* Без продължение *
И ей така изминаха години
от онзи миг на първата ни среща.
Сега стоим в застинало очакване,
че другият... ще каже... нещо си... ...

Пенлива. Свойствена. И страстна.
Трепетно към теб летя.
Ръцете ми те милват и привличат.
Безкрайна съм... Когато в мен си ти.
Кипя, омайно като вино ...

Подарък днес получих аз.
От моя верен Спас.
В спасение обвит и панделка на кръст го беше вързал той.
С послание за мен.
В моите ръце си ти спасен.

Още помня очите ти,
още помниш сълзите ми,
нощем прегръдките ти ме топлят -
още усещам присъствието ти.
Нося те като клетва в кръвта ми. ...

Мъртви са сълзите...
на най-хубавите бисери... на най-пленителния блясък,
загубили са се нявга в жарко слънце
и погълнал ги е жаден морски пясък.
А кой сега ще спре да ги погледа и да не иска да тръгва, ...

Страхувай се...
не ме изписвай цяла,
на срички ме изричай
и дели ме...
... душата ми накъсана е цяла, ...

Oблаци черни прииждат,
спуска се душевна мъгла,
от сън спомените се събуждат,
отразяват се в белите стъкла.
Северното сияние трепти, ...

Само под тъжното дърво вали? -
Защо?
Ами дъждът вече спря.
А дърветата плачат ли?...

IT'S ONLY A PAPER MOON
... Say, it's only a paper moon,
Sailing over a cardboard sea,
But it wouldn't be make believe,
If you believed in me... ...

НОСТАЛГИЧНО… за Панагюрище
Автобусът взема плавно поредния завой. Още малко, още няколко завоя и пристигаме. Цяла година бленувам това пътуване.
И ето го – малкото градче, сгушено в зелената прегръдка на планината. С мъка удържам сълзите, гърлото ми се стяга, едва казвам със задавен глас на сина си: ...

И какво, ако дъжд над земята
се излива и вън е мъгла?
Аз не жаля за минало лято,
а очаквам с любов пролетта.
И какво, ако слънцето бледо ...

Meet Me Halfway
I can't go any further then this
I want you so badly, it's my biggest wish
I spent my time just thinkin thinkin thinkin bout you
every single day yes, i'm really missin' missin' you ...

Тъжен дъжд вали...
няма те - като
слънце да огрееш
дните ми,
и гласа ти ...

Когато избухне Вселената
и ледена нощ ни обвие,
единствен отломък от истина,
маскиран в дъждовно дихание,
ще стъпи в душите ни тихо ...

Понякога ще идвам във съня ти,
пусни ме, не ме гони,
нека още веднъж усетя
топлите ти очи.
Понякога ще чуваш гласа ми, ...

Защо се страхуваш да бъдеш щастлива,
нима ти е сладка съдбата горчива,
шиеш на гоблен все самотата,
кафето си пиеш после с тъгата.
Принцът, напразно, отнякъде чакаш, ...

Мина време, минаха година-две, а любовта ти още ме тресе! Не мога да те забравя, не мога да залича приятните мигове с теб. Времето, когато бяхме заедно, когато ме държеше за ръка или когато ме защитаваше пред твоите приятели. Не мога да забравя сините ти като океан очи, в които имах щастието да се д ...

Разделихте ли вече България.
Колко парченца още ви трябват
да достроите своите сараи
и в тях да оградите позора си.
Разделихте я. По тъкан свещена земя. ...

Насън и наяве
Пеперудке моя,
пеперудке синя,
пак след теб покоят
някъде замина. ...

Чувствата ми са пияни,
клатушкат се в посоки.
Ту са сиви, черни,
ту пък – синеоки.
Като цветя нежни ...

Хей, момче, аз обичах те!
Спомняш ли си ти това?
Сещаш ли се в самотните си нощи
как вървяхмe ръка за ръка?
Как говореше ми нежно ...

Абе, художник съм!
С тапия, без тапия, както искаш, така ме минавай.
Цапам, мацам, драскам.
Вече няма къде да събирам шедьоврите си. Само по таваните не съм накачил картини. Трупам, трупам и се спъваме в тях. Трупам, защото никой за нищо не ме бръсне. Никой нищо не купува. И ако все още не съм се от ...

Помнела реката
времената стари.
Имала и риба,
но пък и комари.
Радостно поила ...

целувам раните ти шугър рей
в чернобял каданс
и купища хартиени кърпи
но ми писна от вкуса на
засъхналата кръв ...

Мел се сгуши по-добре в леглото, ако имаше как, би потънала съвсем в пухената завивка. Мислите ù бяха разбъркани и не можеше да разбере какво точно се беше случило снощи, та сега усещаше огън и лед по кожата си, а в нея сякаш бушуваха стихии. Като че ли в главата ù от една дума само, като от полъх н ...

Градът е мокър от дъжд,
- кални капки го покриват.
Градът трансформира изведнъж
нечистоплътието си в… коприва.
Болезнено опасно жури тя, ...

Животът е свещ, а вятър е смъртта…
Късметът е завет, а течението - участ зла…
Смъртта е събитие, незнайно защо зрелищно, търсено
и любопитно, макар и натъжаващо…
А животът - рутинно съществувание, на което никой не обръща внимание… ...

Замълчи!
Не ми говори за любов!
Думите се стопяват,
преди да са казани!
И недей да сваляш звезди ...

Заключено
В неравно време...
Чуваш ли
Спирачките скърцат
Шосето ...

То беше отдавна. То беше мечта.
Невинно видение. Миг красота.
От здрач възродена, във мрака изгря.
Нощ вдъхновена... Времето спря.
Ръцете й мамеха - бели мъгли. ...

Изстрадах много, много преживях,
изкачвайки превала на живота,
по пътя си какво ли не видях -
и радости, и болка, и умора!
Сега, изкачила върха голям ...

Когато се събуждат птиците
и в стаята пердето се поклаща
под устните на ранен вятър,
усещам колко бяла е завивката.
И колко хладна. ...

Питам се
коя ли орисница тъй ме ориса -
да съм на светлинни години
далеч от тебе?
Сякаш сме слънцето и луната... ...