Живот
Колко бе лесно
в детската градина -
прекарвахме чудесно,
без да ни е грижа. ...

Под големия син хоризонт
в тази нощ на мъгла и на дъжд
екранно пътеката свети.
Целувам камъка оброчен.
Като змия от кожа се изнизва ...

„Не се нуждаем от обучение!
Нямаме нужда от контрол над мислите ни!
Без мрачен сарказъм в класната стая…
Учителю, оставете децата на мира!
В крайна сметка това е още една тухла в стената!...” ...

Ще чакам
Не идвай при мен от жалост,
не идвай при мен от вина,
не изричай думи нахалост -
аз не бих понесла това! ...

“Ам чи тъй ди, чи ко ся…”
Живея в общество без норми
и уча нови диалектни форми.
Че в София са софиянците,
колкото и марсианците. ...

Най-после се случи! Беше го чакала с години. От момента, в който подаде документи за осиновяване. Все чакаше, чакаше... Представяше си как носи бебето вкъщи, как му показва стаята му, пее му песнички...
Най-после й се обадиха... Е, не беше бебе (за да има по-голям шанс,а бе посочила по-широка възрас ...

Интимно
Теб ще превъзмогна!
Мъката ще надживея!
Ще изтръгна всичко,
свързано със двама ни. ...

Зад рамото ми – всичко в бяло,
поле, перваз, криле на птици,
душата ми - и тя е уморена,
не мога да я храня все с трошици...
Денят си тръгва бавно като спомен, ...

Изгубил
Вълчо апетит.
Добил
вид на пребит.
Толкова бил зле, ...

Караше по улиците вече от часове. Не че му беше интересно, просто нямаше какво да прави като се прибере. Онази негова квартира, мрачна, с мухлясали стени, тясна... Не, не, в колата му е по-удобно. Беше изморен, тази работа го съсипваше. Не очакваше да е толкова тежко, когато пристигна тук преди 2 го ...

Сбогуване с тишината
Когато срещнеш тишина в очите си -
не спирай да жадуваш синева,
когато залезът обхване дните ти -
изгрей със блясък на мечта... ...

Седя съвсем сама,
мисля си с какво сгреших.
Всеки ден пиша ти писма,
но отговорът им го няма.
Може би ще трябва да се променя, ...

Аз иначе съм вишистка. Не се хваля – казвам го за информация само. При това филолог почти, което ще рече, че не би трябвало да срещам трудности в общуването си с хората, особено пък ако и двамата говорим на български. Е, да, ама...
... ама не. (Хайде, казах го! За не знам кой път.)
Та значи като цял ...

Днеска имам ден рожден!
Гости чакам цял отбор, та
няма по-щастлив от мен.
Я, каква си имам торта!
Но съм малко недоволен. ...

Момичета шарени, дрешките къси.
Саминки, по двенки, на групи.
Младостта си продаваха те, младостта си.
И нямаше кой да я купи.
Прелитаме, газ! Смехо-тъжни, защото – ...

Познавам това,
да те мачка живота.
Познавам това, от любов да гориш.
Познавам това, по душа как се хлопа,
с години познавам ...

Гащичките на моята любима
са вдъхновение за всяка рима,
лети по листа перото на поета,
а любовта е само два куплета.
Дори когато са простряни ...

МОРСКИ СВЯТ
Гмуркам се в морето
Със шнорхел на лицето
С бутилка на гърба
Плувам към ръба ...

Двайсет години в страната горчи от измама.
Двайсет години, заровени в тиня и кал.
Двайсет години лъчи на надеждата няма.
Двайсет години, хомот ни е черният шал.
Бялата птица от разказа, няма я още. ...

Сладко, сладко, сладко цвете си,
нежно, женствено и тайствено цветенце си,
очарователно и грациознно като принцеса,
с топли, красиви и пленителни очи,
с ангелски очи - необикновени и невинни като изворни води, ...

Замина някак странно,
безпричинно избяга,
не каза и сбогом.
Остави във мен онова чувство
на изхабен, ненужен бездомник, ...

ВЪЛШЕБНИЦА
Аз съм вълшебница. Поискай си, страннико.
Днес мога всичко да дам.
Мога деня ти за миг да превърна
от ежедневие сиво във храм. ...

Животът, суров и безпътен,
убива ме всеки изминал ден,
дали добротата го прави безсмислен,
или лошотата надделява в мен?
... И тихо стоя си самичка ...

Прозорците им нощем са безцветни,
но твоето светулково примигва.
Не бях го забелязвала...
Но нещо
зад мъничкото му око, изригва ...

„Мъчно ми е
за пожълтелите връхчета на тополите...
През гишетата
на чуждите посолства
изтече... България.” ...

Дъждовно-есенна картина,
стоях до теб, трепереща от студ,
а ти ме взе за илюзия фалшива.
Напук на чувствата, напук!
Стоях до теб, развълнувана, но няма. ...

За това ли бях мечтала
Свят подреден...
тих и спокоен ден...
винаги верния път...
все смирена, добра...! ...

Когато мислиш за живота си, когато го изживяваш, не се замисляш къде свършва или кой слага края му! Надживей страховете си!
Това в дланта ми е не друго, а тенис ракета. Сигурно ви е интересно как се е озовала в три сутринта в собствената ми спалня. Просто нямах друго подръка, когото чух оня шум. Шум ...

Анета
Есента е сезонът на увереността. Тя е преодоляла припряността на пролетта да ражда нов живот и да започва всичко от начало. Есента е утолила жаждата на лятото, породена от обречената му борба да задържи слънцето. Тя, обаче, е далеч от зимата, потънала в измамно спокойствие, но трепереща под за ...

Не е разумно да си играеш с огъня. И все пак не веднъж сме опарвали пръстите си. С последната сълза сме забравяли и болката, но мечтата никога. Винаги сме повтаряли „като порасна, искам да стана пожарникар”.
С годините несъмнено сме станали по-предпазливи. Но сме развили и зависимост към адреналина. ...

Невинна грешка...
Аз съм само дете, а вече толкова изстрадах. Моята чиста по детски любов ме направи това, което съм - човек, носещ пред другите една фалшива, щастлива маска. Маска, която прикрива всички емоции и чувства - тъга, радост, любов, спокойствие... От тази маска лъха само безразличие, сяка ...