Рамая не остави Елизабет сама през целия ден. Което беше добре, защото Лизи не искаше да е сама.
По време на сутрешната молитва и на часовете Лизи често се усещаше, че дори не е в стаята. Вместо това беше отново там, в кръга от светлина. И Сам…
Рамая я бе хванала за ръката, стискайки я силно. Правеш ...

ЗЕЛЕНОТО ЧОВЕЧЕ ОТ УКРАЙНА
... Зеленото човече от Украйна
съвсем внезапно в София дойде.
И ревнаха във Пловдив: – Густо, майна!
А Варна рече: – Кими сикинде! ...

От утрото наклажда Бог огньовете Си в пещите на август.
По пладне в тях изпича от земята слънчогледови погачи.
Горите дъх забавят, а полята мързеливо се протягат.
Керваните на времето пътуват към оазиса на здрача.
Но в къщата, където съм пораснала, и денем е прохладно. ...

Когато сам си и потънал си в мисли
и гледаш нагоре със свито сърце,
тогава в прегръдката ми чиста
потопи се, да отмие тези страхове.
Когато изгубил си надежда ...

Красива като пролет волнокрила,
не я сломиха бури и беди,
безстрашна, дръзка, обичлива,
с крехката си нежност победи.
Косите и камшици правеха, ...

21:02 ч. (преди
Щастие
Любов, аз срещнах те в безкрая на мечтите
в зората на една надежда, тъй дълго търсена от мен
И скитница превърна се във фея ...

Когато разстоянията плачат
звездите по небето се смаляват.
А болката не следва пътни знаци,
клеймо върху душата да остави.
Когато разстоянията плачат ...

Основно правило на глухия е
да не чува какво е истина.
Не питай вярващият в какво вярва,
защото ще те излъже че вярва и.
На устатия устата не затваряй ...

Пред мен е хладният асфалт,
една ограда бяла,
прозорец, покриви, комин,
два бора -- великани.
Далеч зад тях -- мъгла и лай, ...

1.
Стените на града призрачно се извисяваха в тъмнината и само светилниците по стражевите кули пробляскваха като дебнещите очи, търсещи дали някоя сянка няма да се прокрадне пълзешком откъм външния свят. Винаги се намираха безумци, изгонени след последният дневен час, които в мига на лудостта си да ...

Ясен Месец – пастир води тихо звездите на паша
и една по една ги изгубва по Млечния път,
тази нощ всяка нота от сънена птица е наша
и по пътя ни чанове – златни, небесни звънят.
Сънен вятърът сбира в градината спомени сини, ...

Това би разбрал нормален човек, слушайки задавящите се от слюнка репортерки, почти лапнали професионално микрофоните в любимата им форма…
Новият Исус, предшественика на Изкуствения разум. Брадясал, в мръсна фланелка, с поглед, кисел като миналогодишна туршия, заклеймяващ и искащ…
Всичко искащ… Плюс ...

Драконови мерки тоя ден -
дойде дрогаджията зелен!
Дойде човекът на летище
да си вдишне малко прах,
че ние без него сме нищо, ...

Село Змейково
Глава 9
Капитан Бело водеше батальона си към поставените цели. Но защо това момче не му излизаше от глава. Вокил? Къде беше чувал това име. Това лице, толкова познато. Но не и толкова младо. Определено това лице му говореше нещо. Да то беше лице на войник. Но този войник, дали беше от ...

С обещанието, че някога
някъде на небето ще сме равни,
една фигура в расо
прибра последните монети
на бедняка.

Въртя се тази нощ в леглото Роси
и много трудно тя в съня попадна.
Сънува, че с кобилицата носи
вода през рамо, а е страшно жадна.
Наведе се бакърите да сложи ...

Счупих си нокът. Кога това? Оня ден. И защо така? Защото забивах пирон. Къде, бе? Ами на етажерката, дето е над леглото ми. И от какъв зор ще седна ни в клин, ни в ръкав да забивам пирони на разни етажерки? Защото етажерката се откачи, ясно? Кога това? А, тоя въпрос вече беше! Ами оня ден, когато ст ...

А бе, Гочка, а бе Гочка!
Направи коремна плочка.
Стига лашкай ти на село
вино със мезе дебело!
Ръфай смело зеленчуци ...

Тази нощ все за тебе си мисля,
тази нощ е вълшебна, мечта,
ти си нежност, любов и надежда –
светлина от далечна звезда.
Тази нощ приеми ме такава, ...

Котка, нокти, бивш чаршаф,
и пердетата, и те.
Собственичка, ох и ах,
смут и хапче за сърце...
Конско, мъркане виновно, ...

Дом. Къща, в която е спокойно. На пръв поглед всичко си е на мястото. Ирина живееше заедно със съпруга си Васил. А в една от стаите се радваше на старините си баща й. Тих и коротък мъж, който се опитваше да не бъде в тежест на младите. Стоеше си пред телевизора. От време на време ставаше. Отиваше до ...

опит
за молитвено
наричане - за щастие
нека обича
се с обич девича и ...

На сина ми
Много искам да мога, Луната да хвана
и напиша на нейния приказен лик
тия думи, които вовек да останат:
Сине, искам да бъдеш безумно щастлив! ...

Нощ за обич. Нощ-закрила.
Нощ, по-бяла от деня.
Лятна, лунна, притаила
дъх, земята занемя.
Дълъг път на безтегловност ...

Място и време
Пространството (ил' мястото) мисли и чувства съдържа свои специални.
Ако за това място се мисли от друго място не е неправилно, но е погрешно.
Седи гражданинът в рая на своята стая и мисли на село какво ще прави.
От място, съдържа което мисли други, за друго място мисли той. ...

Музика,текст,аранжимент - Иван Неделчев
Песен,която посветих на дъщеря ми,с която имахме трудни моменти в живота.

Отблъснат надолу невярващ в мен
мисълта ти е чук във стената тухла по тухла от разум строен
Сам, изгубен без капка светлина във нощта
не знам каква е тази тъмна луна
Удавен във мрака видях твоето лице ...

Пълнолунна е нашата нощна фантазия
с еднооко намигащо в мрака небе.
Във морето, обагрено с цвят на азалия,
късен гларус вълните с крилото гребе.
И се спускат звезди като рой пеперуди, ...

Имало едно време една малка мишка. Тя гледала в захлас към Луната всяка нощ и си фантазирала, че това е огромна пита кашкавал – когато имало пълнолуние. А през останалото време си мислела, че някой яде от нея. И умирала от яд, че този някой не е тя...Толкова много искала да отиде и да си хапне от не ...

Всяка вечер, щом очи затворя,
мисля си за любовта... тя е нашата упора
вяра в вечността. А тя, кучка бясна,
сълзите превръща в грях.
Защо не спорим с' себе си не зная... ...

ДЕЦАТА НА ПРИРОДАТА
Хората и животните харесват полезните за тях растения. Тези, които дават и плодове, и сок, и злак за храна. Животните търсят райските скупчвания на полезните треви и дървета, хората направо са се научили да ги отглеждат сами.
Ливади, морави горички, гори… И градини – цветни, зеле ...

Преди дни, на 100 годишна възраст, почина Анжел Вагенщайн - верен син на Столетницата. Лека му пръст! Но поне за мен, неговата смърт е символична и предзнаменователна за смъртта на самата Столетница, която както е добре известно, отдавна се намира в състояние на будна кома. Нейните избиратели са пое ...