Немъдра съм...
Вържи ме, болко... Конските копита,
когато ме разпънат, да ме скъсат...
И после си тръгни... дори не питай
дали боли... щом в себе си съм скътала ...
Нощта изгря – и топла, и добра.
Пристъпи тихо – като самодива.
Тя няма друго – носи само мрак
и с него самотата ми завива.
Една звезда в прозореца ми кацна ...
Донеси ми страст! И жар ми донеси,
в косите ми разливай всяка тръпка.
Помилвай ме, а после… ме люби,
отпивай тялото ми с бавни глътки.
Като вълна във мене се разлей! ...
Осъзнаване
Едно момиче стои само на ръба на една бездна”, гледайки стръмните скали под себе си и морето разбиващо се в тях. Тя знае, че в любовта всичко е по същия начин, но все пак иска да поеме риска, иска някой да я обича такава каквато е, иска някой да бъде с нея и да ù помага, когато е сама, ис ...
Тихият, вкаменил се в недрата ми корен, неусетно прекършен от някаква дръзка вълна, кротко си плува в пихтиестото пространство между равновесните ми рецептори. Дразни ги скоросмъртно. Затова не се чудете, когато залитам и бълнувам наяве, пробила неволно дупка в главата си с пръст. Бръщолевя като лат ...
Роклята си от илюзии съшита късам аз на хиляди парчета.
Косите и мислите свои разплитам и давам на вятъра.
Обувките си с цвят на задръжки захвърлям.
И ето ме само по мечти на брега да морето, чакам дъждът да завали и да измие лицемерния грим от фалшивото ми лице.
За да бъда пак каквато бях. ...
Съвършенството на стиха страда от превъзбудените трепети на душата. Спотаените ù вопли се крият в съзвучието на римата. А римата е песен...
Нощта прегръща пак духа тревожен...
Измислена, невярна свобода...
Изплува тихо образ невъзможен,
поникнал от тревата на съня. ...
ГЕРГЬОВДЕНСКО ПРАЗНУВАНЕ
Наближаваше Гергьовден. Природата се събуждаше от зимния си сън. Дърветата облякоха пъстрите си шуби. Дъхаше на цветя, треви и билки.
"Хубав ден Великден, по-хубав Гергьовден" - така пееше народът на тоя ден. Овчарите щяха да се радват ако валеше дъжд, щото всяка капка става ...
Времето беше повече от прекрасно. Слънцето топлеше и всички изглеждаха някак по-щастливи и усмихнати. Уж много хора виждат романтика в дъжда или някакво пречистване, но лицата им са тъжни и изпълнени с очакване за края на тази мокра приказка. Един час преди разходката беше валяло, но от топлината зе ...
Беше неделя.
Последната от месеца – топла, но не гореща. 28,2 градуса, пак по-добре от 42. Сянката от дърветата застилаше зелената тишина наоколо.
Гледам насъбралия се народ и ме задавя смях – все едно съм се напушил. Малко невъзпитано от моя страна. До днес нямах представа, че познавам толкова мног ...
Усещам, че по мене боледуваш.
За сила молиш – да останеш цял.
А нощем от звездите ме ревнуваш...
От себе си дори. Във теб пожар
бушува и ума изпепелява. ...
Топли сини очи
Бях по-млад и... и всичко ми изглежда сега по-красиво. Е, не беше история, но миг, който се е запечатал завинаги!
Oт S Бразилия (Рио Гранде, Порту Алегре) – за Йордания (Анаба - Тирския залив, N Червено море) - пълни до горе със смляна соя в чували. Пътят покрай нос Добра Надежда беше ...
Lucky
Do you hear me? I’m talking to you
Across the water across the deep blue ocean
Under the open sky oh my, baby I’m trying
Boy I hear you in my dream ...
Животът тече на разни етапи...
И старост идва, незнайно дори,
дълго след изпитания... дилеми,
коси белеят... радост... проблеми...
Взаимна старост, дар е, мехлем, ...
Гледам вените си сред пейзажа тъмен,
издялани от черен камък
и свързани с крила от пеперуди.
По тях тече живака на живота,
материал на допир странно странен, ...
ГОСТИТЕ НА ДЯДО
Колко много радост,музика,усмивки!
И пълна къща с хора, признателни-
с една кръв роднини, най-близки,
И чувстваш близоста на душите, ...