Не ми загасвай луната.
Остави ми поне половината
да плува в отражението
на лицето ти.
The dark side не е нищо повече ...

Ти
Върху листите слиза нощта.
Пише тайни и нежно се смее.
Месецът тихо рови в прахта,
чувство търси - да го завладее. ...

С теб живеем в различни вселени,
аз крещя... Ти ме чу може би.
Аз и ти сме до гроб разделени
и оплетени в чужди съдби.
Аз и ти – ветрове разпилени, ...

Усетиш ли, че не можеш
красотата на чувствата си
да ми подаряваш с отдаденост
и, когато знаеш, че можеш
да ме нараняваш - ...

Очите си затварям и
погледа си вътрешен отварям.
Тъмна картина е зад него,
но звуците дълбоко
в душата се загнездват; ...

Среща с непознат
„Който не рискува нищо, рискува всичко!”
Животът си тече като река в русло, тя някога ще се влее в океана на вечността... Дали ще е безветрен и спокоен, огрян от слънчеви лъчи, или стихиен и бурен, е, това никой никога не знае...
Понякога обаждане, телефонен звън, съобщение, както и ...

И тя ме наричаше Слънце... Без да знае защо... Веднъж ме беше попитала колко я обичам...
Виждаш ли, аз съм твоето Слънце, аз съм тук, единствено и само заради теб, защото ти ми даваш силите да светя... Преди времето да бъде време, още когато се е образувал светът, когато духовете все още се чудели к ...

На стъпалата на Алма Матер
Сега ме няма там. Сега ме няма.
На стъпалата седнали са други.
Как ми се щеше за секунда само
да съм и млад, и до досада влюбен. ...

По Г. Константинов
По пътя уж един и същ,
как ли да свържем двата края?
Ти търсиш проспериращ мъж,
а аз какво да обещая!? ...

Паяжинна дрипа в ъгъл потъмнял
полъх тих люлее. Топъл слънчев лъч
по стената бяла лази изтънял,
а пък аз в леглото мисля си - калъч
пак ли хвърлих, Боже, та отново сам ...

Допуснах те близо до сърцето си.
Поканих те дори в моя дом.
Пред теб разголих се, разкрих лицето си.
А ти дойде и си отиде... мълчешком!
"До после" само каза и си тръгна, ...

Благодаря ти, мамо, за твоите ласки и грижи
през всичките тези осемнадесет лета...
Благодаря ти, мамо, за любовта и красотата,
с които стопли моята детска душа...
Благодаря ти, мамо, за миговете на щастие, ...

Завръщане
И корабите ни ще се завръщат
на същите пристанища. Завинаги.
Това, което вчера беше "вкъщи",
ще бъде днес и болка, и умиране. ...

Някога безгрижното детенце летеше,
звездите в безкрайния небосвод броеше,
чисти очи радостно блещукаха;
тихи, детински усмивки грееха.
Без страх в гората се криеше, ...

Една въздишка отронена
отекна тихо в нощта.
Една сълзица прогонена
се търкулна в дланта.
Сто въпроса възникнаха, ...

Седнах след това до онова дърво
на "Витошка" и "не знам си коя" и просих
с една бира в ръка
но ти я знаеш бирата - ти ми я даде
звънях на хилядите хора в живота ми и всички ми казаха "обичам те" ...

Звездата ти угасна в моето небе,
а дъждът в очите ми се изваля!
Вече нямаш място в моето сърце.
Мълчи! Късно е, ще си вървя!
За тебе да плача вече не мога... ...

Пазарището по морския бряг гъмжеше от хора в раннните часове на деня. Мустакати търговци раздипляха платнища. По тях редяха глинени съдинки с мед и зърно, сочни червени ябълки, дюли, сушено грозде, прясна риба, подправки, платове, ароматни масла.
Михаил, иконописецът, подпрял под мишница кипарисова ...

... какви е деца раждала,
раждала, ражда и днес…
Към ресторанта правим малка зала. За отбрани гости.
На стената между двата прозореца съм изтипосал една ниша. Засводена. В нея Къната трябва да направи фигура. На жена. Богиня. Като гръцките, ама да си е българка. Дяла, чука, майстори, а на мен все ощ ...

Изгори ме и аз ще съм спомен -
шепа жълти и черни листа!
Но ще тръгна отново бездомен,
за да търся в живота бразда,
по която задъхан да стигна ...

В навечерието на този светъл български празник,
аз съм поставен пред дилема.
Дали да ти звънна да те чуя,
или да оставя на съдбата да ни срещне.
Последния път като се видяхме, ...

Откак тоз щедър свят светува -
човекът все расте.
Маймунки вече не бесуват,
но има зверове.
Възходът на маймуната е ясен - ...

Ако издигна в култ аз фалоса,
къде остава мойта женска гордост,
така ранима и несмогваща
да отхвърли твойта мъжка разпнатост.
Понякога те исках кат Христа, ...

Той бе герой на тротоара,
вървеше прав на зиг и заг,
подпираше със рамо светофара,
развяваше червения си фрак.
Дървото смело го изчука ...

Зазоряваше се.
Момичето на гърба му започваше да тежи прекалено много. Хората скоро щяха да излязат на улицата, а това представляваше опасност. Трябваше да се скрие някъде, докато реши какво да прави.
Беше опасно да я води в собственото си скривалище, но за момента нямаше къде другаде да я остави бе ...

Едно момиче вече сто години
живееше със костенурките в гората,
шептеше приказки с вълшебни думи,
научи ги и как расте тревата...
От сливи – мънички дивачки, ...

Няма ли да дойдеш пак?
Последно, като за раздяла.
И душата, потънала във мрак,
поне за миг да бъде пак засмяна.
Няма ли да ме прегърнеш ...

Димчо Дебелянов
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила... ...

Разпилени, разкъсани
пръскат се,
несмислени страсти, мечти
и желания.
Потъват оголени мисли, ...

Тук липсването е подписало неделята,
облича в рокли бистрооки часове
и ги разхожда бавно по алеите ù,
припомняйки си скъпото лице.
Небето ми се пълни с гълъбите ...

Погледи и думи върху себе си сбираше -
в пустиня попили капчици дъжд,
искаше друг да погледне - от мъка умираше,
тълпата път струва, но къде е желаният мъж.
Коленичила гола, през нощта до реката, ...

Приседнал е на прага август!
Отлиташ с лятото и ти.
В очите ни плаха радост
припламва... и тихо реди:
- Когато чуеш ...

Много е тъжно, когато
в сърцето ти няма любов!
Пустееща плаче душата ти
и няма за теб благослов!
Дори най-нещастната обич ...

Попаднах сякаш в огледална стая
и времето пречупи се квадратно.
Отново - мъж, отново - то се знае,
да ме напътства някакси решава.
И този жест - за шал през раменете ...

Маруся
Годината се оказа твърде неблагоприятна за Маруся, както в личен план, така и във всички останали аспекти.
След преживяното разочарование и душевна драма, беше решила да се справи с изпитите. Вторият семестър се оказа препъни-камък в образователната й дейност. Късаха я изпит след изпит, после ...

Как да спра, щом нямам страх
и друга да се нарека... не мога.
Да те променя ли? Няма как.
И смисъл няма, просто... сбогом
Как да спра, щом нямам сила ...

Днес не искам да съм силна.
Днес искам да видиш сълзи -
черни, задушаващи, убийствени,
толкова горещи, че след тях всичко гори.
Не искам да съм силна. Остави ме да плача. ...

на Феята - Вилдан Сефер
с признателност
Нежно кокиче
на зелена морава
щастие бяло...