Всеки ден почва и свършва.
Точка му слагам на края.
Утре какво предстои -
вечер не винаги търся.
Пътека чертая с надежда ...

Нейната дива душа,
влюбена в светлата суша
носи в съдбата си страх от греха...
(Страховете...
Кой ли ги слуша?) ...

В миг сякаш времето спря,
тишината крещи като демон.
Пред бездната вятърът онемя,
разпилените ми коси са за него.
Всичко утихна,. Въздухът избледня. ...

Культ.
Одышка и тяжесть в груди всё чаще тревожили руководителя страны, держал он чадящую трубку в давно вянущей руке, сжимал, словно вату мял. Чувствовал ослабление тела, кашлял дымом.
- Это от долгого курения, - подумал Сталин, и отложил гаснущую трубку, вспомнил, как во время конкурса ракетных дв ...

Заспива ми се в някой хубав спомен
и искам да остана, непробудно.
Светът навън е твърде електронен
и много повече от сън, заблуда.
А влакът на живота се задъхва ...

Живях, а не разбрах това. Дишах, а другите дишаха истински.
Танцувах, а танцът бе поклон към свободата. Разресвах косите си, но нямаше кой да ги погали, някак по детски....
Усмихвах се, ала тъгата по устните играеше танго.
Бягах, когато стъпките ехтяха по тротоарите и връщаха спомените от миналото.
...

Можех да усетя липсата на равновесие – беше като лек сърбеж в гърба. Онзи идиот пак раздаваше прекалено много късмет на хората! Вдишах тежко, опитах се да се успокоя и се захванах за работа. Това щеше да отнеме доста време...
Започнах, опитвайки се да разпределя лошия късмет по равно и да го направя ...

Генийчета: Дарът
Камен клатеше доволно глава слушайки музика с огромните слушалки закриващи ушите му, а Рацата остави таблета и го ръгна леко в стомаха. Баща им каза нещо, но Камен не го разбра заради високата музика в ушите. Той махна слушалките и разбра, че са спрели и вече са стигнали село. Поред ...

https://www.youtube.com/watch?v=z_sLjX-E4Rs
2023

Светло е. Сивото.
Като небе.
Сънено. Утринно.
С дух на дете,
търсещо, вкусващо ...

- Скъпи, ти изпитваш ли към мен някакво чувство?
- Да…
- Тогава защо не ми предлагаш брак?
- Брак заради едното чувство за хумор???
хххх ...

Отдавна различавам любовта
по смисъла на твоето мълчание,
наситен поглед, много пъстрота,
очите търсят в мене упование.
По-важното е, че струи до днес ...

Аз обичам да мечтая
и да скитам в самота,
сякаш в приказна омая
да ме води любовта.
На звездите да говоря, ...

Петя и Андрей живееха заедно отдавна. Мъжът бе по-възрастен с около двадесет години от своята съпруга. Имаха син, който работеше в голям град. Много неща бяха преживяли заедно. И тъга. И радост. Вървяха по път от обич и доверие. Отдавна Андрей бе решил да направи ремонт в стаите на къщата. Баня. Кор ...

ПРЕМИНАХ ПРЕЗ СВЕТА СЪС БЯЛА КНИГА
... когато нощем скърца дървоядът и ми напомня, че съм още жив,
изваждам си моливчето и сядам да ви напиша стихче с тих курсив,
не зная откъде при мен пристига? – дали не е от звездното небе,
преминах през света със бяла книга и черен хляб във пътното торбе, ...

И се омешаха черното и бялото, дяволите с ангелите, земята се завъртя и се роди новото начало. То беше странно, шарено като зебра и никой не знаеше, какво предстои...
Така се търкаляха годините, вековете, хилядолетията. В първите дни на новата ера двата цвята си личаха отдалеч, и контраста им изумяв ...

Усети как кръвта зашумя в ушите й, но не можеше да почувства ударите на сърцето си в гърдите си. Опита да повдигне ръка. Да помръдне крак. Да премести проклетият си показалец половин сантиметър.
Нищо.
Стисна очи. Дишаше твърде тежко. Трябваше да престане. Не можеше да позволи на паниката да превземе ...

Животът е мъничка рекичка,
озарена от слънце чудесно -
това си ти, любима едничка,
далеч си, но сърцето ти е честно!
Животът е светла пътека, ...

В тишината на меката земя
органът може и да спира,
ала душата все така пламти.
Отделям се завинаги от света,
във природата, за да се вплета. ...

И вървя си аз накрая. Някак си безцелно като безжизнен труп.
И питат ме кое е това, което те изцежда? Защо изглеждаш все безнадеждна, сякаш животът ти току изгубил смисъл е.
А аз стоя бузмълвна. Чувствам глупостта си. Не зная как да отговоря. Защо ли и сама не мога аз в мислите си да си обясня, пък ...

Ех защо не може Света да преобърна...
да го превърна в добрина и на хората да върна.
Ех, защо? Сами вредим на свойте мечти...
И своите надежди давим...
Дали сме канибали, ядящи своите души ...

1.
... ти си
в мойто
дежурство...
2. ...

Не ме познаваш. Смахната съм, мога
да съм детински любопитна,
да не заспивам нощем от тревога,
а после с вятъра да литна.
Не ме познаваш. Делничната маска, ...

Не искам да ми обещаваш
(макар че моля се пред Бог),
подарък да съм в твоя залез
и в изгрева. Без чужд облог.
Да бъда малката мушица, ...

Намерих ги – от Петрич двама братя
и още двама – четири на брой,
на български ухаят, необятен
е мирисът доматен, смел е той,
величествен, недостижим, единствен, ...

Магическа, епична,
безкрайно нетипична.
"Единствена", незрима,
безмилостно ранима.
Горяща, ураганна, ...

КОГАТО ГОСПОД ТЕ ОБИЧА
... когато залезът на хълма разпали дрипаво фламбе,
и кротка радост те изпълва, че твоят ден спокоен бе,
че стигна Времето за всичко – със всекиго да бъдеш благ,
седни? – един самотен чичко, с лула тютюн на своя праг, ...

Глава 16. – Дуел
(лятото на 2021 г.)
Лятото на 2021 година беше малко по-спокойно от пролетта. Сякаш вирусът се бе укротил временно. Монката продаде бързо и двата апартамента в София. С парите от тях, картините, монетите и онова, което имаше в банковите сметки на Бенев, успя да се пребори с цялата б ...

Летели ли сте някога насън?
Аз постоянно.
Отнякъде се носи ясен звън,
звучи камбана.
И слиза ангел, слага ми крила, ...

Веднъж, когато небето
бе погълнато от тягостен мрак,
звездите тежаха
и луната омайваше със своя чист цвят,
аз погледнах през черния прозорец свой, ...

Вероято бе последният ни път,
когато мълчаливо се сбогувахме.
Макар да бяхме плът във плът,
душите ни отдавна се тъгуваха...
Във делника и навика, притихнали, ...

Село Змейково
Глава 11
В пещерата Йовко крачеше напред назад. Определено беше нервен. Но, като че ли не го притесняваше толкова, че някой може да ги нападне, колкото това, че нямаше с кой да си говори. Митра беше като заспала. Е не точно. Беше се издигнала във въздуха над кожите, в които лежеше. Той ...

Ти не знаеш, какво причиняваш,
с бездействията
и действията си
разрушаваш.
Няма начин да разбереш ти, ...