За пореден път тегля чертата – стига вече
уморих се от лъжливи обещания
разбит на парчета, да - минах през това
и сега ги събирам, няма връщане назад!
Дали съжалявам? - може би... за едно за друго ...

Ще си носим като Него докрай кръста!
Труден, тежък е пътят към спасението!
Но Той ни го показа тогава и възкръсна,
делата ни имат ли от Него одобрението!?
Обичаме ли ближния ни като нас!? ...

I. Побег
Насыщенные технологической влагой, открытые пропарочные камеры цеха железобетонных конструкций, дышали стынущим бетоном. По производственной зоне Чимкентской центральной тюрьмы объявили, пересмену. Два сорта тюремщиков, ограниченных извне непроходимой оградой спецзоны, добавили ещё по одним ...

Под Кръста Ти е тихо… И вали.
Голгота си остава пак съблазън.
Надеждите ни - целите в мъгли,
сега отварят място за боязън…
А Ти, протегнал щедрите ръце, ...

ЧОВЕКЪТ ОТ СОФИЙСКОТО ПОЛЕ
... понякога, когато ми е зле като на луд, избягал от Карвуна,
седя самин в Софийското поле и си кадя с лулицата тютюна,
броя по магистралата коли и всички междуградски автобуси,
и ме боли, ужасно ме боли, че сме така далечни помежду си, ...

Двама сме – два пясъчни жерава на хълма студен –
- лед и замръзнали храсти...
Двама сме – две умиращи птици в мразовития ден –
- късче отлитащо щастие...

На кръста (на Иисус Христос)
Пак прикован на кръста гледаш нази,
изпълнени с омраза сме един към друг
и кой човек от нас твоите закони спази,
живота промени ни, живот в омагьосан кръг! ...

Самозабравил се от слава, от глад за злато и пари,
човекът нищо не прощава и вече всичко разруши.
Какво ли някога създавах с блестящи рими от сърце?
Какво ли, братя, ни остава след най-финалното перде?
Какво дедите завещават? Имот за вечни младини? ...

Дъжд студен приковава тъгата
върху въздуха с гвоздеи мокри.
Непрогледната скръб е в сърцата,
с насълзени зеници са локвите.
Вятър къса замлъкнали струни ...

Когато вече са си отишли зимата и есента
Идва ред на пролетта
Дългоочаквана и топла е тя
Тогава растат най-красивите цветя
Вече разлиства се дръвчето ...

Когато дойде тя
Ще дойде някой ден при мене тя,
ще ме погледне с поглед уморен
и бавно ще ми подаде ръка!
Ще ми прошепне: хайде тръгвай с мен! ...

Отминалите дни болят,
а новите не идват.
В чувствата полярни,
в загубените мисли
и новите стаени ...

Роди се умен човек и цял живот вършеше глупости.
Най-напред развиваше ума си, а сетне се залови да просвещава другите.
Опитваше се да ги учи как се учи. Обясняваше, демонстрираше, сочеше миналото като пример за бъдещето – удачен или фатален. Четеше, мислеше, разпространяваше мисленето си, убеждаваше ...

В този изпълнен с трудности и житейски предизвикателства свят Божието царство рядко попада в центъра на нашите мисли. Това е доста нелицеприятна констатация, имайки предвид, че Словото на Бога ни учи, че наш пръв приоритет трябва да е да търсим на първо място Божието царство и Неговата правда, като ...

Нашето мъничко дете,
хич не иска да яде,
ни сиренце, ни месце,
пък зеленчуци и плодове
и да чува изобщо не ще. ...

Не е любов напразна... В труд безличен
сърцето ми не се хаби. Лиричен
е моят свят за теб и ти прекрасна
младееш в него. Обич сладкогласна
лелее в необята романтичен. ...

Устоя пред напора
на везиря, при извора
някога Белоногата
и българка си остана.
Сега, от пороища лесно пробит, язовир ...

Помня още
онази дата,
онзи гаден, шибан ден.
Тичах нощем
зад колата, ...

Отгде се взе пък тоя дъжд! Ядовен,
разперих аз чадърът си дъждовен…
Пенчо Славейков
На дъжд обърна, не послуша
чадъра, подслонил ни в мрака. ...

Ж И В О Т Н А З А Е М 23
Какво да очакваме от Новото Време?
Да няма във Него злодеи и идиоти...?!
Всички общества си имат проблеми,
не съществуват в Историята революции кротки. ...

Ликува тълпата с нетрайния възглас-
„Осанна"!
И с първичен крясък презира -
"Разпнѝ го"!
Как след хиляди петъци не проумяхме - ...

По някаква съвсем неведома причина,
(а Господ сигурно се попиля от смях),
отказвах да съм като всички, като тях.
И път да няма, казвах си: Все пак ще мина!
И спрягам някак все неправилни глаголи, ...

Светът...
отново се обърна
И преобърна...
И Зима беше
И Пролет... ...

Човече, сам не си на този свят,
съобразявай се с другите хора!
Всеки в него ти е сестра ил брат,
но да си център на всичко е зора!
Разбирам, че искаш да успееш в живота, ...

Когато стане едра, тежка и започне да се прегъва под натиска си, корупцията се нуждае от споделяне. Не защото има желание да дели с някого – не. Просто ѝ се налага. Някой да удари едно рамо, та безобразното да изглежда като обществен морал, кражбата да прилича на социална необходимост, липсата на сп ...

Това, което живея не може да бъде моят живот. Някой друг се е докопал до моя и си го живее. Може и аз самият да съм си го загубил или подменил. Веднъж така смених пътният си сак на гaра Мездра. Потърсих четката си за зъби а там - водопроводни инструменти. Собственикът им ме откри и си ми върна мръсн ...

Ще чакам на брега, докато съмне –
реката носи цветове на вишни.
Те перли са, лъчението лунно
докосва ги с вълшебната си пищност.
Потапям леко пръсти във водата – ...

„Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете.“
/Бхагавад гита; Робърт Опенхаймер/
1.
Вятъра дойде и леко докосна страните на Акира*, в езерото няколко лилии се раздвижиха и листата им се завъртяха във водния си танц. Клоните на върбите задраскаха по равната до този миг повърхност и покриха ...

1. Селькуп.
Обдорск город далёкий – для тех, кому места эти не родные, кто далеко от Ямальской губы обитает. За Обью, прямо с параллели полярного солнцезасыпания, начинается никому не нужная железная дорога, на сотни километров стелятся по лесотундре рельсы, и ещё на тысячи могла бы тянуться, если б ...

Като привидение от слънце появи се ти,
и нещо обвърза ни преди да се усетим.
Като картина в движение те съзерцавам
и всичко в нея оттогава искам да познавам.
Като знак от съдбата дойде от небесата, ...

ОТКОСИ
... запомних как мъглите се дарачат по голите поля и върхове,
как в тоя ден се чудеше кълвачът кого от двама ни да прикове,
как ти подири завет под заслона и ме повика кротичко: – Ела! –
и паднах като капка дъжд от клона на твоята замръзнала пола, ...

НЕ Е ПРИКАЗКА
С тънка четка навярно невидим зограф
е рисувал дъха по стъклото ми –
своенравна лозница, с характер корав,
с коренища, забити в дълбокото. ...

И кокошките вече не са щастливи!
Нито пък агнетата на заколение!
По телевизиите дават цените игриви.
Старци жаждат Великденско намаление...
Всеки ден е подарък от Бога за всеки: ...

АВТОПОРТРЕТ С БЯЛА РИЗА
... ден дойде и се изниза, черна, спусна се нощта,
и – надянал бяла риза! – ще си тръгна от света,
погребалните агенции с мен ще са без пукнат лев –
вредом спуснаха кепенци! – щото аз живея с кеф, ...

Почуквания морзови
на гълъбите сиви
по белия перваз...
И капките почукват... дъждът вали, изтрива –
-всичко между нас... ...

Гривна черна
на ръката
остави ми за спомен.
Нощ плачевна,
празна дата. ...