Престори се, че още ме виждаш красива,
че е светло наоколо.
Има цветя...
Престори се, че вярваш на всичко наивно
и тогава ще видиш ...

Следобедът е мърляво бездомно куче,
захапало си тънката опашка –
от своята самодостатъчност пленено,
прилежно преброява си бълхите.
Мирише на напечена трева, на лято: ...

Отекват стъпките ти - следоносни.
Поглъщам ехото, за да си в мен.
И цветен още малко да те нося,
преди да станеш пак обикновен.
И сам. И сив. С тълпата да се слееш. ...

Денят протегна светлите си длани,
очите си сънливи да измие
във клоните на старото дърво,
прашасал гълъб от росата пие.
Най–вкусното еспресо на света ...

Всичко е точно, както винаги-
същите думи, същите фрази,
а на съмненията сянката изстинала
те пълни вече със зараза.
Отпървом малко - не и вЕрвай! ...

Крилата ми отрязани кървят
а болката боде в душата
Надежди счупени - мълчат
и давят се отнесени с Тъгата
А дири кървави проправят ...

What happened to you and me?
One moment changed everything
It's done and there's no way to take it back
Mistake gave me the pain I never had
There is no way to justify it so ...

Daughtry - Open Up Your Eyes
A single rose left to remember
As a single tear falls from her eye
Another cold day in December
A year from the day she said goodbye ...

Случайно вчера пътя ми пресече
приятел стар със сълзи във очите.
"В живота сам съм!", той ми рече
и на колене примоли: "Помогни ми!
Искам любовта да разбера какво е, ...

- Хей, куче! - извика досадникът.
- Аз съм вълк - не без основание уточни Но Щен Вълк.
- Кучи-кучи-кучи - не обърнаха внимание на уточнението му отсреща.
- Но аз съм вълк! - възмути се Вълк.
- Кученцеее - продължаваше да се лигави досадникът. ...

Остави ме да потъна в сън незавършен... В бялата мъгла да се скрия... да се скрия и да ме намериш... тъй малка и невинна по пътя да тичам... път, с розите бели в ръка, подарени от Любовта!... И синя бездна е обгърнала детето... а детето се влюбва в малка нимфа, изчезваща като прах, от вятъра понесен ...

Сърце ранено, на самота обрече го, уви.
В самота да тъне и гори.
В самота да плаче, да тъжи.
И в забрава да потъне.
И в забрава да замълчи. ...

Покори ме
от първия миг.
Плени ме,
пленница станах...
Потънах в очи, ...

Здравей! Не съм те виждала отдавна...
(Абсурдно е със теб, че си говоря!
Картинката, навярно, е забавна!...
Защо тогава трябва ми опора?
И ноктите във дланите се впиват, ...

Затварям пак очи,
Да си представя се опитвам
Разкошното лице, обляно в слънчеви лъчи,
А кожата кат диамант ги отразява...
Човек, но повече вампир...

Той чакаше до глинените пластики,
оставени под сянката на пиниите,
и с длани в раздробените им части,
залепяше парчетата със тиня.
И празен поглед хвърляше до тръните, ...

Понякога имам нужда
от сбъдване.
Без очила,
без огледала.
Тихо и нежно ...

За теб ще бъда полъх нежен,
подадена в очакване ръка,
тих покой, милувка...
погълната в екстаз сълза.
И прегърнал те до болка, ...

звездна нощ
от умора покосени тела
в незаспало сено

В друго време
Смехове се гонят.
Пламъци шептят.
Ветровете в бъдещето
търсят своя път. ...

Сърцето на момчето ми
бие за друго дете.
Специален е за мен.
Ще умолявам винаги
с нежност и любов ...

"Мъжете трябва да са зрели.
Жените трябва да са млади."
Андрей Германов
Със майка ти навярно пò ще можем
да утешим взаимната си горест: ...

Всичко в нея беше толкова влажно, толкова искащо. Нямаше начин той да не го вижда и това дяволски я възбуждаше. Тя искаше всичко, тук, сега, на пода, на дивана. Всякак.
Красиво беше. Страстно и диво като ядосан френски в привечерна мъгла.
След "всичко" тя се отпусна доволна като мъркаща котка и запо ...

Преди аз разбирах
защо ми тежи.
Преди аз си мислех,
че не ме боли.
Преди аз се лъжех, ...

Пустиня - без ехо, без следа.
Прелитаща, нечута пропуснала стрела.
Стоях и чаках да ме викнат дните.
Унесен в самотата на звездите,
плахо годините си питах - ...

Любов на кристали
Така обичам да живея –
на плажа, близо до морето,
в хамака аз да се люлея,
а тя да ми е до сърцето. ...

Търсеща нещо или просто гледаща навън…
Може би зяпам някоя котка, минаваща по тротоара.
Чакам ли да завали…
Или слънцето ще залезе за пореден път само и жълто…
Може би ще вали утре вечер: ...

Покажете на хората около вас колко много ги обичате, защото понякога е твърде късно да го направим!
Да можех от кал отново да те сътворя
и в теб да вложа всичко най–човешко…
Да можех само, но едва ли бих могла…
Ръцете ти са стон, очите - вечност. ...

За мен
Мислиш за мен,
страдаш за мен,
но погледнеш ли
мен, ти си смутен. ...

На Ивета ù трябваше време – да осмисли какво се е случило и да ревизира собствените чувства и съмнения, които имаше към Мохамед. Възможно ли е да не познавала човека, с когото живееше толкова време? Обзе я съжаление: ами ако той е знаел, че тя се съмнява и страхува? И си е отишъл от този свят с таки ...