай, че любопитствам, ти спомена че си тук за рожденния ден на майка си, сам ли си, имаш ли жена, деца, семейство - несигурно попита Роза.
- Да, сам съм, не успях да се оженя. Все срещам, може би неподходящия човек. Имах сериозна ...

Не ми се пише... За какво...
Отдавна всичко е решено.
Ти Космос си... А аз – Ядро...
след сблъсъка на две вселени.
Не ми се пише... За какво... ...

САМО МОЯ ТАЙНА
Невям светът ми сцепи се надве?
И всяка половина има право?
От болчици едната в мен реве.
А другата – небесна ми е слабост. ...

Маймуните попаднаха на малка горичка с банани и се заеха с работата си. Късаха, лапаха – понякога дори белеха бананите, тъпчеха се, защото… Абе, никой не им гарантира, че утре ще намерят подобна горичка. При това необрана.
Което означаваше труд. Трябваше да ровят пръстта с пръчки, да мятат в изровен ...

СЕДМА ПЕСЕН ПО СКАЛАТА „РИХТЕР”
Отпишете ме вече. Загърбил съм този живот.
Ако той беше рай, как тогава живее се в Рая?
Светло бъдеще как на децата си да обещая?
Малко повече захар ли сутрин да слагам във чая? ...

„Аз съм само цвят лилав - люляк съм, люляк съм… * – тананикаше си Елена.
Тя хвърли последен поглед към огледалото. Зелените й очи бяха с дискретни сенки, устните с гланц, русата й коса вдигната високо на конска опашка. Само една непокорна къдрица се беше спуснала по скулата й. Намигна си весело. Беш ...

Три в едно и мен ме депресира.
Най-добре съм си във ,,Скара-бира".
,,Ако умра ил' загина"
да е с моята дружина.
Там ще седна най-отгоре – ...

Сънувах твоите раздалечени,
кафяви и добри очи.
И стана тихо покрай мене.
Дъждът престана да върви
към залеза, с косите ти доплавал- ...

Пеперудата от Рая
(благословията на розата)
- разказ
Всичко около нея бе така розово и някак си на пръв поглед спокойно. Тя вървеше ли , и вървеше в посока на мъгливото и неизвестното , и не знаеше ни най-малко къде се намира. Нямаше и представа защо. През цялото време , в което крачеше колебливо в ...

Ти нека не избягаш от съня си,
дори и да сънуваш пак кошмари.
И две деца със кисели гримаси
от теб да искат все пакет цигари.
Щастлива си сега без куп въпроси, ...

И я бех млад и глупав, сега ми остана само второто, но и то не е малко. Ами без хич?...
Но да навляза в темата, която е един (почти) еротичен миг от един паметен тийнейджърски купон с главно Къ.
Та типично в мой стил (тогава) се бях нальокал, колкото за блясък в очите и цицини по главата, но нали си ...

1.
В дванадесет и две секунди пак
е дежавю от приказката луда.
Приседнал съм пред дворцовия праг
с пантофката принцесена във скута. ...

Ние сме народ гъчкан с таланти!
Главата си можем да носим на длан,
на всички илюзии сме способни,да скриеме шапките
и да побеждаваме в най-лютата бран.
При нас всеки разбира от всичко, ...

А той, хирургът винаги е бил до мен, без да подозирам,без да усетя скалпела на въздействието му!
Все повече променян,търсех жадно заниманията на себеподобните. Отделните думи логично свързвах в непрестанни въпроси към себе си;и след като не успявах да открия отговора-търсех загадката при другите.Бащ ...

Любовта е магия,
дори и тук -
в моето царство на феи.
Любовта е магия,
дори и сърцето го знае, ...

Назад с тъга не се оглеждай!
А смело все напред върви
Добрите хора в пътя си ти срещай
Една усмивка в себе си носи
Животът пъстър като селска черга ...

Нали ми каза, давай все напред,
кръго́м и пак напред, момиче,
реших да ти изпратя някой ред,
все още татко, още сричам.
За вишните си мислех оня ден, ...

Най- ненормалното ли е реалност?
Ято въпросчета все ме подпитват.
Много бих искала всичко забравено.
Ако е в мене… Да се развика.
Но тишината оплела е времето. ...

Тази зима - край елхата,
Тати пак ми обеща
да заминем със колата
лятото на Арапя!
И през юни, щом завърших ...

Дядо вика оня ден:
– Дайте внучето при мен!
Искам аз това дете
здраво, умно да расте.
В село няма интернет, ...

Осъмнах в две ръце и топли устни,
след сякаш стогодишния си сън.
Бленувах да си истина, а не изкуство,
преди камбаната да бие с троен звън.
Изстрадах те до кръв и тежка болка, ...

За хиляди неща искам да ти благодаря!
И отново и отново тези думи на теб искам да подаря!
Как да ти благодаря?
За това как да ти отплатя!
Какво направи ти за мен? ...

Рев на мощни мотори, усмихнати момичета с причудливи рокли и прически, момчетата облечени с костюми,папионки, посрещаха момичетата, които мотористите докарваха, подаряваха им смутено майски рози с неуверено приклякване. Еуфория на абитуриентския бал.
Мотористите бяха печалившата партия, на момиче по ...

Мамо, не си съвършена,
но те обичам така.
Даже когато си гневна,
идва ми да ти река:
мамо, бъди ми добричка ...

Дните, мамо, са като сухарчета,
меки от ината на сълзите ми.
В съненото нося ти попарката.
Вие ти се свят, че те надигам.
Включваме да свети телевизора. ...

Възнеслата се душа
(Разказ)
„Мъртвите никога не умират истински. Те просто
сменят формата си. " - Сузи Касем
Пролетта бе дошла само преди няколко дена. Цветята бяха отдавна разцъфнали. Прелетните птици се бяха завърнали и започнаха да свиват гнездата си, за да излюпват малките си. А лъчите на слънце ...

Разказа е преведен от самия автор.
След като Ян, вещер с десетгодишен стаж, прогони Лешия от село Стоячий Луг, се върна в своята скромна хижа в покрайнините на града. Спокойствието му се нарушаваше само от редки повиквания, които обикновено идваха по електронната поща. Един ден, докато караше мотоци ...

Потребността, един човек да пише,
не е за да се чете, а за да диша...
Пишейки, се моли и анализира…
стени руши, с душа перифразира.
Изчиства си ума, разсейва страховете. ...

Когато падне мрак
и часовника дванадесет удари,
чуеш ли от сова грак,
знай , беда ще се стовари!
И щом бледата луна ...

Небето е пъстра каручка
под високата майска дъга.
И препуска на бяла кобила
гологлавата Синева…
Вдигат пара стърнищата жадни ...

Автор на разказа: ralicapoetry
Запис: ralicapoetry
Музика: "The Restless Heart " ( чуждо авторско право)