Кукувичи свят
Пишейки този разказ, искам да покажа на читателите, че животът е само миг – кратък и безумен. Изживявайте го, правете онова, което на вас ви харесва и не робувайте на последиците, колкото и фатални да са те!
***
Кабинетът на д-р Готон беше добре осветен. На бялата стена беше разположен ...

Яростният дъжд измива и последната илюзия за лято.
Едва ли точно той усеща какво е всъщност любовта.
Прекършва бременните клони, тревите яростно изтръгва,
затлачва шахтите вонливи, улиците бедни дави -
след него не кипи животът, а тягостно се утаява. ...

Сълзи се стичат,
думи извират,
към Бог - велик -
послание носят.
И бури, ...

Идва пак тежко време...
Време за раздяла...
Време за сълзи и забрава!
Трябва пак сбогом да ти кажа,
да те пусна да заминеш ...

Дни наред заспивах с изгаряща болка тук, вляво, и с очи, отдавна пресъхнали, гледах луната. Питах се кога ще свърши? Кога огънят ще угасне? И не разбирах, че ще тлееш вечно в сърцето ми. Като змия, която, изяждайки се, расте. И във величието й се крие нейното падение. Колко банално! И колко до болка ...

Природната картина беше ясна... Зима беше, мраз беше сковал цялата земя. Дъхът се превръщаше в кристализирана пара - единствената топлина в тази пуста земя. Слънцето залезе твърде рано, твърде рано, колко хора не бе то огряло.
Два коловоза, две пътеки бяха вдълбани в снега, единствен път явно бе нам ...

Докато се взирам
в прашинките безвремие,
настръхвам.
Но вече не сънувам.
Може би не липсвам, ...

ЗАПЕВЪТ
Двата яки ата поклащаха главите си в тръст. Пяна изскачаше из устата им. Игривото априлско слънце подскачаше ту върху тях, ту върху шарената талига. Музикантите надуваха зурни, тъпани и кавали, в такт с бързия ход на атовете. В тепсията с пъстър месал, чана Пена с много умение и майсторство ...

Портретът ти на шарена хартия.
Обрамчен от извити плетеници.
Опитват се нелепо да те скрият
от празните им стъклени зеници.
На всички лицемерни оплаквачи ...

Красива гледка -
във красива утрин
красиво слънчево петно
огрява тялото отвито,
заспало в моето легло. ...

ПОЗИТИВЕН РАЗКАЗ
Този разказ по своята същност трябва да бъде „позитивен“, каквото и да означава това. Това пояснение произтича от факта,че авторът няма точна представа за значението на термина.
Всичко започна със седмия рожден ден на Рангел. Едно обикновено момче, от един обикновен краен квартал на ...

Прошка
Самотно ми е. Просто не е същото, когато тя не е тук. С нейното присъствие, като че ли тази малка стая се изпълва с живот. Винаги успяваше да ме накара да се усмихна, а сега я няма. Чувствам една огромна празнота... в сърцето си. Липсва ми. Имал съм много други приятелки. Идвали са и са си от ...

кажи ми мамо
как си
как е у дома
не съм се връщала отдавна
при теб ...

Нима не исках... мили думи
с ръцете си да пиша по голото тяло?
Нима не исках... с нежни целувки
да докосна сърцето ти цяло?
Нима не исках... с пламък в очите ...

НИЕ ДВАМАТА
Блестящи са страниците, посветени на големия въпрос за предназначението на човека. В същото време, едва ли има ня­кой, който да не се е чувствал отчужден от основанията на сво­ето битие, отчужден от другите същества и дори от самия себе си. Ние често се усещаме захвърлени в този свят, бе ...

Да пиеш по бира с мене не искаш,
била съм жена за дома...
Да чистя... Да готвя... Да гладя... Да лъскам,
да бъда грижовна.... Добра...
Когато се връщаш, да чакам във къщи - ...

Неродена
С парчета стъклени думи
затрупват нероденото ми аз.
Трептящи нервни струни
опънати са между нас. ...

Обещание
Думи, казани с плам,
убеждаващи нам,
че човекът насреща
ще да се справи вещо ...

На Борислав
В пастела на чудни планини живеят хора. Потта и водите на ориза, люспести влечуги, простотата на един живот -като пъстротата на бога на планината...
Нещо неимоверно трудно и доловимо ежедневно, тежко и блатисто, с погледа на богомолка и мълчанието на съвкупяващите се блатни жаби.
Прости ...

Тялото е изтръпнало.
Неизвестното
умолява да дишаш
и да си жив -
тези, можещи да помогнат. ...

Дали пак да дръзна да помечтая,
аз (малкият човек), за божествена заръка
и, с частица тъжна гримаса,
за своя поетически подарък...
Какво ли, какво ли остава, ...

Бих искал да съм най-добрият
и най-достойният, а виж ме:
нощта не стига да те скрия,
денят не стига да те мисля.
Бих искал да ти бъда всичко - ...

Загадъчни,
удобни светлини.
Присъствие -
полудискретно.
Животът се топи - ...

1.
Пещерата на трите нимфи – красота
на онези, прекарали живота си във самота.
Прегърнати, незнайно как замълчахме.
Вместо нас - говореше Любовта. ...

Случайно усетих
плахия полъх
на нежния бриз
от морето,
с наслада очите ...

При тридесет и пет на сянка сме Сахара
и чакам облаците, като бедуини
чаршафите си по небето да подкарат....
Но ще е тъжно, ако лятото след тях отмине,
през жълтия си пясък, през миража на вълните ...

Търсих ли те? Сам ли ме намери?
Съдба ли беше? Нямало съдба!
Сърцето пулса в удари премери.
Самó те предпочете. Затова
предадох се на порива и тръгнах ...

Обичам те… чуваш ли го…
Как сърцето ми бие… и танцува…
Усмихнеш ли се – грейва целият свят…
Слънцето по друг начин вече топли…
По-хубаво става… ...

Това, което ни дели,
най-силно ме привлича.
(За мене е така. Дали
и ти така обичаш?)
През всички земни върхове, ...

Когато в непознатото открия нова любов
И пътят ми свърши внезапно
Вчера и утре се слеят в едно
Искам да легна под сянката
На бавно изтрезняващо утро ...

ИСКАМ
Аз искам сега в теб да проникна,
с кръвта ти топла да се слея.
Обичам те, мило... обичам те,
Не искам да се отделям от тебе. ...

ЛЕГЕНДА
Есен огърлицата своя наниза -
от черни лястовици по медните жици.
Тя нова премяна извади от чеиза,
покани я декември за годеница. ...

Черно слънце изгрява в черен ден.
Черни хора в токсични думи се оплитат.
С черни очи гледат черно на света,
а черна кръв във вените им скита.
Черни устни целуват други в нощта. ...

Отзад ми мина. Прегръдка нежна.
Дланта ти, моята ръка.
Остави ме във тъмнина
върху чаршафа белоснежен.
Привличаш ме с ръце - въже ...