Очакващ радостта...
Очакващ радостта да те целуна,
опънат нерв съм аз и струна.
Безмълвни пак са моите врати.
Не идваш ти, уви, не идваш ти. ...

"Коледа е вече", казваш ти.
По кое позна, че тя пристига?
По това, че сняг навън вали,
в светлините днес, които мигат,
разкрасили празнично вратите ...

Чимширът тъжно с клоните си маха,
а въздухът ухае на кандило...
По рамото на късния следобед
селото пак мъртвешки се е свило.
Пролайва куче. След това замлъква - ...

Сънувах - сляп съм бил,
а ти минаваш
и мене ми се иска да те видя.
Очи уж нямам,
а пък те - във мене. ...

ХVІІ
Препускали бързо обратно
към село, в завой след завой.
До майчин гроб още до татков
ковчегът намерил покой. ...

Слънчеви зайчета
рисуваш във дните ми.
Кой дизайнер
те облече така –
в затисти отблясъци? ...

Намирам те…
Намирам те на своя кръстен път,
на кладата на чувствената нива,
синкопни многоточия искрят,
ехтят, разпалват, бавно ме опиват… ...

Животът – танцувална зала
и трябва винаги да си нащрек,
прекрасен е със блус за двама,
но после често следва брейк.
Най-весело е с рокендрол, ...

Попивам свежест от дъжда,
усмихвам се и пак се връщам
във оня дивен, чуден свят,
където нежно те прегръщам.
Протягам ръце и отново те имам, ...

Моят компютър се е побъркал :-)

Във рицар аз реших да се превърна
и ето - остър меч си изковах.
Аз всяка нощ със демони се борех,
тях побеждавах - тебе не успях.
В сражения участвах аз хиляда. ...

Вятърът духна,
изчисти боклука.
Облак докара.
Дъждът му зачука.
Ведра и чиста ...

Кожа с цвят на шоколад,
устни нежни, аромат - кафе...
Преобръщат моя малък свят.
Непреодолимо, парещо желание...
Целувки - огън. Страст и топлина... ...

ИСТОРИЯ ЗА ТОЧКА...
Тя беше една Точка. Появила се във времето и пространството по законите на взаимното докосване.
С безкрайността.
Все се чудеше началото ли е или е края.
Заглеждаше се в себеподобните, като в огледало. Понякога си мислеше, че е незабележима и безлична. Друг път осъзнаваше, че е ра ...

Прости ми, че не съм това,
което искаш да бъда!
Прости ми, че наложих ти
таз тежка присъда!
Прости ми, че дойдох в нощта, ...

Самота
Загръща се слънцето
и бавно потръпва в мъгла,
неусетно заспива земята,
покрита с мрежа от сива тъга ...

Не се сърдете, дами, че поне хиляда
от вас са влюбени и този ден,
горчиви сълзи са моята награда
за всички стихове, написани от мен.
Животът ми не е любов и ласки, ...

* * *
Едно дете рисуваше елха,
но не със четка, не с молив, а... с пръстче,
на стъкло, под сива стреха,
а до елхата... имаше кръстче! ...

Страх ме е от теб.
Как превземаш всяка моя мисъл.
Но как да те прогоня,
когато очите ми търсят само тебе в тълпата.
Ушите ми повтарят само твоите думи. ...

мистерия, хорър
-1-
Баща ми почина! Така трябва да започне този невероятен разказ, за да завърши със следното: Аз открих тайната на смъртта!!!
След смъртта на моя баща аз се отдадох на размишления. Питах се какво се случва с човека, след като се пресели в отвъдното. От общоприетите норми става ясно, ...

Мълчим без дъх и само с поглед
проникваме един във друг...
И сякаш птици са пред полет
душите, срещнали се тук -
на тази мъничка планета, ...

Maybe I was wrong
Maybe I was looking in all the wrong places
Maybe I was wrong
Maybe I was searching in all the wrong places
If I knew that you were coming for me ...

В Б О Л Н И Ц А Т А
На осмия етаж,
във осма стая,
под очите на небето,
почти в небитието ...

СЕГА
За някой удари дванайстия час.
За друг пък тепърва започва
животът тъй пъстър, с милиарди лица,
изпълнен със болка и нежност. ...

Да бягам, да искам,
да вярвам в теб…
вечерях с огризки,
и отпивах оцет…
Не страдам за „вчера”- ...

Ей тъй, седя
и събирам дихания
от всички птици,
обезумели в летежа си.
Ей тъй, седя ...

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница.
Сърцето ми е блат от пандишпан и чака някой да го сиропира. По дланите ми лепне карамел и чакат някой да ги поцелува.
Душата, скъпи мой, душата е сладкарница.
Гърдите ми са водопад от шоколад и само чакат някой, който да поплува. По раменете ръси се крокант и ...

Чезне бавно всеки спомен
от миналта рицарска епоха.
Горчиви сълзи тихо роним
сред всепоглъщащата суматоха.
Очите ни станаха метал, ...

Тя влиза в дискотеката с походка,
сякаш се разхожда по подиума на Версаче.
Играе си с мъжете като котка
с очи зелени, дето никога не плачат.
Тя отива на бара, покорила ...

Раждаш се със злата карма,
орисан си с някаква съдба.
Обречен си в окови да израстваш,
оковите на болка, мъка и тъга.
Растеш и грехове натрупваш, ...

Щастлив край
Огън, слънце и вода.
Страх, любов и нежност.
Тя на пода, с нож в ръка,
плаче в кървава река! ...

Отдавна не беше валял толкова красив сняг. Беше като балсам, който се наслояваше равномерно върху пукнатините на земята. Скриваше ги и ги лекуваше. По-възрастните хора въздъхваха с надежда. Дали тази зима ще им даде още малко живот? Само децата, открили възможност за нови игри, в които въображението ...